DeFakto.bg DeFakto.bg
Висшият адвокатски съвет внесе искане в Конституционния съд, в което оспорва разпоредба от Закона са движение по пътищата, която позволява на органите на КАТ да отказват издаване или преиздаване на шофьорската книжка (СУМПС) или връщане на отнета книжка след изтърпяно наказание, ако в системата на МВР има данни за неплатени глоби през годините.
Атакуваният текст гласи, че: „Не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.“
В своята практика КС вече е обявявал подобни разпоредби за противоконституционни, включително и в Закона за движение по пътищата по отношение на налагани принудителни административни мерки на водачи с „неплатени глоби“ – отнемане на шофьорската книжка или спиране от движение на МПС-то, като силно се надявам и искането на Висшия адвокатски съвет да бъде уважено и българските граждани – защитени срещу този административен произвол. Това заяви пред Дефакто председателят на ВАдвС Ивайло Дерменджиев.
Обстоятелството, че тези глоби може да са отпреди повече от 5 г., т.е. да са погасени по давност, или пък отдавна да са платени, но неотразени в системата на КАТ и т.н., се сблъскват със сегашната редакция на атакуваната разпоредба и много често граждани са принудени да заплащат повторно вече платени глоби, за да могат да получат тази административна услуга, добавя той. Дерменджиев подчерта, че двигател на искането е адв. Петър Славов, член на ВАдвС със съвещателен глас, който многократно е изготвял подобни становища срещу спорни административни процедури.
Оспорената разпоредба на чл. 159, ал. 2, ЗДвП автоматично превръща водачите в закононарушители, ако седнат зад волана на МПС и имат неплатени глоби, а това е неоправдано и несъразмерно ограничение на издаванете и използването на документа, който удостоверява правоспособността на гражданите да шофират, е посочено в искането. Адвокатите искат спорния текст да бъде обявен за противоконституционен, тъй като нарушава принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията, правото на собственост да се ползва собствена вещ ( чл. 17, ал. 1), което ограничава и правото на свободно придвижване на територията на страната, както и да я напускат (чл. 35, ал. 1)
„Тази разпоредба законодателят на практика ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им по ЗДвП глоби извън установения ред за принудително изпълнение срещу неизрядни длъжници“, пише в искането. „Така очевидно се заобикаля установеният законов ред за тяхното събиране. А всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в една правовата държава и в случая се явява нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията„, обобщават адвокатите.
В искането си ВАдвС напомня решението на КС № 3 от 23.03.2021 г. по искане на Омбудсмана, в чиито мотиви съдът записа: „Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.“
ВАдвС напомня, че правото на свободно придвижване на територията на страната може да бъде ограничавано, но само „при спазване на условията по чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията – ограничението да е закрепено със закон и да е насочено към адекватна и пропорционална защита на конституционно признати ценности – националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“. В случая с атакуваната разпоредба обаче нито е налице такава легитимна цел, нито е спазен принципът на пропорционалност, посочват адвокатите и цитират обилна практика на КС по въпроса.
Казват още, че отказите да се издаде/преиздаде или върне свидетелство за управление на МПС имат всички характеристики на принудителни административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципите на правовата държава. Нарушен е и принципът на стабилитет и недвусмисленост на нормативната уредба – въпросната разпоредба говори за „дължимите глоби“, без да уточнява дали по тях е започнало производство по принудително събиране или пък те са все още в срока за доброволно изпълнение и т.н. По този начин се създава опасност от административен произвол и субективно приложение на дискутираната норма – нещо, отново недопустимо за една правова държава, мотивират адвокатите искането си за обявяване на противоконституционност на разпоредбата.
