DeFakto.bg DeFakto.bg
След окончателно решение на ВКС Haдeждa Kyюмджиeвa – следовател в Следствения отдел на Софийската градска прокуратура, e оправдана по обвинението за хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта
Haдeждa Kyюмджиeвa бe oбвинeнa зa xyлигaнcтвo, cъпpoвoдeно cъc cъпpoтивa cpeщy opгaн нa влacт (чл. 325, aл.2 HK) cлeд cпpeчĸвaнe c пaтpyл, peaгиpaл нa cигнaл зa шyмнa ĸoмпaния, нapyшaвaщa нoщнoтo cпoĸoйcтвиe нa oĸoлнитe в cтoличния ж.ĸ. „Cвeтa Tpoицa“ през 2020 г.
С Решение № 124/04.04.2023 г. по наказателно дело № 967/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение от 12.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 454/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), съобщават оттам.
Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 16.12.2021 г. по н.о.х.д. № 1666/2021 г. на Софийския градски съд. С нея Бойко Христов е признат за невинен и оправдан по обвинението в това на 20.05.2020 г. пред блок в столичния квартал „Св. Троица“ да е нанесъл удар на полицейския служител Валя Д.-К. при изпълнение на службата ѝ, с което да ѝ е причинил болка и страдание без разстройство на здравето. Оправдан е и по обвинението да е напръскал с лютив спрей полицейския служител Васил Й. при изпълнение на службата му, с което да му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Със същата присъда Надежда Куюмджиева – следовател в Следствения отдел на Софийската градска прокуратура, е призната за невинна в това на същата дата, време и място да е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение.
Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Въззивният съд е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Провел е допълнително съдебно следствие. Допуснал е оглед на оптичен носител, съдържащ видеозапис от камера, който е бил предмет на експертно интерпретиране в досъдебното производство, и е назначил съдебнотехническа експертиза отново във връзка с изследването на същия. Всички усилия на САС за съдържателно установяване на истината относно инкриминираните събития са осъществени в рамките на процесуалните изисквания.
Според върховните съдии прочитът на въззивното решение показва, че всички елементи на доказателствената съвкупност са получили дължимото съдийско внимание. В атакувания съдебен акт се съдържат подробни съображения за доказателствената информация, съобщена от двете конфронтиращи се групи свидетели. Съдържателната част на показанията им са обсъдени, като коректно е съобразявана както динамичната ситуация, обясняваща несъществените различия в тях, така и принадлежността на свидетелите към условно формираните групи, изразители на противоположните версии за случилото се.
Въззивният съд не е ограничил изследването си само до гласните доказателствени средства, а е отдал дължимото и на съдържанието на видеозаписа от камерата относно обстоятелствата за видими белези на раздразнени очи при двама мъже, единият е полицай, а другият – носещ суитчър, задържан впоследствие от четирима униформени; на констатациите от извършения оглед на местопроизшествието, при който не е открит флакон спрей; на факта, че на свидетелката Валя Д.-К. има зачислен служебно такъв спрей; както и че при инцидента са обгазени част от свидетелите, а не само Васил Й. „Така приложеният подход на съвкупна оценка не е продукт на необективност, а спазване на изискванията за критично отношение към събраните информационни източници. Тези разсъждения на съда обяснимо са пренебрегнати в протеста и срещу тях не се поддържат оспорвания“, се казва в решението на ВКС.
Според върховните съдии апелативният съд не търпи упрек при преценката на гласните доказателствени източници, защото е проявена равностойна взискателност към противостоящите твърдения на всяка от двете групи свидетели. Проследил е дейността на основния съд, но не се е лишил от собствена преценка и е подкрепил извода, че чрез събрания доказателствен материал, постижим в този процес, не се постига стандартът, заложен в чл. 303, ал. 2 от НПК, необходим за постановяване на осъдителен съдебен акт. В мотивите на ВКС се казва: „Настоящият състав, следвайки неведнъж изразяваното становище на касационната инстанция, отбелязва, че преценката както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обусловят един или друг извод, включително за липсата на безспорна доказателствена основа за осъждане, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е постигнато. В разглеждания случай убеждението на втората инстанция не е произволно направено, а се базира на обективна и внимателна оценка на ангажираните доказателствени материали.“
Поради изложеното въззивното решение не страда от твърдените в протеста пороци от процесуален характер, позволяващи ревизия на атакувания съдебен акт по касационен ред. Не се открива такава възможност и по отношение на довода за неспазване на материалния закон, който се обосновава единствено с аргументите, изложени за процесуалните нарушения.
