DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд няма правомощие да предоставя конституционни консултации
Единодушно Конституционният съд е отклонил искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на въпроса: „Допуска ли чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?“
През януари т.т. Koнcтитyциoнният cъд oбpaзyвa дeлo пo иcĸaнe нa Mиниcтepcĸия cъвeт зa зaдължитeлнo тълĸyвaнe нa paзпopeдбитe нa чл. 59 oт Koнcтитyциятa, aл. 2 във вpъзĸa c aл. 1, изpeчeниe пъpвo – зa oтгoвop нa въпpoca дaли e дoпycтимo въвeждaнeтo нa зaдължитeлнa вoeннa пoдгoтoвĸa нa гpaждaнитe cъc cтaтyc нa зaпacни пo cмиcълa нa Зaĸoнa зa peзepвa нa въopъжeнитe cили нa Peпyблиĸa Бългapия. Дoĸлaдчиĸ пo дeлoтo e cъдия Coня Янĸyлoвa.
Mиниcтepcĸият cъвeт заяви, че е oт cъщecтвeнa вaжнocт дaли ĸoнcтитyциoннaтa нopмa дoпycĸa peглaмeнтиpaнe в cпeциaлeн зaĸoн нa тaĸaвa пoдгoтoвĸa нa бългapcĸитe гpaждaни зa зaщитa нa oтeчecтвoтo, ĸaĸвaтo e нeoбxoдимa cпopeд ĸoнĸpeтнитe peaлнocти нa cpeдaтa зa cигypнocт, в т. ч. въвeждaнe нa зaдължитeлнa пoдгoтoвĸa в миpнo вpeмe нa бългapcĸитe гpaждaни cъc cтaтyc нa зaпacни, бeз oбaчe тoвa дa вoди дo възcтaнoвявaнe нa зaдължитeлнaтa вoeннa пoвиннocт зa бългapcĸитe гpaждaни във видa нa cъщecтвyвaлaтa дo 01.01.2008 г. нaбopнa вoeннa cлyжбa.
Искането бе мотивирано от противоречивите позиции на правниците от Министреството на отбраната и на Министерството на правосъдието. С наличието на повече от един възможен отговор за нормативното съдържание на конституционната разпоредба, правителството обоснова правния интерес от исканото тълкуване
Конституцията от 1991 г. не установява като конституционно задължение „воинските задължения“ на българските граждани, за разлика от трите предходни български конституции, посочва КС. Според чл. 71 от Търновската конституция „Всѣкой български подданникъ е длъженъ да служи въ военна служба, по наредений за това законъ“. Сходен по смисъл е и чл. 91 от Конституцията на Народна република България от 1947 г., съгласно който „Военната служба е задължителна за всички граждани, съгласно особените закони“, както и чл. 61 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. определящ, че „Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона“.
Конституцията от 1991 г. в чл. 59, ал. 2, редакция до изменението от 2007 г., установява единствено нормотворческа компетентност на текущия законодател относно „воинските задължения“ като един от начините за изпълнение на дълга на българските граждани за защита на отечеството, но не предвижда изрично „задължителна военна служба“ или задължителни „воински задължения“ за всички български граждани.
В случая се иска тълкуване на чл. 59, ал. 2 от Конституцията, който гласи: „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон“. Иска се тази разпоредба да бъде тълкувана във връзка с изречение 1 на ал. 1 на същия член, който гласи: „Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин“.
Но законодателното предписание създава задължение за законодателния орган да уреди със закон подготовката на гражданите за защита на отечеството, казва съдът.
За да упражни КС тълкувателната си компетентност е необходимо исканата за тълкуване конституционна разпоредба да е неясна, което предпоставя различни възможни решения при нейното прилагане и по тази причина поражда правен спор за нейния смисъл. В настоящия случай не съществува неяснота на обсъжданата конституционна разпоредба, което изключва реален правен спор за нейния смисъл и съдържание, сочат съдиите. Те казват, че става дума за избор на адекватен начин за подготовка на част от българските граждани за защита на отечеството, който отговоря на средата за сигурност и възможни заплахи.
„Този избор не принадлежи на Конституционния съд„, категорични са конституционните съдии.
Текущият законодател е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите (адекватни на средата за сигурност) и възможни (обезпечени) начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството, е записано в определението на съда.
Съдиите напомнят: Конституционният съд не разполага с компетентност чрез тълкуване да прави избор вместо органа, на който Конституцията е възложила вътрешната и външната политика и общото ръководство на Въоръжените сили – чл. 105, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и вместо органа, който според Основния закон осъществява законодателната власт – чл. 62, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд е призван да защитава върховенството на Конституцията, включително установеното чрез нея демократично управление под върховенството на правото, като зачита конституционното възлагане на упражняването на държавната власт от установената система на държавни органи, в т.ч. и в обсъжданата материя.
Според КС, с настоящото искане Министерският съвет очаква чрез абстрактното тълкуване на визираната от него конституционна разпоредба да бъде на практика пряко решен въпрос, който представлява избор на политика в областта на сигурността и отбраната. Този избор е прерогатив на законодателното учреждение в сътрудничество с избраното от него правителство.
Вярон е, пише в акта на КС, че превантивният ефект от упражняването на тълкувателното правомощие на Конституционния съд е от съществено значение за единството и стабилността на правната система. Но наред с това, поради абстрактния храктер на даваното тълкуване, за разлика от тълкуването на Конституцията, което се осъществява в рамките на контрола за конституционност (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), се поражда сериозен риск от трансформиране на тълкувателната дейност в конституционна консултация, каквато компетентност конституционната юрисдикция няма, защото в противен случай би бил застрашен самият демократичен процес.
Единодушното заключение на съдиите е, че от Конституционния съд не може да се очаква да отиде извън необходимите и подходящи предели на тълкувателното си правомощие и да предостави конституционна консултация относно избор, който, ако бъде обективиран в законодателен акт, подлежи на контрол за конституционност на общо основание.
Пълният текст на решението тук
