Сигнал на адвокати до ВСС: След внезапна оптимизация на ЕПЕП, достъпът до е-правосъдие се оказва отнет

Defakto.bg

Адвокатите д-р Гергана Върбанова и Юлиан Дацев  отправиха  сигнал до Висшия съдебен съвет с копие до министрите на  правосъдието и  електронното управление, в който посочват, че внезапната оптимизация на Единния портал за електронно правосъдие, на практика  е отнела достъпа на огробен брой потребители, включително и адвокати до  е- правосъдие.  „Хиляди български адвокати в началото на седмицата бяха изправени пред проблема след надграждането на ЕПЕП да не могат да осъществят  достъп до потребителските си профили и до електронните съдебни дела, по които са ангажирани, защото не могат да удовлетворят променените технически изисквания„, казват подателите. Предупреждават, че  „установените (незнайно от кого,  как и при упражняването на каква компетентност) нови правила за регистрацията и достъп до ЕПЕП, водят до неравноправно  третиране и са предпоставка за нарушаване на свободната конкуренция между специфичните национални технически решения за електронна идентификация в рамките на дадена държава членка“.

Адвокатите отбелязват, че  по този начин може да се прилагат и нелоялни търговски  практики, тъй като потребителите на облачен КЕП (квалифицира електронен подпис) в България надхвърлят 1 000 000 и всички те няма да имат възможност да достъпват ЕПЕП.

Пълният текст:

                                          Уважаеми госпожи и господа,

В периода от 24.03.2023 г. до 26.03.2023 г. беше извършено надграждане и оптимизация на Единния портал за електронно правосъдие („ЕПЕП“ или „Портала“) в изпълнение на проект „Оптимизиране на Единния портал за електронно правосъдие за създаване на условия за повишаване достъпа на граждани и юридически лица до еправосъдие“.

Вместо заложената в проекта основна цел – създаване на условия за повишаване достъпа на граждани и юридически лица до е-Правосъдие и в частност – до ЕПЕП, на практика е постигнат тъкмо противоположен ефект.  Преди реализирането на проекта, в съответствие с Правилата за достъп до електронните съдебни дела в ЕПЕП, утвърдени с
решение на ВСС по Протокол № 10 от 25.02.2016 г., създаването на профил и достъпа до Портала бяха възможни за всеки чрез подаване на заявление до свободно избран съд,
присъединен към ЕПЕП, и използването на потребителско име и парола, като достъп беше възможен от всяко устройство, свързано с интернет и разполагащо с браузър –
компютър, таблет, смарт телефон, телевизор, киоск и т.н.

След оптимизацията и надграждането, възможността за ползване на Портала е съществено ограничена и в момента „регистрираният достъп до ЕПЕП от потребител се осъществява с квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП) за физическо лице“, като „при достъпване на системата в съответното качество се търси съответствие между посочен в профила идентификатор от съответния тип и идентификатор, вписан в КУКЕП, с който се автентикира като регистриран потребител съответното физическо лице“.

За да бъде възможно потвърждаването на автентичност онлайн посредством прочитане на уникален идентификатор (ЕГН) от удостоверение за квалифициран електронен подпис, е необходимо такова удостоверение да бъде предварително издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. За автентикацията е необходимо използването на USB-устройство за сигурно създаване на квалифициран електронен подпис – QSCD (чл. 29 – 31 и Приложение II от Регламент (ЕС) 910/2014 и чл. 17 ЗЕДЕУУ), каквито някои доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, вписани в националния доверителен списък, не предоставят доколкото услугата им е квалифицирана, но облачна.

Извършената внезапна и неподозирана промяна на реда за регистрация и средствата за е-идентификация отне съществуващия достъп на голям брой потребители, между които и адвокати.     Промяната не ни е известно нито да е била съгласувана с основните потребители на Портала – адвокатите, нито предварително да е била оповестена сред българската адвокатура, за да може (поне) да не бъде така изненадваща и внезапна.  Вероятно хиляди български адвокати в началото на седмицата бяха изправени пред проблема след надграждането на ЕПЕП да не могат да осъществят  достъп до потребителските си профили и до електронните съдебни дела, по които са ангажирани, защото не могат да удовлетворят променените технически изисквания, вкл. КУКЕП (до сега достъпът до портала се е осъществявал чрез автентикация посредством потребителско име и парола).

Даже и конкретен потребител (вкл. адвокат) да разполага с КУКЕП, записано и съхранявано в устройство за сигурно създаване на подписи (QSCD) то той не би могъл
да осъществи процеса по автентикация, както и да използва Портала, от смарт устройство (мобилен телефон, таблет). Новата версия на информационната система е разработена и
функционира така, че потвърждаването на автентичността (автентикацията) е невъзможно да се осъществи, без ползването на КУКЕП, записан на смарт-карта в USBустройство за сигурно създаване на подписи.

Не съществува и възможност електронната идентификация да се извършва чрез използването на облачен (мобилен) КЕП или друго средство за автентикация – ПИК на НОИ или НАП, потребителско име и парола, в т.ч. с двуфакторна автентикация.

По този начин досегашните и бъдещите потребители на Портала, между които адвокати, и физически лица, които са страни по дела или представляват по закон такива страни – юридически лица, както и вещите лица ще бъдат принудени да се обърнат към конкретни национални доставчици, които предлагат квалифицирани удостоверителни услуги, съвместими с променените функционалности на ЕПЕП.

Стига се до налагане на конкретно техническо решение за подписване с КУКЕП (посредством USB-устройство за създаване на подписи), което непременно трябва да
бъде ползвано за целите на електронната идентификация в Портала.  Създава се бариера пред различните възможни решения (такива се ползват, например в ССЕВ) и се толерира
и фаворизира използването на една технология пред останалите. Титулярите на удостоверенията в тази хипотеза не могат по своя преценка да възложат съхранението на
удостоверението си за КЕП на доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги (както е при т. нар. „облачен КЕП“).
Не ни е известно каква е съдбата на „Правилата за достъп до електронните съдебни дела в ЕПЕП“, действали до преди два дни, но по всичко личи те да са били заменени от
„Ръководство на потребителя“, достъпно на Портала.  Установените (незнайно от кого,  как и при упражняването на каква компетентност) нови правила за регистрацията и
достъп до ЕПЕП, водят до неравноправно (дискриминационно) третиране и са предпоставка за нарушаване на свободната конкуренция между специфичните национални технически решения за електронна идентификация в рамките на дадена държава членка. На практика по този начин е възможно да се прилага и нелоялна търговска практика, защото потребителите на облачен КЕП в България надхвърлят 1 000 000 и всички те няма да имат възможност да достъпват ЕПЕП.

По наше мнение, чрез извършените промени потребителите на квалифицираната удостоверителна услуга биват заставени в бъдеще да използват услугата по различна, натрапена им технология, с цел автентикация в ЕПЕП. Или казано по-елементарно, ако едно лице желае да ползва в бъдеще ЕПЕП, трябва да сключи договор, за да му бъде издаден и предоставен КУКЕП, записан на карта и съхраняван в устройство (QSCD).

Изискването да не се третират различно сходните случаи е нарушено при ограничаването на възможността ЕПЕП да се ползва през мобилно устройство.

Доколкото за одобрените устройства QSCD не е разработен и не се предлага софтуер, съвместим с операционните системи на смартфони и таблети, всички такива потребители
сме третирани еднакво неблагоприятно.

Логично е да бъде поставен въпросът кое е налагало възложителят и/или разработчикът (системният интегратор по чл. 7с ЗЕУ), извършил оптимизацията и надграждането на Портала, да не предвидят възможност за е-идентификация със средства, различни от предлаганите от самия него (като доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги), вкл. като се осигурят и съществуващите при други портали – ССЕВ, НЗИС и др. възможности.

Законосъобразността на съществуващото положение изрично уточняваме, че не е предмет на настоящия сигнал.

Дружеството, избрано от ВСС за реализиране на проекта по надграждане и оптимизация на ЕПЕП – „Информационно обслужване“ АД, е първият доставчик на
удостоверителни услуги в Република България, регистриран с решение №260/27.03.2003 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и предлага на пазара именно КУКЕП под
търговското наименование StampIТ. Със заключителна разпоредба на Закона за електронното управление същото дори е обявено и за „национален системен интегратор“, като на практика така националният законодател му е осигурил една (вероятно заслужена) очевидна преднина.

Касае се за дружество, което през годините е доказвало многократно доброто си име, което сме убедени, че то ще положи нужната грижа, за да съхрани и занапред.

В конкретния случай, при наличие на добра воля и желание, считаме, че проблемът може да бъде отстранен с минимално усилие.

Следва да се припомни в тази връзка, че МЕУ, а преди това – ДАЕУ, са разработили и поддържат хоризонталната система (модул) за е-Автентикация,  посредством която централните системи за заявяване на електронно административни услуги и информационните системи на:
 административни органи;
 лица, осъществяващи публични функции;
 организациите, предоставящи обществени услуги;
се интегрират с е-Автентикация по стандартизиран защитен протокол от тип „системасистема“ в средата на електронното управление, одобрен от Съвета за интеграция на
информационните ресурси и утвърден от Председателя на ДАЕУ. Интеграцията на информационни системи е задължителна при електронна идентификация на физически
лица, юридически лица и административните органи при заявяване на електронни административни услуги.

Същността на системата за е-Автентикация е подробно разяснена в „Модел на интеграция с хоризонтална система за е-Автентикация“: ⁵

Системата за е-Автентикация би могла да бъде успешно интегрирана и с ЕПЕП (по подобие например със Системата за сигурно е-Връчване) и да се осигури значително по- лесен и икономичен достъп за всички потребители, без при това да се натрапва на потребителите конкретна услуга.      Националният системен интегратор, от друга страна, очевидно е добре запознат с тази функционалност. Видно други реализирани от него проекти (напр. Националната здравно-информационна система на МЗ), потвърждаването на автентичност е решено именно чрез хоризонталната система за е-Автентикация.

По всичко изглежда, че необходимото за тази цел заявление е достъпно на адрес: https://e-gov.bg/wps/wcm/connect/e-gov.bg-18083/1665b379-f587-49c4-adfc-a607bd3c95ae/
Заявление_еАвт2.pdf?MOD=AJPERES&CVID=nVYFaxy&useDefaultText=0&useDefault Desc=0
Чрез хоризонталната система за е-Автентикация, разработена и поддържана от МЕУ (ДАЕУ), обслужваща процеса на електронна идентификация и автентикация на
физически и юридически лица, могат да се интегрират различни средства за електронна идентификация и автентикация, които понастоящем успешно се използват при заявяване
на електронни административни услуги, а именно:

• потребителско име и парола;
• ПИК на НАП;
• ПИК на НОИ;
• КЕП;
• електронен идентификатор, издаден по реда на Закона за електронната
идентификация (след въвеждане на националната схема по Закона за е-ИД);
• електронен идентификатор на чужд гражданин или на български гражданин,
издаден в държава членка на ЕС, различна от България;
• други – УКД на НЗОК, банкова карта;
Ако по отношение на някои средства за е-ИД нивото на осигуреност може да се счита и квалифицира като „ниско“ (по см. на Регламент 910/2014)6 съществува и възможност
за двуфакторна автентикация. Нагледно тази опция може да бъде видяна на страницата на Системата за сигурно е-Връчване – https://edelivery.egov.bg/

Системната интеграция на АИС на лицата със системата за е-Автентикация се осъществява съгласно Техническата спецификация за интеграция с хоризонталната
система за е-Автентикация, публикувана на следния електронен адрес: https://github.com/governmentbg/eAuth-v2.

Към момента единствената възможност за е-идентификация в ЕПЕП е чрез КЕП, но от лимитирани доставчици на квалифицирани услуги (не всички предлагат такива, записани на смарт-карта), което е в нарушение на пазарните принципи и напълно игнорира възможността клиенти на доставчици, вписани в доверителния списък, да се
автентикират в ЕПЕП и да имат пълноценен достъп до Портала. Списък на доставчиците е достъпен на: https://eidas.ec.europa.eu/efda/tl-browser/#/screen/tl/BG.

Обръщаме внимание и на обстоятелството, че повечето физически лица изобщо не разполагат с КЕП, а това не трябва да е причина те да не могат да ползват ЕПЕП и да имат достъп до водените от и срещу тях дела. Основната цел на надграждането следваше да е да се осигури лесен и безпрепятствен достъп, без да бъдат заставяни да закупуват  допълнителни устройства и да сключват договори за издаване на КУКЕП от конкретни доставчици.

С настоящия сигнал настояваме в Единния портал за електронно правосъдие да бъде незабавно интегрирана Хоризонталната система за еАвтентикация, разработена
и поддържана от МЕУ (ДАЕУ), като се осигури целият ѝ спектър от възможности за електронна автентикация в портала, както и да се оптимизира същия за ползване през
мобилни устройства.  Българските граждани, вещи лица, адвокати и другите потребители на ЕПЕП не трябва да бъдат заложник на неправилно задание или разработка, която вместо да повиши достъпа до електронно правосъдие го ограничава.

Не на последно по значение място, следва да се има предвид и обстоятелството, че преди около една година Министерството на електронното управление е възложило
на същия разработчик, в качеството му на системен интегратор по чл. 7с ЗЕУ, изграждане на мобилно приложение за електронна идентификация и електронно подписване –
BGID. В подписания договор е установен 9-месечен срок за изпълнение на предмета на договора. Лишено от професионална и бизнес логика, а и противоречащо на
добросъвестността и дължимата грижа, би било един и същи търговец да разработва по едно и също време несъвместими една с друга системи.

28 Март 2023 г.
С уважение, адв. д-р Гергана Върбанова, адв. Юлиан Дацев

[1] https://ecase.justice.bg/Home/AboutUs

 

[2] Виж „Ръководство на потребителя“ по Договор № ВСС-5932/05.04.2022 г. (№ ПО-16-1906/05.04.2022 г. на ИО АД) с предмет: „Оптимизиране на Единния портал за електронно правосъдие за създаване на условия за повишаване достъпа на граждани и юридически лица до е-правосъдие“, стр. 19 – https://ecase.justice.bg/help/epep–manual–public.pdf

[3] Член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за „квалифициран електронен подпис“. Първо, електронният подпис следва да е „усъвършенстван електронен подпис“, който съгласно член 3, точка 11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия. Второ, подписът следва да е създаден от „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“, което съгласно член 3, точка 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент. Трето, подписът трябва да се основава на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 15 от Регламент № 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от „доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги” и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент (в този смисъл решение на Съда на ЕС от 20.10.2022 г. по дело Екофрукт ЕООД с/у Директора на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново, С-362/21, т.

[4] ).

[5] https://egov.government.bg/wps/portal/ministry–meu/press–center/news/dogovormeuio