DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият кмет на Белоградчик Емил Цанков осъди прокуратурата да му изплати близо 50 000 лв. обезщетение за воденото срещу него над три години дело по незаконно обвинение в престъпление.
Обвинението
През 2014 г. прокуратурата обвинява Цанков, че като кмет на Белоградчик от 2008 г. до 2010 г. е превишил властта и правата си с цел да набави облага за бившата шефка на МБАЛ „Проф.д-р Георги Златарски“ Петя Рускова. Без разрешение на Общинския съвет кметът бил сключил еднолично анекс към договор за възлагане на управлението на болницата и на това основание заплатата на управителя била увеличена – от 300% върху средната месечна брутна работна заплата на лечебното заведение на 400%. През 2010 г. сключва и втори анекс при същите условия. Така Рускова получила в повече 26 791.40 лв. (надвзета брутна работна заплата), а начислените осигурителни вноски за сметка на работодателя са в размер на 4 852.43 лева. В резултат на действията на Цанков, за болницата и община Белоградчик са настъпили вреди за 31 643.83 лева, е заключението на прокуратурата, която обвинява Цанков в длъжностно престъпление.
Оправдаването
На 11 май 2016 г. Окръжният съд в Монтана отново оневинява Цанков за длъжностното престъпление, преквалифицира го и го признава за виновен за безстопанственост само за анекса от 2010 г. и го осъжда на две години условно с петгодишен изпитателен срок, като го лишава от правото да заема длъжност в общинската администрация за две години.
През октомври 2016 г. САС отменя присъдата на първата инстанция и изцяло оправдава Емил Цанков, а през 2017 г. ВКС потвърждава оправдателната присъда.
От решението на ВКС се разбира и че прокуратурата не е протестирала пред САС оправдателната част от присъдата на Окръжния съд в Монтана, а го е направила едва пред касационната инстанция.
Последиците
Над три години върху Емил Цанков, два пъти избиран на кметския пост, тежи повдигнатото обвинението, а той търпи ада на мълвата и негативна кампания срещу себе си. „Целия град беше убеден, че се водят много дела и ще влезе в затвора“, сочат свидетелите по делото. Цанков изпада в социална изолация, не може да си намери работа, защото никой не не е искал да приема осъждан на работа, сочат свидетелите. Семейството изживяло психически тормоз, заради воденото срещу него дело, а после се разпада.
Променените обществените нагласи недвусмислено показали, че репутацията му на почтен човек с добро име в обществото е била срината. Дори след като е оправдан, хората продължават да възприемат като престъпник и дълго време след това се е чувствал несигурен и виновен пред своите съграждани, сочат свидетелствата.
Става ясно още, че никой не си е направил труда да разгласи оправдаването му така, както прокуратурата шумно е огласила обвиненията срещу него.
dropcap]Б[/dropcap]ившият кмет на Белоградчик завежда иск пред окръжния съд в Монтана по ЗОДОВ, в който твърди, че повдигнатите му обвинения за престъпления са незаконни и претендира за обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди и 6255 лв. за имуществени вреди.
Прокуратурата оспорва иска на Емил Цанков – както изложените в него основания, така и размера на обезщетенията. Твърди, че той е бил признат за виновен в извършване на престъпление, за което не е било повдигнато обвинение от Прокуратурата, както и че не носи отговорност за медийнното разгласяване на наказателното производство, оповестено от нея. Оспорва се и претенцията за законна лихва като погасена по давност с изтичане на тригодишен срок.
Съдът по ЗОДОВ: За увреждане от незаконно обвинение – отговоря прокуратурата
Съдът установява неразумна продължителност на наказателното преследване, развило се пред три съдебни инстанции, два пъти разгледано на първа и втора инстанции за период от 3 години 3 месеца и 7 дни при добросъвестно поведение на ищеца.
Спрямо Цанков е била взета мярка за неотклонение още с постановленията за привличане на обвиняем, с която са ограничени правата му. Повдигнатите и поддържани обвинения, последвалата осъдителна присъда са се отразили изключително негативно на психиката на Е. Ц., в резултат, на което е станал по-затворен и е изпитвал затруднения в общуването с хората, и в крайна сметка се е отказал от политическата си кариера и от работата в кметството. Нанесени са и тежки последици върху семейното му положение – цялото семейство е било подложено на натиск и стрес, което е разстроило семейните отношения и е предизвикало раздяла със съпругата му. Синът на Е. Ц. също е бил подложен на психологически натиск от околните, задавал е постоянно въпроси дали баща му е престъпник и е чакал от него удовлетворителни отговори, констатира съдът.
След като анализира всички доказателства по делото и изслуша свидетелите, съдът приема, че окончателна оправдателна присъда на Емил Цанков е основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление.
„Действително в хода на наказателното производство Е. Ц. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, но впоследствие тази присъда е отменена от въззивната инстанция и Ц. е оправдан както за умишлената безстопанственост по чл.219, ал.3 от НК, така и по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, пр.3 във вр. чл.26, ал.1 от НК„, отбелязва съдът.
На възраженията на прокуратурата, че не носи отговорност, тъй като за безстопанстевност не е повдигала обвинение, съдът посочва, че тези доводи са неоснователни, тъй като отговорността по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ е обективна. „При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. С действията на прокуратурата по реализиране на наказателно преследване срещу определено лице се поставя началото на процес, който приключва или с прекратяване на наказателното производство, или с присъда. Когато присъдата е оправдателна, всички вреди, търпени от лицето, подложено на неоснователно преследване, са в причинно-следствена зависимост от повдигането на обвинение срещу него. Следователно се дължи обезщетение за всички вреди, тъй като в случая прокуратурата е сложила началото на причинно-следствения процес“, заключава съдът.
Съдът намира за основателни и твърденията на Цанков за липса на оповестяване сред обществото на оправдателните присъди, тъй като по делото няма представени доказателства за оповестяването им чрез средствата за масова информация.
„Несъмнено обвинението за тежко умишлено престъпление, свързано с длъжността на Емил Цанков като кмет на община Белоградчик е оказало негативно влияние върху психическото му състояние, той е живял в страх и несигурност. С информации за обвинението срещу него в медиите той е бил публично дискредитиран, засегнато е доброто му име и авторитет, претърпял е негативни изживявания в личен и в обществен план. Незаконното обвинение е подкопало и доверието на обществеността към него като кмет, избиран три мандата, и е попречило на кариерното му развитие“, обявява окръжният съд в Монтана.
Обезщетението
Заключително съдът приема, че причинените вреди от незаконното обвинение са доказани и на бившия кмет трябва да бъдат изплатени следните репарации: – обезщетение от 30 000 лева за неимуществени вреди и 6 255,00 лева за имуществени вреди.
„Несъмнено разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда и са пряка и непосредствена последица от увреждането (незаконното обвинение в извършване на престъпление)“, сочат съдиите. Адвокатското възнаграждение за защита в наказателното производство се включва в тези разноски, поради което при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, приемат те. И с оглед уважените размери на исковете общо 47 292.62 лева съдът осъжда прокуратурата да заплати на бившия кмет разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2250.44 лева разноски по делото.
Съдът отсъжда още, че на Емил Цанков трябва да бъде заплатено и обезщетение за забавено изпълнение в размер 11 037.62 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София.
