Докато политическите сили продължават да търсят компромис кой да е председател на Народното събрание и кои да са законодателните приоритети, Министреството на правосъдието вече внесе в 49-ото Народно събрание законите, които е изработило като ангажимент на страната по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сред тях са антикорупционният закон, пакетът от изменения в НПК и ЗСВ, въвеждащи ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, законът за личния фалит, промени в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, в Наказателния кодекс и др.
Те са в изпълнение и на решения на Европейския съд по права на човека в Страсбург, Съда на ЕС в Люксембург, транспонират изисквания на евродирективи и рамкови решения. Изготвянето на законопроектите бе основна задача на настоящия екип на министерството.
В парламентарното деловодство са:
- Изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а оттам и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), регламентиращи механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и повишаване ефективността на наказателното производство, защита в по-голяма степен правата на пострадалите от престъпления. Предлаганият механизъм предвижда разследването срещу обвинител №1 да се ръководи от наказателен съдия с ранг на върховен, избиран на случаен принцип, който временно ще бъде назначаван за прокурор от ВКП. Неговите действия ще бъдат контролирани от друг, върховен съдия, временно назначаван за зам.-главен прокурор. Записан е и съдебен контрол за отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, забрана за оповестяване на избрани „пасажи“ от делата и пр.
- Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, с който се създава комисия с разследващи правомощия, която ще се занимава само с прояви на корупция сред висшия ешелон. Петимата членове на комисията ще бъдат избирани от Народното събрание, двете върховни съдилища, един от тях ще назначава президентът. Всеки от тях ще председателства комисията на ротационен принцип, за 1 година.
- Закон за несъстоятелност на физическите лица – въвежда производство по несъстоятелност на добросъвестни длъжници, за да реши сериозния проблем с изпадането на хората в спирала от задлъжнялост, по причини извън тях. Производството е изцяло доброволно, провежда се само за физически лица, започва по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на кредиторите. В производството се заплащат само прости такси. То ще може да се провежда включително и за длъжници без имущество.
- Промени в Търговския закон – създава се правна уредба за производство по несъстоятелност и погасяване на задълженията на физически лица – предприемачи (тук влизат и упражняващите свободни професии), предвижда се оптимизиране на производството по несъстоятелност и усъвършенстване на производството по стабилизация.
- Изменения в Наказателния кодекс (НК) – отпада квалифициращият признак за обида и клевета на „длъжностно лице“, ще може да се прилага освобождаване от наказателна отговорност срещу налагане на административна санкция, премахва се долният праг на налаганите глобите. Въвежда се напълно и Рамково решение за борбата с определени форми на разисъм и ксенофобия посредством наказателното право.
- Изменения в НПК – въвеждат се разпоредбите на евродиректива за осигуряване на процесуални гаранции за правата на децата (до 18 г.), заподозрени или обвинени в престъпления, напълно се въвеждат и изискванията на евродиректива за минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
- Промени в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест – въвежда се двуинстанционен съдебен контрол на ЕЗА, издадена от прокурор. Както и произнасяне на съд за задържането на лицето при довеждането му в България.
- Промени в ЗСВ – укрепва се ролята на Инспектората към ВСС за превенция на корупцията в съдебната власт, предвижда се двете колегии на ВСС поотделно да приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии и Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи.
- Изменения в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – разширява се обемът на информация за български дружества и чуждестранни дружества, регистрирали клон у нас, която се обменя чрез системата за взаимно свързване на регистрите (БРИС).
- Промени в Закона за особените залози – цели се предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса чрез създаване, поддържане и развитие на функционален и надежден електронен Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ).