DeFakto.bg DeFakto.bg
Андрей Янкулов, старши правен експерт в АКФВСС е одобрил плащането на 500 000 долара (без ДДС), за да бъдат назначени експертизи по делото „Нексо“. Те щели да бъдат възложени на американска компания (линк в първи коментар). Сложно разследване, скъпи експертизи, не всеки може да ги направи. Едва ли може да се спекулира дали този труд струва толкова. Това ясно.
Важният въпрос обаче е кой и как преценява необходимостта от точно тези експертизи по това разследване?
Кой преценява изначалната обоснованост на самото разследване с неговия конкретен предмет – има ли въобще основания да се разследват точно тези престъпления, които за доказването си ще изискват чак такива разходи? Има ли дори начално подозрение, че такива престъпления са били извършени? Кой и как контролира тези решения?
И кой ще носи отговорност, ако в един момент се окаже, че тези пари за експертиза са хвърлени на вятъра, защото основания за назначаването ѝ да доказва някакви изцяло несъставомерни или неподкрепени с никакви първоначални доказателства деяния въобще не е имало?
Никой не контролира и никой няма да носи никаква отговорност.
Оказва се, че сме толкова богати като общество, че пари за правосъдие могат да се харчат без всякаква отчетност.
ВСС взема решение да отпусне парите и да ги поиска като допълнителен разход за съдебната власт, обаче ВСС не прави преценка по горните въпроси. Та може ли ВСС да „осуети“ такова наказателно преследване от висок обществен интерес като откаже да даде парите и на какво основание ще се меси как да се доказва престъплението?
Главният прокурор пише писмото до ВСС да иска парите, но той не ръководи разследването и преценката не може да бъде негова. „Има си наблюдаващ прокурор, питайте него, аз съм само административен ръководител на други административни ръководители.“
Стигаме дотам, че преценката се прави само и единствено от ръководещия разследването – има ли основания да започне да разследва, какво да разследва, кого да разследва, как да разследва. Решенията му по същество теоретично могат да бъдат контролирани само вътрешно йерархично. Обаче особено след публичните изявления на ръководството на прокуратурата по казуса „Нексо“, там безпредметността на подобен йерархичен контрол е изначално ясна.
Тук една скоба – по друго, но пък свързвано по сюжетната линия „Белград“ с това разследване, излиза (по публични изказвания), че прокуратурата разследва търговия с влияние, осъществена на територията на САЩ. Та там може да се окаже, че разследването ще глътне не стотици хиляди, а милиони. Ако примерно трябва да се наемат по-скъпи лобисти, които да доказват лобизма на други по-евтини лобисти.
Черешката на тортата по темата се поставя от едно съдебно определение, с което многократно са намалени гаранциите на двама от обвиняемите по „Нексо“. Съдът е приел при обжалването на гаранциите, че обвиняемите са съпричастни само към част от нещата, за които са обвинени (линк във втори коментар). Обвиненията са за създаване на организирана престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления и престъпления, свързани с изпиране на пари, извършване на финансови сделки без съответно разрешение, както и престъпления, свързани с манипулиране на компютърни данни. Обаче според съда, за финансовите сделки и манипулирането на компютърни данни доказателства няма.
Това становище на съда има значение само относно мярката за неотклонение – тя е намалена. Обаче процесът по доказване и на престъпленията, за извършването на които няма констатирано дори начално подозрение след външната проверка, може да продължи да си върви с пълна пара.
С пълни шепи, пардон.
