Следователите имат независимост в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури – това се казва в определение на Конституционния съд , с което бе отклонено искането на народни представители от ГЕРБ за тълкуване на евентуалната възможност следствието да бъде превърнато в независима от прокуратурата служба.
В искането си 66 депутати от ГЕРБ настояха за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията по въпроса: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изр. 1) освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изр. 2), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“
Практически въпросът означаваше – може ли следствената служба да бъде подчинена на прокуратурата или съда, или трябва да е изцяло независима структура в съдебната власт. Искането бе внесено в последния работен ден на 48 -ото НС . То влезе в КС след като правителственият законопроект за независимо разследване на главния прокурор мина на първо четене и не стигна до второ, а междувременно в парламента се бе появил проект на „Възраждане“, който предложи отделяне на следствените служби от прокуратурата. Изглеждаше, че ГЕРБ харесаха този вариант за „контрол“ на главния прокурор – вместо да бъде от разследван от върховен съдия, това да прави следовател от Националната ледствена служба, подчинена на прокуратурата, чиито началник е зам.-главен прокурор.
„Предстоят реформи в тази система, които със сигурност ще доведат до промени във взаимодействието между отделните органи. Понеже ни се струва, че въпросът със статута на следователите и следствените органи не е докрай уточнен на нивото на обикновеното законодателство и може да се наложат още промени там, е важно да получим авторитетно, автентично тълкуване на текста на конституцията“, бе посочено още в искането си депутатите от ГЕРБ.
Отказът на съда да тълкува поставеното питане е мотивиран със стабилната му практиката по въпросите за независимостта на третата власт. Независимостта на съдебната власт е класически въпрос на правовата държава, по който Конституционният съд има стабилна практика: независимостта на съдебната власт и по-точно на съдебния магистрат (съдия, прокурор, следовател) се гарантира от това, че той се подчинява само на закона при вземане на решения; че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение; че е несменяем; че се ползва с функционален имунитет; че съдебните актове имат задължителна сила и др. (Решение №6/1993 г. по к.д. №4/1993 г.). И още: конституционно гарантираната независимост на съдебната власт се изразява в подчинението единствено на закона при вземането на решения, тяхната неотменимост от законодателната и изпълнителната власт, както и в кадровото ѝ формиране от Висшия съдебен съвет като неин вътрешен орган (Решение №1 от 1999 г. по к.д. №22 от 1998 г.).
В мотивите за отклоненото искане Конституционинят съд посочва, че: „Следователите имат независимост (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е необходима за осъществяването на всяка магистратска длъжност независимо от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно съдържание. Така че всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целесъобразност“.
Напомня се, че самата Конституция съдържа необходимото взаимодействие между следствените органи и прокуратурата. Съгласно Решение №5/2009 г. по к.д. №6/2009 г. „следствието е най-тясно свързано с прокуратурата и при действие на новата уредба на чл. 127 от Конституцията включването на следователите към прокуратурата не е „прехвърляне“към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи, посочват конституционните съдии. […]
Съдът добавя, че вече изрично е посочвал, че Конституцията установява един и същи принцип за отделните подсистеми на съдебната власт, а именно че независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател се определя от подчиняването на неговите решения единствено на закона и изискването да изгражда свободно вътрешното си убеждение. Това тълкуване на Конституцията, съответства на установените европейски стандарти за ефикасното приложение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, отбелязват съдиите.
„Оттам нататък законът е този, който урежда способите за осъществяването на функциите на органите по чл. 128 от Конституцията, с произтичащата от това възможност да търси едни или други форми на организация и комуникация, които според преценката на законодателя биха направили дейността на тези органи по-ефективна – чл. 133 от Конституцията. Тези законодателни разрешения обаче следва да са в съответствие с конституционните принципи, така както са изведени и развити в практиката на Конституционния съд по обсъжданата материя“
Финално КС приема, че поставеният от вносителя въпрос вече е намерил разрешение в практиката на Съдаи че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията не се нуждае от тълкуване. Отклонява и прекратява производството по поисканото задължително тълкуване.
DeFakto.bg DeFakto.bg
