Последни новини
Home / Законът / Страсбург: Забраната в България да се агитира на чужд език в предизборна кампания нарушава свободата на изразяване

Страсбург: Забраната в България да се агитира на чужд език в предизборна кампания нарушава свободата на изразяване

Defakto.bg

 

Това гласи решение на  Европейският съд по правата на човека по дело на Лютви Местан. Порочното според Съда законодателство все още не е променено.

 

Лютфи Местан

На 2 май 2023 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Местан срещу България, заведено от бившия председател на Движението за права и свободи Лютви Местан.  На 5 май 2013 г. той произнася 7-минутна реч на турски език в с. Ябланово, община Котел, по време на кампанията за парламентарните избори, които се проведоха една седмица по-късно. В събитието участват още шестима политици, един от които е кмет на район в Истанбул, Турция. Той също произнася реч на турски език. Според преброяването на населението от 2011 г., 98% от жителите на Ябланово са се самоопределили като етнически турци.

Присъстващият на предизборното събитие представител на ПП ГЕРБ сезира Районната избирателна комисия – Сливен за това, че няколко участници в него са говорили на турски език. Тя съставя акт за административно нарушение на Местан и на кмета на Ябланово, въз основа на който впоследствие областният управител им налага глоба от 2000 лева за нарушение на чл. 133, ал. 2 от Изборния кодекс от 2011 г. Според тази разпоредба „предизборната кампания се води на български език“.  Местан обжалва решението на областния управител в Районен съд – Котел, който потвърждава нарушението, но намалява размера на глобата на 500 лева. След обжалване и на това решение, то е потвърдено от Административен съд – Сливен. Това решение е окончателно.

ЕСПЧ установява нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (право на свобода на изразяване), съобщи БХК.

Според Съда абсолютната забрана за използване на неофициален език под страх от административни санкции не е съвместима с основните ценности на едно демократично общество, които включват свободата на изразяване. Съдът подчертава, че езикът, използван от жалбоподателя в случая е както негов майчин език, така и на малцинственото население, към което той се обръща. Свободните избори са немислими без свободното разпространение на политически мнения и информация, сочи Съдът. Правото на дадено лице да съобщава своите политически идеи и правото на другите да получат такава информация би било безсмислено, ако способността достъпно да изрази тези мнения и идеи, е възпрепятствана от заплахата от административни санкции.

По това дело ЕСПЧ изследва регулаторните рамки на 37 държави, членки на Съвета на Европа и констатира, че само в Украйна и България има абсолютна забрана за кандидатите да говорят на език, различен от официалния, по време на публични предизборни срещи. Съдът също така отбелязва, че тази разпоредба на Изборния кодекс е била многократно критикувана от Консултативния комитет на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които смятат, че тя лишава малцинствата от възможността да се насърчава тяхното ефективно участие в изборите.

Решението на ЕСПЧ изисква реформа на българското законодателство. Разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от сега действащия Изборен кодекс е същата като тази на отменения Изборен кодекс от 2011 г. От 2016 г. насам това е четвъртото решение на ЕСПЧ, свързано с несъответствия на българското изборно законодателство с международното право по правата на човека. Въпреки многобройните изменения в закона, които бяха направени през последните няколко години, българският парламент пренебрегна своите задължения да извърши необходимите законодателни реформи.

По делото ЕСПЧ присъди 1200 евро обезщетение на жалбоподателя и 3200 евро разноски по делото. Българският хелзинкски комитет оказа правна помощ на жалбоподателя както в производството на национално ниво, така и пред Европейския съд по правата на човека.

About De Fakto

Проверете също

СЕС: Кога пътниците няма право да си получат допълнителните разноски, направени след анулиран полет от превозвача

    Полет за връщане ( репатриране), организиран в контекста на мярка за консулска помощ, …

Комитетът на министрите на СЕ поздрави България за приетия механизъм за независимо разследване на главния прокурор

  Комитетът на министрите на СЕ: България прави забележителна реформа за осигуряване на ефективни разследвания, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fifteen − 3 =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.