Искове торпеда обезсмислят заповедното производство ( и не само)

Defakto.bg

 

 

д-р Васил Петров

 

Под иск торпедо (Torpedoklage) в германската теория и практика се разглежда най-често отрицателен установителен иск на длъжник, предявяван нарочно в държава членка на ЕС с по-бавно правосъдие, за да бъде блокирано дело по осъдителен иск на кредитора в друга държава членка на ЕС. В следващите бележки разглеждам подобни практики и у нас.

 

1.Предназначението на заповедното производство и опитите да бъде саботирано

Уредените в глава 37 ГПК производства целят да снабдят кредиторите с изпълнителни титули за техните вземания по облекчен ред. На длъжниците, т.е. на лицата, за които се претендира, че дължат, се дава възможност да възразят пред заповедния съд, че не дължат, и ако това е заявено своевременно, съдът указва на кретидора, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Искът за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

Какво се случва, обаче, ако в срока за възражение вместо възражение пред заповедния съд длъжникът предяви отрицателен установителен иск против дължимостта на вземането? А ако длъжникът вече е предявил такъв отрицателен установителен иск дори още преди кредиторът да е подал заявление за издаване на заповед, дали заповедното производтво е допустимо?

Съдебната практита по тези въпроси е противоречива. Някои състави приемат, че отрицателните установителни искове, предявени след издадена заповед за изпълнение, са недопустими като форма на злоупотреба с права и опит за заобикаляне на уредената в заповедното производство защита на длъжника. Други приемат, че отрицателните установителни искове са допустими, а заповедното производство става недопустимо и заповедта за изпълнение се обезсилва. Трети приемат, че отрицателните установителни искове на длъжника и положителният установителен иск по чл. 422 ГПК на кредитора са независими един от друг и следва или да се разглеждат отделно, или да се съединят по реда на чл. 213 ГПК.

В практиката на ВКС (напр. определение № 318 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2108/2019 г., ВКС, IV г.о.) се приема, че между отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1, т. 3 ГПК на длъжника и положителния установителен иск по чл. 422 ГПК на кредитора е налице пълен идентитет на страните, предмета и искането. По тази причина е налице отвода за висящ процес, респ. за повторно дело, по чл. 126 ГПК – по-късното дело трябва да се прекрати.

Вярно ли е обаче, че отрицателният установителен иск на А против Б за едно субективно право е тъждествен с положителния установителен иск на Б против А за същото право?

 

2. Отводът за висящ процес като антиципирано възражение за сила на пресъдено нещо

Отводът за висящ процес по чл. 126 ГПК антиципира отвода за сила на пресъдено нещо по чл. 299, ал. 2 ГПК. И при двата отвода второто дело трябва да бъде служебно прекратено, за да не се стигне до противоречиви съдебни решения. И при двата отвода прекратяването е последица на пълното тъждество по страни, основание и петитум между двете дела.

Това е и целта на двата отвода, при която те следва да се прилагат. Първият обслужва втория. Тогава, когато е видно, че няма сигурност дали ще се формира сила на пресъдено нещо по едното висящо дело, няма основание за прекратяване на второто висящо дело, тъй като няма сигурност, че ще се реализира опасността от противоречини решения.

Действително, уважаването с влязло в сила съдебно решение на положителен установителен иск за едно субективно право на А против Б изключва уважаването на отрицателен установителен иск за същото субективно право на Б против А. Същото важи и при предявяване и уважаване с влязло в сила съдебно решение на отрицателен установителен иск на А против Б: то изключва уважаването на положителен установителен иск на Б против А.

Малко обаче мисъл е нужна, за да осъзнаем как се уважава със съдебно решение един иск – това става в състезателен процес, след провеждане на открито съдебно заседание. Едва първото редовно открито заседание е крайният момент, в който ищецът може да иска оттегляне на иска си без съгласието на ответника. Ако ищецът иска да оттегли иска си след първото съдебно заседание, то той може да стори това само със съгласието на ответника – чл. 232 ГПК.

Ако е вярно, че основанието на иска на кредитора и на иска на длъжника е едно и също субективно право, не е вярно, че едно и също е искането за защита. Преди провеждането на редовно първо открито заседание по едно от двете дела, всяка страна може да се надява, че се получи защита на своята теза и интереси само по своята претенция, тъй како противникът може да оттегли неговия си иск без съгласието на насрещната страна и така да я лиши от защита.

Ето защо отрицателният установителен иск на длъжника и положителният установителен иск на кредитора не се обуславят един друг преди провеждане на открито съдебно заседание по един от тях, а, ако са предявени и висящи пред един и същи съд, трябва да бъдат съединени за безпротиворечиво разглеждане по чл. 213 ГПК.

 

3. Отводът за висящ процес при дела за родителски права и при разводите

Правилото, че отводът за висящ процес при искове на насрещните страни по едно правоотношение може да се прави само след първото съдебно заседание по един от исковете, важи не само в исковия процес за установяване на субективни права. Той важи и по дела с предявени конститутивни искове и при спорна съдебна администрация.

Нека дам примери.

Първи пример. Пловдивчанин и варненка решават да се разведат независимо един от друг. Пловдивчанинът добросъвестно предявява иск за развод пред РС-Варна по регистрирания постоянен адрес на съпругата си. Тя също така добросъветно предявява иск за развод по регистрирания постоянен адрес на съпруга си в РС-Пловдив. Дали някое от двете дела следва да се прекрати и кое? И ако само защото единият съпруг е изпреварен от втория, означава ли, че второто по време дело се прекратява? А ако то бъде прекратено и след това ищецът по първото дело размисли и оттегли исковата си молба, за да осуети развода, как другият съпруг ще се разведе?

Втори пример. Майката предявява искова молба по чл. 127, ал. 2 СК против бащата за уреждане на въпросите на родителските права по отношение на общото дете в петък в 16:59 часа. Бащата предявява също молба по чл. 127, ал. 2 СК, но адвокатът му стига до регистратурата на съда в понеделник в 09:00 часа. Между едни и същи родители по отношение на общото дете решението по чл. 127, ал. 2 СК действа общо, като е очевидно, че не трябва да има противоречиви съдебни актове. По тази причина и немалко съдии на формално основание – чл. 126 ГПК – прекратяват второто по време дело. Правилно ли е обаче това?

Както посочих, докато по едно дело не бъде проведено открито съдебно заседание, ищецът може без съгласието на ответника да оттегли исковата си молба; ответникът следователно няма никаква защита на своите интереси в рамките на висящия процес по исковата молба на другата страна преди този момент; до първото заседание той е оставен на произвола на ищеца. Неговата защита е предявеният от самия него иск по второто дело, който не препятстван от отвода за висящ процес, т.к. този отвод изисква идентитет и на търсената и възможната за получаване по закон защита.

Двете дела – на насрещните страни в правоотношението – не са обусловени едно от друго преди провеждане на открито съдебно заседание. Ако са висящи пред един и същи съд, процесуалната икономия изисква да бъдат съединени по чл. 213 ГПК.