Съдът на ЕС за разликата в продължителността и заплащането на нощния труд на служители от публичния и частния сектор

Запитващият съд трябва  конкретно да  установи дали разликата в продължителността и заплащането на нощния  труд на  държавни служители (пожарникари) в  МВР се дължи на допустима и пропорционална законова цел. Това се казва в решение  на  Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване от Районен съд Кула.  Запитването се  отнася до тълкуването на Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 89/391/ЕИО от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място.  Решението е по  съединени дела C 529/21—C 536/21 и C 732/21—C 738/21 Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи

Казусът

Запитванията до Съда на ЕС са отправени в рамките на петнадесет спора между държавни служители от районна служба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, от една страна, и тази главна дирекция, от друга, по повод на отчитането и заплащането на часовете нощен труд, положени от държавните служители.

Ищците изпълняват функциите на пожарникари в районната служба в Кула на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
В периода от 31 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г., пожарникарите са работили на 24-часови смени, отчитани сумирано на тримесечие. През този период те са полагали нощен труд — между 22,00 ч. и 6,00 ч. — с продължителност от 8 часа за денонощие.
Районен съд Кула отбелязва, че в българското законодателство общият режим на нощния труд се съдържа в Кодекса на труда, който предвижда, от една страна, че нощният труд не може да надвишава 7 часа на денонощие и от друга страна, че извънредният труд, който представлява работа извън установеното работно време, се заплаща с увеличение, което видимо възлиза на 50 %.

За разлика от това, съгласно специалния трудов режим, предвиден в Закона за МВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа за денонощие и макар този режим да предвижда, подобно на общия режим на нощния труд, че извънреден е трудът извън установеното работно време, нормалната продължителност на работното време от 8 часа се заплаща с добавка от само 0,25 лева на час.

Жалбоподателите в главното производство поддържат, че нощният труд представлява извънреден труд, в размер на разликата — от един час — между приложимата за тях нормална продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на нощния труд, която се прилага за работниците и служителите от частния сектор.  Този извънреден труд обаче не води до увеличение на възнаграждението, както е предвидено в Кодекса на труда. Специалните правила за нощния труд, предвидени в Закона за МВР, предвиждат само, че нощният труд се заплаща допълнително в размер на 0,25 лв. на час. Поради това жалбоподателите в главното производство твърдят, че предвиденият в Закона за Министерството на вътрешните работи начин на изчисляване на възнаграждението за нощен труд е дискриминационен и че те следва да бъдат подложени на най-благоприятния режим.

    Запитващата юрисдикция отбелязва, че жалбоподателите в главното производство, които са държавни служители в районна служба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на гражданите“ на МВР, имат определени предимства в сравнение с работниците, чиято работа е регламентирана от общите правила за нощен труд, определени от Кодекса на труда, като например по-дълъг платен отпуск или по-високи обезщетения при пенсиониране.

Въпросът е дали и тези лица могат да бъдат подложени на по-неблагоприятни условия на труд в други отношения, по-специално по отношение на факта, че нормалната продължителност на нощния труд в техния случай е фиксирана на 8 часа.

Ищците поддържат, че нощният труд представлява извънреден труд Този извънреден труд обаче не им се заплащал с увеличение като
предвиденото в Кодекса на труда. Всъщност специалният режим на нощния труд, уреден в Закона за МВР, само предвижда,  че за нощен труд се заплаща добавка към възнаграждението в размер на 0,25 лева на час.

Преюдициалното запитване

Българският съд иска да установи дали спрямо такива лица може да се прилагат по-неблагоприятни условия на труд, по-специално във връзка с факта, че за тях нормалната продължителност на нощния труд е определена на 8 часа и дали това е в съответствие с правото на Съюза.

Решението на Съда

Въпреки че от преюдициалните запитвания е видно, че работниците в публичния сектор се ползват с допълнителни предимства в сравнение с работниците в частния сектор, не е уточнено дали тези предимства са пряко свързани с естеството на нощния труд, извършван от ангажираните по главните дела служители от публичния сектор, а именно държавни служители от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на гражданите” на МВР, или имат друга цел, се казва в решението.

 Съдът отбелязва, че  запитващата юрисдикция не е уточнила, в случай че се установи разлика в третирането на две категории работници в сходно положение, какви цели биха могли да бъдат преследвани от националното законодателство, установяващо такава разлика.

    Следователно, посочват съдиите,  запитващата юрисдикция трябва да определи, първо, дали съответните категории работници се намират в подобно положение, второ, дали има разлика в третирането на тези категории и, трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. дали разликата е свързана със законно разрешена цел, преследвана от разглежданото законодателство, и дали тя е пропорционална на тази цел (вж. действие, решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ , C‑262/20, EU:C:2022:117, параграф 80).

   В решението е посочено, че Директива 2003/88 се прилага дотолкова към работниците от публичния сектор като пожарникарите, които се приемат за работници, полагащи нощен труд, доколкото тези работници извършват дейностите си при обичайни условия.

В заключение е отбелязано, че правото на Съюза допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор като пожарникарите, ако такава разлика в третирането ( доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение) се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.