ЕСПЧ осъди държавата за неоправдано от съдилищата бавно производство по дело за връщане на деца при майката

Европейският съд по правата на човека осъди България за мудно правосъдие по дело за връщане на деца при майката, като признава нарушение на правото на личен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за човешките права. Съдът констатира, че вътрешното производство във връзка с връщането на децата продължава общо около единадесет месеца, а съгласно чл. 11 от Хагската конвенция то би следвало да продължи не повече от шест седмици.

Съобщението е на доц. Светла Маргаритова в блога й  „Права на човека“.

Казусът, съдопроизводството,  решението на ЕСПЧ

Жалбоподатели са майка  (А) и двамата й синове, които по време на събитията са на седем и дванадесет години.  В хода на бракоразводното производство между нея и бащата (Х), съдът на щат Флорида издава заповед, по силата на която разрешава на последния да заведе децата в България от 30.12.2018 до 7.01.2019 г.  На родителите е забранено след тази дата да пътуват извън САЩ без съдебно разрешение или споразумение между двамата.

Децата не са върнати при майката в посочения срок, поради което съдът разпорежда връщането им и предоставя пълно попечителство на майката, като спира всички права за посещение на бащата. На 4 февруари А подава молба до властите на САЩ за връщане на синовете й на основание Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. (относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца), след което пристига в България през март 2019 г. На 4 април българското Министерство на правосъдието препраща искането по Хагската конвенция на СГС.

Решението, с което то е уважено, е постановено на  9 август, но е съобщено на страните  на  09 септември  2019 г. (поради съдебната ваканция). То е обжалвано от бащата пред Софийския апелативен съд, който  отлага няколко пъти делото поради забавеното изготвяне на психологическата експертиза. Окончателното решение на САС, с което жалбата на бащата е отхвърлена, е постановено на 30 декември 2019 г.

Х подава последователно две молби за отмяна на влязлото в сила решение до ВКС и по всяка една от тях е уважено искането му за спиране изпълнението на решението, макар че молбите му са отхвърляни  съответно на 13.04.2020 г. и на 24.07.2020 г.  На 30.07.2020 г. е възобновено производството по принудително изпълнение на решението за връщане. Малкият син отива при майка си през април 2020 г., докато големият – едва на 28 август 2020 г.  През октомври А предявява иск срещу Х. поради спирането на производството по изпълнение на влязлото в сила решение и причинените й имуществени и неимуществени вреди.

Оплакването е свързано с прекомерната продължителност на производството за връщане на децата при майка им, което попада в обхвата на чл. 8 от Конвенцията.

Съдът констатира, че вътрешното производство във връзка с връщането на децата продължава общо около единадесет месеца, а съгласно чл. 11 от Хагската конвенция то би следвало да продължи не повече от шест седмици, макар че този срок не е императивен. В случая обаче продължителността не е обективно обоснована и за това вина носят всяка една от съдебните инстанции –  СГС поради това, че забавя насрочването на делото с повече от два месеца и след това още един месец не уведомява страните, САС, защото не съумява да организира изслушването на експертиза повече от два месеца.

Европейският съд отбелязва, че закъсненията в това производство сами по себе си му позволяват да заключи, че националните власти не са изпълнили позитивните си задължения по Конвенцията, предвид изискването за бързина, което е в основата на процедурата, основана на Хагската конвенция.

Наред с това обаче той отправя укор и към действията на ВКС. Европейският съд отбелязва, че държавите не могат да бъдат критикувани, че създават система за преразглеждане на окончателните решения, включително и в разглежданата област. ВКС обаче разрешава  спирането на връщането въз основа на чисто формални критерии, а наред с това забавя неоправдано произнасянията си в контекста на естеството на спора.

Като взема предвид, че голямото дете е било разделено от майка си около 20 месеца, а двамата братя – около 16 месеца, Съдът намира, че властите не са разгледали случая по най-старателния начин, изискван от член 8 от Конвенцията при този вид спор.

Затова е установено нарушение на чл. 8 и на жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и разноски.

Исканията на майката за обезщетение за имуществени вреди поради загубата на работа и продължителното й пребиваване в България са отхвърлени.