DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият главен секретар на АПИ Стефан Гайтанджиев осъди прокуратурата за незаконно обвинение, повдигнато му преди 4 г. за изчезнали книжа от търга за най-скъпия тунел в България – „Железница“, част от АМ „Струма“.
По делото няма нито едно доказателство, че Гайтанджиев има участие в извършеното престъпление, посочва съдебен състав на СГС, който осъжда прокуратурата да му плати обезщетение от 40 000 лв. заедно със законната лихва, съдебните разноски и адвокатско възнаграждение.
Предисторията
През 2017 г. бившият главен секретар на Агенция „Пътна инфраструктура“ Стефан Гайтанджиев бе обвинен, че е изнесъл документи от търга за изграждането на тунел „Железница“ на магистрала „Струма“. Тогава процедурата бе спряна заради изчезналите документи на един от участниците в нея. Обществената поръчка за „Железница“ бе на стойност 250 милиона лева, а опасността България да загуби освен тях и 1 милиард лева от Европа за строеж на „Струма“ заради забавяне на процедурите, предзивика огромен скандал, усърдно отразяван от пресата. Като причината за липсващите книжа бе сочен Гайтанджиев, по това време външен оценител в комисията за тъжната процедура, ползващ се до момента с добра пофесионална репутация. По информация на прокуратурата липсващите документи са открити в дома на бившия главен секратар на АПИ, той бе арестуван за 24 часа, а по-късно освободен с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Говорителят на тогавашния главен прокорор Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова потвърди ареста заради намерените в дома му документи.
Тогава не стана съвсем ясно, че в жилището на преподавателя са открити копия на други, а не на търсените книжа, станали причина за прекратяването на откритата процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и строителство на Автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 Тунел „Железница“.
Обвинение и оправдание
На 31 март 2017 г. срещу Гайтанджев започна наказателно производство в качеството му на член на Комисията за провеждане на процедура по възлагане на обществената поръчка за изграждане на тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“. На 01.04. 2017 г. той бе обвинен за укривателство на документи, които е изнесъл от служебно помещение на АПИ и скрил в дома си. В обвинителния акт бе описано, че книжата “ са част от документите (общо два броя класьори) съдържащи се в плик № 2 -„предложение за изпълнение на поръчката“, копия на които са открита в дома му, а оригиналните документи скрил на неустановено място, за да причини вреда на Агенция „Пътна инфраструктура“ – престъпление по чл. 319, пр. 2 от НК.
Три години по-късно с прокурорскато постановление от 21.09. 2020 г. Софийска районна прокуратура предлага на съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да я замени с административна.
През м.май. 2021 г. Гайтандижев е окончателно оправдан от съда с решение, влязло в законна сила на 12.06.2021г. В мотивите на СРС е записано, че от кабинет 305 в сградата на АПИ действително липсват документи, които са били собственост на „Обединение БГ С.Ж. 2020“. С това „ несъмнено е осъществено изпълнителното деяние на престъплението“, посочва съдът. Но по делото не са събрани доказателства, че именно Гайтанджиев е лицето, което ги е взело и скрило, констатира СРС. Няма и следа че именно той е реализирал изпълнителното деяние, за да причини вреда на АПИ.
По делото от 24 следствени тома, няма събрано нито едно доказателство, какво е станало с инкриминирания класьор, нито кое е лицето, което го е изнесло от кабинета, обобщва съдът.
В мотивите към оправдателната присъда е отбелязано, че прокуратурата е коментирала публично подигнатото обвинение на Гайтанджиев. Описани са и свидетелските показания, от които се разбира, че подсъдмият е бил строителен инженер, завършил „Пътно строителство“. Работил в Мозамбик, в Ирак, в България на обекти, като накрая бил в АПИ – главен секретар. Посочени са свидтелски показания, от които се разбира, че случаят с изчезналите документи е отразяван негативно спрямо Гайтанджиев, извеждането му от работното му място с полиция, постоянната медийна обсада на дома му, в който влизането станало проблемно, предизвикали тежка депресия и социална изолация, както и употреба на антидепресанти.
Искането за отговорност на прокуратурата
След оправдателната присъда, Стефан Гайтанджиев завежда дело по ЗОДОВ заради незаконните действия на прокуратурата, накърнили честта и личното му достойнство. Той претендира съдът да осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от 80 000 лева, неимуществени вреди, претърпени за периода от 01.04.2017 г. до 12.06.2021 г., заедно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г. до окончателното ù изплащане.
Твърди, че изграждането на тунел „Железница“ било събитие с изключителен обществен интерес и тръжната процедура ангажира участието на множество български и чуждестранни строителни фирми. Липсата на въпросните документи било използвано като формален повод за прекратяване на процедурата и това предизвикало изключителен скандал в обществото. Всички средства за масова информация отразили тезата на прокуратурата за негова сметка.
Към момента на започване на делото бил доказан специалист в областта на строителството и пътната инфраструктура и университетски преподавател с огромен авторитет в страната и чужбина. Доброто му име в професията и цялата му професионална кариера рухнали. Изтърпял унижението и на 24 часово задържане в арестно помещение. Множество негови приятели и близки се дистанцирали от него. Получавал нервни кризи и години наред употребявал лекарства, с които да стабилизира състоянието си.
Прокуратурата оспорва исковата молба. Сочи, че не били доказани емоционалните щети, делото било в разумен срок, било предложено налагане на административна санкция вместо наказателна, не била изнасяна информация пред медиите, а прокуратурата не е отговорна за медийните публикации, прави възражение за изтекла давност на исканото обезщетение и др.
Думата на съда по ЗОДОВ
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, отбелязва СГС в решението си.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано напомня съдът чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отбелязва, че държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
В решението си градският съд се позовава на съдебната практика на ВКС за обстоятелства, които се установяват и преценяват при присъждане на обезщетение и неговият размер.
На възраженията на прокуратурата в случая „Гайтанджиев“, че делото е било в разумен срок, а подсъдимият не е доказал понесените емоционалните вреди, съдът противопоставя решения на ВКС, според които „не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.)“.
Съставът на СГС установява, че призводството се е отразило тежко в психическо отношение на Гайтанджиев. Вярно е, казва той, че прокуратурата е предложила да бъде освободен от наказателна отговорност и да получи административно наказание, „но до този момент измененията в характера на личността (затварянето в себе си, за което сочат всички свидетели) е налице, налице е вече и фактическата невъзможност за ищеца да се занимава с изяви, свързани с професията му, предвид загубата на доброто му име в специализираните среди (в областта на строителството).
Констатира също, че медийната атака в случая е била изключително засилена, а според определение на съдия Геника Михайлова от ВКС и Решение № 233 от 18.05.2012 г. на ВКС с докладчик съдията Борис Илиев: „Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени“. И още: публично разгласяване обичайно води до стрес и промяна в начина на живот, според решение № 395 на ВКС на съдия Олга Керелска. В конкретния случай от една страна е имало разгласяване, а от друга, изчезването на папката и последвалото прекратяване на процедурата от страна на АПИ е представлявало сериозен скандал, като засегнатите материални интереси са били огромни, като това включва и европейско финансира.
Съдът редуцира поискания размер на обезщетение от 80 000 лв. с аргумента, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил в пенсионна възраст (Решение № 12 от 30.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 1513/2019г., III г.о., ГК), което означава, че случилото се е отразило по-скоро на допълнителните му професионални дейности, но не и на същинска кариера. Отделен е въпросът, че доброто му име е било очернено и то най – вероятно невъзвратимо, е записано в мотивите.
В заключение осъжда прокуратурата да плати сумата от 40 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателно решение, последица от неоснователно повдигнато му от прокуратурата обвинение. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва от 12.06.2021 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, така, че въпросът за изтекла давност според прокуратурата, не стои.
Съразмерно на уважената част от иска съдът присъжда 610 лв за съдебни разноски, а според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения прокуратурата дължи на Гайтанджиев и 830 + 2 100 лева за адвокатска защита с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
