DeFakto.bg DeFakto.bg
Отправянето на преюдициално запитване до Съда не е пречка за запитващата юрисдикция да продължи частично главното производство. Запитващата юрисдикция може да извършва процесуалните действия, които смята за необходими, например събиране на доказателства, и които няма да ѝ попречат след това да се съобрази с отговора на Съда.
Това реши Съдът на ЕС по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов по повод висящо наказаетлно производство пред съда.
Българската прокуратура внася обвинителни актове срещу двама разследващи полицаи за извършването на корупционни престъпления. Единият от тях оспорва дадената от прокуратурата правна квалификация на деянията като корупционни. Сезираният с обвинителните актове български съд поставя въпроси във връзка с правомощието си да преквалифицира съответното деяние, без да информира предварително подсъдимия за това.
Съдия Иво Хинов отправя (първо) преюдициално запитване до Съда. Той поиска СЕС да тълкува чл. 23 от собствения си статут и да каже дали тя задължава националния съд да спре изцяло производството по главното дело или е достатъчно да спре само онази негова част, която е относима към поставения в преюдициалното запитване въпрос.По това запитване е образувано друго дело, различно от обсъжданото тук, и то още е висящо пред Съда1.
С вчерашното си решение Съдът отговаря, че правото на Съюза допуска национална юрисдикция, отправила преюдициално запитване до Съда, да спре главното производство само в частта относно онези негови аспекти, на които би могъл да се отрази отговорът на Съда по това запитване.
Всъщност съхраняването на полезното действие на преюдициалното производство не става практически невъзможно или прекомерно трудно вследствие на национално правило, което позволява между датата на преюдициалното запитване и датата на отговора на Съда главното производство да продължи, за да се извършат определени процесуални действия. Става дума за действия, които запитващата юрисдикция смята за необходими и които се отнасят до аспекти без връзка с поставените преюдициални въпроси, а именно процесуални действия, които не биха могли да попречат на запитващата юрисдикция да се съобрази с отговора на Съда в рамките на делото в главното производство. „Съхраняването на полезното действие на преюдициалното производство не става практически невъзможно или прекомерно трудно вследствие на национално правило, което позволява между датата на преюдициалното запитване и датата на отговора на Съда главното производство да продължи, за да се извършат определени процесуални действия. Става дума за действия, които запитващата юрисдикция смята за необходими и които се отнасят до аспекти без връзка с поставените преюдициални въпроси, а именно процесуални действия, които не биха могли да попречат на запитващата юрисдикция да се съобрази с отговора на Съда в рамките на делото в главното производство“, посочва решението си СЕС
.
1 Висящо дело C-175/22, БК (Преквалифициране на деянието). То се отнася до тълкуването на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1) и на основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз.
