На първо четене депутатите приеха правителствения законопроект за въвеждане на механизъм за ефективно и независимо разследване на главния прокурор. Това стана с 191 гласа „за“ , нула „против“ и 33 „въздържали се“. Законопроектът бе подкрепен от парламентарните групи на “ ГЕРБ- СДС“, „ПП- ДБ“, ДПС и БСП.
С 68 гласа „за“, шест „против“ и 149 „въздържали се“ депутатите отхвърлиха и при прегласуването законопроекта на „Възраждане“, който предлагаше разследването да бъде извършвано от директора на НСлС, която да бъде извадена от подчинението на прокуратурата.
Парламентът определи 3-дневен срок за предложения за второ четене, който изтича до края на деня в понеделник.
Одобреният законопроект на МС предвижда, че при законен повод за извършени престъпления от общ характер от главния прокурор и неговите заместници разследването ще бъде възлагано на върховен съдия, назначаван ад-хок за прокурор Върховната касационна прокуратура – така се отговоря на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. При повдигане на обвинение, действията му ще бъдат наблюдавани от друг, задължително върховен съдия, временно назначаван за зам.-главен прокурор. Законопректът на правителството предвижда още временно изпълняващият длъжността обвинител да има минимум 12 години стаж и да е работил през последните седем години като наказателен съдия. Промените предвиждат главният прокурор да се освобождава предсрочно и временно да бъде отстраняван не със 17, а с 13 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет. Предлага се също изборът на председател на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да става с 13 гласа от членовете на Пленума, а не със 17, както е сега.
B изпълнeниe нa пpeпopъĸите нa Koмитeтa нa миниcтpитe нa CE и нa Beнeциaнcĸa ĸoмиcия в чл. 16 oт ЗCB ce въвeждa изpичнo изиcĸвaнe Hapoднoтo cъбpaниe дa нe избиpa ĸaтo члeнoвe нa BCC дeйcтвaщи пpoĸypopи и cлeдoвaтeли, ĸaĸтo и cъдии c цeл избягвaнe нa пopoчни мeждyинcтитyциoнaлни вpъзĸи и ocигypявaнe нa иcтинcĸи дивepcифициpaн cъcтaв нa Cъвeтa, oгpaничaвaщ фaĸтичecĸaтa влacт нa глaвния пpoĸypop въpxy нeгo чpeз пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия.
Освен двата законопроекта за промени в НПК и ЗСВ, НС прие и правителствения проект за промени в НПК, свързани с престъпления, извършени от непълнолетни. Проектът предвижа те да се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на децата или които имат ефективен достъп до специализирано обучение. С проектозакона се въвеждат в законодателството разпоредбите на европейски директиви за процесуалните гаранции на деца, заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Одобрен бе и правителствения проект за промени в ЗСВ, които предвиждат създаването на отделни етични кодекси за Съдийcĸa и Пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгии и нови задължения на Инcпeĸтopaтa ĸъм BCC за преценка на етичното пoвeдeниe нa мaгиcтpaтитe.
Поправките в НПК за въвеждане на механизъм а разследване на гл. прокурор минаха на първо четене, след като водещата комисия по правни въпроси в четвъртък ги одобри и те влязоха експресно на следващия ден – петък, в пленарна зала.
В пленарна зала Костадин Костадинов ( „Възраждане“) заяви, че няма да подкрепят законопроекта на Министерския съвет за независимо разследване на главния прокурор, тъй като проектът на „Възраждане“ е много по-добър и не е противоконституционен. Ако се приеме, че един съдия може да става временно прокурор, може да се превърне и един прокурор в съдия огледално. „Можем да получим неочаквани предимства. Прокурорът ще пише обвиненията, а после ще става съдия и сам ще се произнася“, иронизира той законопроекта на МС.
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков заяви, че няма, не е имало и никога няма да има разсъждения по такъв тип закони, за които да не се поставят въпроси по конституционната съобразност. „Няма, не е имало и никога няма да има дълбоки въпроси от съдебната реформа, за които да няма съображения дали са съобразени с конституцията. Оспорването пред КС е конституционна процедура. Каквото и да се случи, ние имаме нужда от такъв механизъм и от такъв закон. Не го ли виждате? Всеки ден има доказателства„, репликира министърът.
„Борислав Сарафов внесе сигнал в СГП срещу главния прокурор и какво направи Софийска градска прокуратура? Образува проверка – това е извънпроцесуален способ. Не се намери един прокурор, който да каже – време е да изпробваме това, което каза и КС преди 3 години, че всеки може да разследва главния прокурор. Това е прах в очите на хората, че нещо се прави. Един не смее да започне досъдебно производство по изнесените факти и обстоятелства„, онагледи днешната ситуация Атанас Славов от „Демократична България“. Той не одобри идеята на „Възраждане“ заради дълбоката свързаност на следователите с прокуратурата и зависимостта на директора на НСлС от главния прокурор, която не може да се изживее с десетки години.
Славов подкрепи законопроекта на правителството: „Този законопроект съдържа амбицията България да е правова държава, да сме част от онези европейски демократични правови държави, към които винаги сме се стремили. И в същото време този законопроект е един компромис, защото конституцията и практиката на Конституционния съд ни е оставила една много тясна пътека, по която да вървим“, каза той.
„България има достатъчно съпротивителни сили на безобразията в съдебната система и ги видяхме на протестите през 2020 г. Това не е мярка, която някой е писал в Брюксел или в София. През последната седмица ситуацията ясно показва, че е много закъсняла. Имаме прокуратура, която е раково образувание и трябва да започне да си върне работата. Това е малка стъпка. Голямата е конституционна реформа„, посочи Асен Василев от „Продължаваме промяната“.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС заяви, че в Комисията по конституционни въпроси ще работят за намиране и извеждане на конституционна норма, която да гарантира този механизъм. Надежда Йорданова от ПП-ДБ я поздрави, че групата на ГЕРБ-СДС приемат необходимостта от разговори за конституционна реформа.
Как да влезеш в телевизора
Две изказвания оставиха следа в пленарна зала. Радомир Чолаков (от ГЕРБ – СДС) предложи на ВКС заради критичната му позиция да сезира КС със законопроекта, внесен от министър Зарков, към който Чолаков отдавна питае неприязън. Но очевидно се надява друг да му осъществи мечтите. Корнелия Нинова формално атакува Чолаков за двойна игра, но за опитните наблюдатели не остана тайна, че идеята бе да стигне до сакралната фраза, че Борисов и ГЕРБ подкрепят „един противоконституционен закон, внесен от служебния министър на правосъдието“. Докато сипеше огън по ГЕРБ, не спря да повтаря, че Зарков е „подчинил парламента и съдебнате система на този “ противоконституционен закон“. Вероятно смяташе, че артистичната й формула за вербално нападение е неразгадаема. Зарков е нейн известен политически критик и само голям лидер може да понесе авторитета, който министърът заслужи с огромната работа, която отметна в служебното правителство. Е, Нинова води битка и с президента, от която загуби значителни територии в парламента, но не пропуска случай да си го изкарва на служебните му министри.
Резултатът от страстните изказвания на Нинова и Чолаков е забележителен: на финала и двамата се присъединаха към 191- те депутати, които подрепиха „противоконституционния “ закон на Зарков. Етюдите на голямото его вкара и двамата в телевизорите. Правилно и без това нищо сериозно и по същество за независимото разследване на главния прокурор не казаха.
След като бяха изслушани докладите на правна, конституционна и спортна комисии, в които бе изразена подкрепа на правителствения законопроект, министър Зарков за втори път на първо четене представи законопроекта. Представянето:
„Законопроектът е в отговор на над 70 осъдителни решения срещу България“. Той е събразен с всички препоръки на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, както и с предишни становища, които тя е давала, както и с редица резолюции и решения на Комитета на министрите на СЕ, органа, който наблюдава изпълнението на решенията на ЕСПЧ. Този въпрос е проблем още от 2009 г., когато страната бе осъдена по делото „Колеви срещу България“ – решение, което още тогава констатира системен проблем, свързан с невъзможността да бъде разследван ефективно за престъпления главният прокурор.
От 2009 г. досега различни правителства и различни мнозинства правиха опит да решат този проблем. Конкретната работа по предложения законопроект започна в кабинета „Петков“. Той бе разработен от екипа на Надежда Йорданова в МП и изпратен на Венецианската комисия. Ние осигурихме приемственост и възприехме последвалите препоръки на Комисията за демокрация чрез право и продължихме да работим по същество на проекта.
.. Този законопроект става болезнено актуален. Той дава решение на много от проблемите, които ни заливат, и аз нямам съмнение, че ще бъде разглеждан и в тази светлина. Твърде дълго време системата се управляваше на приниципа мъка без край и това води до нейния мъчителен край.
Чувам, че продължават да текат заплахи и недомлъки, някои може би са свързани с подкрепата на този законопроект, но аз съм абсолютно убеден, че това е началото на една качествено нова система, в която прокуратурата като институция, която ще има достъчен авторитет и възможност, когато има съмнения да излиза и да ги оборва, и да внася обвинения, така че хората да бъдат спокойни, че всичко е наред.
Ако има дори един човек, за който не важи върховенство на закона, то не важи за никого“.
Параламентът одобри седем законопроеката срещу пияни и дрогирани шофьори
На първо четене НС прие седем законопроекта за промени в Наказателния кодек. С тях се увеличават наказанията, премахват се условните присъди за пияни и дрогирани шофьори, както и за трафика на мигранти. Част от измененията са свързани и с престъпления, извършени след употреба на алкохол, наркотици или от водачи с отнета шофьорска книжка.
Предлага се като санкция срещу такива водачи да бъде отнето управляваното от тях моторно превозно средство за определен срок.
Предвижда се по-тежка наказуемост за престъпления, освен на пешеходна пътека, и на тротоари и спирки на обществения транспорт. Престои да се направи общ законопроект, който ще трябва да бъде подготвен от правната комисия за второ четене.