Джукондизацията на Върховния съд трябва да бъде спряна  

Как да предотвратим превземането на Върховния съд

д-р Васил Петров

Другаде съм писал за генетично-гениталния път в българската правна наука. Това е особена проекция на българския принцип на шуро-зетьо-баджанакизма: синовете, щерките, зетьовете, снахите, конкубинките и бившите любовници на настоящите хабилитирани преподаватели биват настанявани на аналогични преподавателски позиции, нерядко в същия университет и катедра, както правоприемникът.

Никакво съмнение не може да има читателят, че и в съдебната система с пълна пара действа същия генетично-генитален път за мнозина: мама или тате са съдии в КС, ВКС или ВАС, респ. прокурори във ВКП или ВАП, а щерката, синът, зетят, снахата, конкубината или бившият „персонален“ съдебен помощник на мама или тате бърза да се промуши в съдебната система – чрез съответния, разбира се, напълно честен, конкурс по ЗСВ за младши магистрат или външно назначение.

В съдебната система проблемът на генетично-гениталния път на кадруване е едновременно в по-малки мащаби от проблема в правната академична наука, но е много по-опасен. Поради факта, че страната ни е една от държавите с най-голям брой съдии и прокурори на глава от населението в Европа, процентът на генетично-генитални назначения  все пак е по-малък от процента в юридическите факултети. Обаче него го има и е по-опасен. Ако деканът е инсталирал бившата си любовница да преподава като асистент на студентите, а тя не става за тази работа, студентите просто ще ходят на упражненията на друг асистент. Ако титулярят на курса е генетично-генитално назначение (джуконда), студентите няма да ходят на безполезните му лекции, а ще четат от читав учебник и пр. Ако обаче съдията или прокурорът по дадено дело или преписка е джуконда, от него трудно може да се избяга, а опасността да опропасти нечий бизнес, репутация или живот е реална.

У нас обаче днес двата проблема интерферират. Това е така, защото джукондизацията на академичния правен свят и на съдебната система взаимно се преливат. В конкурсите за назначаване, повишаване и преместване на магистрати участват съгласно ЗСВ хабилитирани преподаватели по право, които имат синове, щерки, зетьове, снахи, конкубинки и любовници, които искат да влизат в съдебната система на хубави заплати. Обратно, действащите магистрати от КС, ВКС, ВАС, ВАП, ВКП имат синове, щерки, зетьове, снахи, конкубинки и любовници, които също искат да влизат в съдебната система, но затова им трябват гласовете на хабилитираните преподаватели по право в комисиите по ЗСВ. Магистратите от върховните инстанции и хабилитираните преподаватели по право пък добре общуват помежду си и се познават покрай общото участие в държавните изпити на юристите.

Аз лично съм песимист, че с каквито и да било мерки в краткосрочен или средносрочен план можем да стопираме джукондизацията на съдебната система в България. Вярвам обаче, че незабавно трябва да вземем мерки, за да спрем джукондизацията на Върховния съд.

Страната има нужда от независим и компетентен съдебен орган от последна инстанция с минимален брой джуконди. Да се примирим, че в районните, окръжните и административни съдилища и съответните им прокуратури има немалък брой джуконди, но до там. Предлагам, de lege ferenda, три предложения за предпазване на Върховния съд от превземане от джуконди:

Увеличаване съставите на ВКС, разглеждащи конкретни дела, от тричленни на петчленни

България е сред малцинството европейски държави, в които Касационният съд заседава в тричленни състави. Повечето върховни юрисдикции в Европа са се орентирали към петчленни и дори по-големи състави. Съществува и достатъчно научна литература (вкл. на български език), сочеща предимствата на петчленните състави във върховни юрисдикции от континентално-европейски тип, пред тричленните. На българска почва, тричленните касационни състави са рецепта за политическа и криминална злоупотреба. Представете си „поръчково“ наказателно дело, достигнало по обжалване в Наказателната колегия на ВКС. Достатъчно е там да има само две джуконди, така щото по прищявката на „случайния“ избор те да се съберат в касационния състав и да формират мнозинство. Вярно е, че същото може да се случи и при три джуконди в петчленен състав, но това е доста по-трудно, особено ако джукондите се разхвърлят равномерно по отделенията.

Увеличаване на състава на конкурсната комисия, повишаваща съдии във Върховния съд, и изхвърлянето от там на хабилитираните преподаватели по право

В момента един окръжен или апелативен съдия, който иска да бъде повишен във ВКС, ще трябва да се яви пред 5-членна комисия, съставена от 4-ма съдии от съответната колегия на ВКС, избрани на случаен принцип, и  1 хабилитиран преподавател по право, избран на същия принцип.

Предложението ми е специално комисиите за ВКС и ВАС да бъдат по-представителни: седемчленни и то без хабилитирани преподаватели по право.

Хабилитираните преподаватели по право нямат място в комисиите не само заради проблема на джукондизацията, за който споменах, но и заради масовата девалвация на правната наука у нас. Проблемът вече не е, че всичките 9 юридически факултета хабилитират преподаватели по право със съмнително качество и в неприлично количество. Проблемът вече е, че хабилитирани преподаватели по право има и в неюридически факултети. При това доста от юридическите факултети не поставят изискването хабилитираният преподавател да е на пълно работно време при тях. Така, действащи магистрати от районен съд напр. могат да станат хабилитирани преподаватели в подобни учебни заведения и впоследствие по случайност да попаднат в комисия по ЗСВ, повишаваща съдии във Върховния съд.

Ако изобщо е нужно да настояваме съдиите от Върховния съд да са в час с правната наука, това може да се постигне по холандския модел, при който повишаването в апелативен или върховен съд предполага кандидатът да има поне две научни публикации в правни списания, или германския модел, при който мнозинството съдии във Върховния съд са и доктори по право (в Германия това е образователна и научна степен, която не се получава лесно).

И следващото изискване, което трябва да се постави на съдиите, участващи в комисия за повишение във Върховен съд, е да са участвали поне в три комисии за държавен изпит. И наистина, няма логика, ако си станал върховен съдия преди 2 месеца, сега да изпитваш доскорошните си колеги от окръжния или апелативен съд за върховен съдия. Бъди така добър да изпиташ няколко випуска студенти от юридическите факултети на държавен изпит, пък после изпитвай съдии с десетилетен юридически стаж в комисия за повишаване във Върховния съд.

Съставът на комисиите за повишаване във ВКС е съдбоносен за това кой има шанс да бъде повишен и е релеватен за решаване на проблема на джукондицазията на съда. Напр. в момента е течащ конкурс за повишаване в най-важната колегия на ВКС – Наказателната, като случайният подбор е довел до комисия, в която попадат съдия с неголям стаж като върховен, но бивш заместник-министър на партия ГЕРБ, както и хабилитиран преподавател по право от Варненския свободен университет.

      Законодателно ограничаване брой съдии във ВКС и ВАС, както и прокурори във ВКП и ВАП

По действащата уредба, ВСС е този орган, който определя щата на съдилищата и на прокуратурите. Под мантрата на борба с натовареността щатът на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП е раздут до стотици магистрати. В малка България вече всеки районен съдия или районен прокурор си мисли, че има право да приключи кариерата си във върховна инстанция, но това е абсурдно. Съдебната йерархия в цивилизования свят е пирамидална.

Раздуването на щата пък над нужното позволява на ВСС да открие пътя за джукондите, желаещи поминувание на държавна заплата.  Прочее, както е било и у нас до 1944 г., максималният брой на съдиите и прокурорите във Върховния съд и Върховните прокуратури следва да бъде фиксиран от законодателя.  Ако ВСС мисли, че ВКС се нуждае не напр. от 110 касационни съдии, а напр. от 140, да бъде така добър да събере всичките си аргументи за подобно раздуване на щата, да се яви пред Правната комисия на НС и да убеди народните представители, че е нуждо да се измени законът и максималният брой съдии във ВКС да бъде увеличен. Народните представители като представляващи интересите на българския данъкоплатец ще преценят нуждата от назначаването на още съдии.