DeFakto.bg DeFakto.bg
През миналата година главният прокурор Иван Гешев започна инициативата “Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право”. Самият той, придружен от прокурори и следователи посети множество училища из цялата страна и споделяше своите виждания за работата на управляваната от него институция и необходимите законодателни промени. Това щеше да бъде похвално, ако аудиторията на неговите размисли беше способна да ги оценява критично, а не беше съставена от ученици и ако основното послание не беше политическо, казва адв. Адела Качаунова.
За да изясни обстоятелствата около лекциите на Гешев адвокат Качаунова, директор на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), изпрати отворено писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), министъра на образованието и науката (МОН), министъра на културата (МК), председателката на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Комисията по правни въпроси на 48-ото Народно събрание (НС). Пет месеца по-късно нито една от тези институции не е предприела никакви действия.
Адвокат Качаунова цитира изявления на Гешев, като обръща внимание и на поставени към него въпроси, които са странни за интересите на млади хора все още без диплома за средно образование и навяват усещане за предварителна подготовка. Те, например, проявяват любопитство към фалита на Корпоративна търговска банка и закриването на Специализирания наказателен съд. Адв. Качаунова посочва:
„Чрез изказванията си, Иван Гешев на практика въвлича децата в политическа дейност, доколкото излагането на идеи за управление на страната и промени в законодателството от ранга дали прокуратурата трябва да остане в рамките на съдебната власт и има ли нужда от промени в обсега на неговите правомощия са именно политически. Въвличането на деца в политическа дейност, както и в дейности, които са неблагоприятни за образователното им е развитие, са форми на насилие над деца съгласно Закона за закрила на детето“.
В писмото се поставят и прости, но изключително съществени въпроси – спазени ли са при посещенията на Гешев правилата за провеждане на срещи с ученици в рамките на училищата; взето ли е съгласието на техните родители, съгласувана ли е предварително целта на всяка среща, има ли своевременно разрешение от някое от двете министерства за провеждане на тези срещи и съобразени ли са те с учебните програми.
Писмото е изпратено на 14-ти декември 2022 година. Тогава единствено председателката на ДАЗД д-р Теодора Иванова обясни, че е поискала информация от МОН. Половин година по-късно, при представянето на годишния доклад на БХК за правата на човека в България, на 16 май, адвокат Качаунова акцентира върху липсата на какъвто и да било отговор от държавните институции на това отворено писмо. В резултат от ДАЗД се получи втори отговор, в който се уточнява, че поради липса на отговор от МОН д-р Иванова „не може да формира становище“.
ДАЗД има собствени правомощия и не е в подчинено положение на МОН. Съгласно Закона за закрила на детето агенцията може да извършва собствени проверки в училищата, да упражнява контрол и да ги посещава без предупреждение. Нищо от това не е сторено видимо от двете писма на Агенцията, а липсата на информация от МОН не е пречка ДАЗД да предприеме действия в изпълнение на собствените си правомощия. Въпросите към министър Пенов и министър Тодоров остават отворени, но вече е добре да пояснят и на какво се дължи тяхното мълчание и не виждат ли проблем ученици да бъдат подлагани на личността на Гешев.
