DeFakto.bg DeFakto.bg
В правната комисия днес предстои второто четене на законопроекта за промени в НПК и ЗСВ, с които се въвежда мexaнизъм зa независимо paзcлeдвaнe нa глaвния пpoĸypop по препоръки на Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия и Комитета на министрите на СЕ. Изненадващо в последния момент, след няколко обществени обсъждания и общо две гласувания на първо четене на промените, се появиха възражения по разпоредбите за избора на членове във ВСС от политическата квота на НС и мнозинството, с което ще се избират и освобождават „тримата“ големи от постовете.
На първо четене в пленарна зала законопроектът на правителството получи одобрение с „конституционно мнозинство“ от 191 гласа. В понеделник изтече тридневния срок, определен за предложения между двете четения, а нови предложения по законопроекта не са постъпили, заяви пред Де Факто председателят на кимисията Стою Стоев. Само партия „Възраждане“ е внесла и двата си отхвърлени законопроекти от НС, уточни той.
Спорните моменти, по които бележки отправя и Съюзът на съдиите в България са свързани с предложението Народното събрание да не избира за членове на ВСС действащи прокурори и следователи, както и съдии, а да насочи внимание към научната общност и други сфери от юридическото съсловие. Оспорва се и предвидено намаляване на мнозинството от 17 нa 13 глaca в Πлeнyмa нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт, нeoбxoдимo зa пpeдcpoчнoтo ocвoбoждaвaнe или вpeмeннo oтcтpaнявaнe oт длъжнocт нa глaвния пpoĸypop, ĸaĸтo и зa нeгoвия избop. Записано е това да важи и за избopа и ocвoбoждaвaнeтo нa пpeдceдaтeлитe нa BKC и BAC.
По повод крититика, отправена във вторник (23 май т.г.) от бившия преседател на ВКС Лозан Панов за намаленото мнозинство и избора на членове във ВСС, зам. министър Емил Дечев коментира пред Де Факто, че досега в три становища от 2017 г. , 2019 г. и 2022 г. Венецианската комисия е предлагала това мнозинство да важи само за главния прокурор заради огромното му влияние във ВСС. За да бъдат избегнати обвинения в дискриминационно отношение, приехме мнозинството от 13 гласа да важи и за избора и за освобождаването на председателите на ВКС и ВАС, каза той. Но за да се гарантира независимостта на председателите на върховните съдилища, записахме, че това ще става с двойното мнозинство – нe пo-мaлĸo oт 13 oт члeнoвeтe нa Πлeнyмa нa BCC и cлeд тoвa – с мнoзинcтвo oт члeнoвeтe, избpaни пpяĸo oт cъдиитe ( четирима от шестимата във ВСС). „Е, ако не можеш да събереш 4 гласа на съдиите от професионалната квота, какъв председател на върховен съд искаш да ставаш„, попита зам. министър Дечев, който е ръководител на работната група за изработването на промените.
Тази разпоредба три пъти е обявявана за обществено обсъждане – един път от министър Надежда Йорданов и два пъти от министър Крум Зарков, последното е от месец ноември м.г, сега сме средата на месец май – защо чак сега се появват обструкции, за мен е необяснимо, каза той.
Чрез изключване на представителите на прокуратурата и следствието, както и на съдиите, от квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет ще се постигне по-добро обществено представителство, като ще бъде изключена междуинституционалната зависимост, са част от аргументите на вносителите за промениза в избора на действащи магистрати за членове във ВСС от политическата квота на парламента.
Свои забележки и препоръки до народните представители и членовете на правна комисия предлага и УС на Съюза на съдиите в България, с които ви запознаваме:
Уважаеми народни представители,
На 19 май 2023 г. Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13.04.2023 г., и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13.04.2023 г.
В § 49 от Преходните и заключителните разпоредби на приетите на първо четене законопроекти се предвижда изменение на няколко разпоредби от Закона за съдебната власт:
- Предложено е изменение в чл. 16, ал. 3 от Закона за съдебната власт, като изречение второ на разпоредбата въвежда ново еднакво изискване към членовете и на двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС), избрани от Народното събрание – „Изборът по колегии се извършва между хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, които не са съдии, прокурори или следователи, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.”
Приравняването на структурата и състава на прокурорската и на съдийската колегии на ВСС е немотивирано и противоречи на изискванията за отчетност на прокуратурата, респективно на принципа за независимост на съда. Утвърдените международни стандарти на Съвета на Европа, както и съответстващите им препоръки към България от Венецианската комисия, изискват в състава на кадровия орган за съдиите мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии. С последното изменение на Конституцията от 2015 г. този принцип не беше въведен за състава на Съдийската колегия, доколкото само 6 членове от общо 14 се избират от съдиите. Забраната за съдии да бъдат избирани от Народното събрание за членове на съдийската колегия преди да е изменена Конституцията в посочения по-горе смисъл е опасно и ще доведе до по-нататъшно компрометиране на съдебната независимост. Освен това предложеното изменение непонятно игнорира значението на последните събития, които недвусмислено ясно показаха фактическата необходимост народните представители да положат последователни и задълбочени усилия за ясното и категорично разграничаване на правораздавателната функция на съда от правомощията на прокурора да ръководи разследването и да повдига обвинение за извършено престъпление чрез разграничаването на статута на съдиите от този на прокурорите.
За състава на Прокурорската колегия няма и не би могло да има изисквания за мнозинство на прокурорите, избрани от техните колеги. Поради това и няма международни стандарти и препоръки в този смисъл. Изискването за въвеждане на форми на обществена и демократична отчетност на прокуратурата налагат в състава на кадровия орган на прокурорите да има мнозинство на членове, които не са прокурори, нито към момента на избора им от Народното събрание, нито след изтичане на мандата им.
В Прокурорската колегия общият брой членове е единадесет, като понастоящем петима от тях се избират от Народното събрание, четирима прокурори се избират от прокурорите в страната, един следовател се избира от следователите, а главният прокурор е член по право. При тази структура на колегията влиянието на главния прокурор в дейността на кадровия орган е неизбежно, доколкото практиката сочи, че от парламентарната квота се излъчват действащи прокурори, които след приключване на мандата си се връщат отново в прокуратурата. Поради това в рамките на съществуващата конституционна уредба се налага чрез изменения на Закона за съдебната власт да бъде осигурена възможността за осъществяване на реален външен контрол и отчетност на прокуратурата именно чрез предложеното въвеждане на изискването членовете на Прокурорската колегия, избирани от Народното събрание, да бъдат излъчени от други юридически професии. Наред с това е разумно обаче да не се налага забрана за избор на действащи съдии в Прокурорската колегия, тъй като участието на съдия се обосновава като противотежест на съществуващото правно положение повдигането на обвинението от прокуратурата да е нейно суверенно правомощие, което не подлежи на съдебен контрол, включително при започване на съдебната фаза на наказателния процес след внасяне на обвинителния акт. Подобна организация на обвинителната функция изисква в правната уредба да бъдат предвидени разумни механизми за оценка на качеството на обвинението, които да го превръщат в значимо обстоятелство за кариерата на прокурорите и следователите. Предвиждането на такива адекватни кариерни механизми ще действа дисциплиниращо и ще способства за утвърждаване на ясна ценностна професионална йерархия.
- Не може да бъде мотивирано с разумни аргументи и предвижданото изменение в чл. 33, ал. 3 и чл. 173, ал. 11 и ал. 12 от Закона за съдебната власт, а именно решенията за избор и освобождаване на главния прокурор, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд да се вземат с обикновено мнозинство от членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет.
Приравняването на статуса на председателите на върховните съдилища със статуса на главния прокурор няма разумно основание и противоречи на принципа за независимост на съда.
В този смисъл е Становище №855/16 от 17.10.2017г. на Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия) на Съвета на Европа. В него се разглежда въпросът за съответствието на промените в Конституцията от 2015 г. и на ЗСВ от 2016 г. с международно признатите стандарти за независимост на съда. В становището се подчертава несъответствието, което се отнася до структурата на ВСС, включително и на Съдийската му колегия, поради което се препоръчва към изискванията за квалифицираното мнозинство от 17 гласа в Пленума, да се въведе допълнително изискване председателите на върховните съдилища да се избират и освобождават с т.нар. „двойно мнозинство“, т.е. мнозинство от гласовете на членовете на ВСС, избрани от съдите. При актуалните конституционни структура и състав на Пленума на Висшия съдебен съвет, в който съдиите, избрани от съдии са само 6 от общо 25 членове, намаляването на мнозинството за избор/освобождаване на председателите на върховните съдилища, въпреки „двойното мнозинство“, пряко засяга съдебната независимост, защото поставя кариерната съдба на председателите на върховните съдилища в зависимост от членовете на ВСС, които са прокурори или избрани от Народното събрание.
Същевременно в Становище №968/19 от 09.12.2019 г. на Венецианската комисия се препоръчва намаляване на изискуемото мнозинство от 17 на 13 гласа, но това се отнася за избора и освобождаването на главния прокурор, което се обоснована с доминиращата позиция на главния прокурор в структурата на Прокуратурата и голямото му влияние във ВСС. В този смисъл предлаганите изменения, които недопустимо уеднаквяват статуса на главния прокурор с този на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, са не само необосновани, но и реално опасни.
Уважаеми народни представители,
настояваме, при обсъждане и приемане на законопроекта на второ четене в Комисията по правни въпроси и в Народното събрание да имате предвид изложените от нас аргументи и да отпадне забраната да се избират действащи съдии в парламентарните квоти на двете колегии на ВСС, както и да отпадне предложението за намаляване на мнозинството при избор и освобождаване на председателите на върховните съдилища.
гр. София Управителният съвет на Съюза на съдиите в България
24.05.2023 г.
