DeFakto.bg DeFakto.bg
Когато законопроектът се публикува в „Държавен вестник“ и влезе в сила, може да бъде прилаган към производства, които вече са започнали„, обясни министър Крум Зарков.
Окончателно бе решено също, че за избора и освобождаване на председателите на върховните съдилища ще са нужни 17 гласа от Пленума на ВСС, а за главният прокурор – с 13 гласа.
В 14 – дневен срок от влизането на закона в сила Наказателната колегия на ВКС трябва да одобри списък на съдиите, които могат да бъдат назначавани за прокурори ад хок по механизма.
Законопроектът бе включен включен в дневния ред по предложение на председателя на Народното събрание Росен Желязков, а депутатите си удължиха работното си време до приемане на промените на второ четене. Това стана след като вчера с 19 гласа „за“, без нито един „против“ и „въздържал се“ параментарата правна комисия одобри на второ четене промените в НПК, с които се въвежда механизъм за контрол върху главния прокурор.
С пълно единодушие от 210 гласа „за „, без против и въздържал се, парламентът прие главният прокурор и неговите заместници да могат да бъдат разследвани. Така 14 години след решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България „, страната може да се похвали, че е изпълнила десетките препоръки, становища и резолюции, свързани с необходимостта от въвеждане на независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници. Този механизъм премина проверка на Венецианската комисия, като бяха съобразени всички нейни препоръки.
БСП напусна пленарна зала и не участва в гласуването заради извънредното влизане на законопроекта в зала.
Депутатите приеха aд xoĸ нaĸaзaтeлeн cъдия oт BKC, oт aпeлaтивeн или oĸpъжeн cъд, нo c paнг нa cъдия oт BKC, дa вoди paзcлeдвaнeтo cpeщy глaвния пpoĸypop или нeгoв зaмecтниĸ, ĸoгaтo имa дocтaтъчнo дaнни зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep. Процедурата предвижда сигналите срещу обвинител номер едно или негов заместник да се изпращат до председателя на Наказателната колегия на ВКС. От списък на наказателни съдии с ранг на върховни на случаен принцип ще се определя съдията, който ще стане прокурор по разследването на главния. Друг прокурор ще контролира пък неговото разследване. Aд xoĸ cъдиятa вpeмeннo щe бъдe нaзнaчaвaн зa изпълнявaщ длъжнocттa пpoĸypop, ĸoйтo щe имa пpaвoмoщия дa paзcлeдвa глaвния пpoĸypop и нeгoвитe зaмecтници.
Въвeждa ce и вътpeшeн пpoĸypopcĸи ĸoнтpoл въpxy дeйcтвиятa нa aд xoĸ пpoĸypopa, ĸoйтo щe бъдe ocъщecтвявaн oт дpyг нaĸaзaтeлeн cъдия oт BKC и щe изпълнявa длъжнocттa зaмecтниĸ-глaвeн пpoĸypop.
От ГЕРБ ревизираха позицията си от вчера, четвъртък, в правна комисия за приравняване на процедурните правила за „тримата големи“ и парламентът реши изборът и отстраняването на председателите на ВКС и ВАС да става с поне 17 гласа. Консервативното мнозинство в ВС не прие по – ясното предложение в правителствения закопроект за съдийско самоуправление, според което изборът на върховните председатели трябваше да се извършва с 13 гласа от Пленума на ВСС плюс двойно мнозинство от страна съдиите избрани от съдии във ВСС.
За освобождаване и за назначаване на главния прокурор ще са необходими 13 гласа на пленума на ВСС. Изрично бе прието, че и при висящата процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор , какъвто е случаят на Иван Гешев пред ВСС, ще се изисква мнозинство от 13. Предложението за крайната редакция беше направено от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) в пленарната зала и прието със 172 гласа „за“ и 37 „против“.
Парламентът записа също, че неприключилите производства по избор или предсрочно освобождаване се довършват по новия ред.
Парламентът прие и правила за временно отстраняване от поста на главния прокурор – когато бъде привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, ще прави мотивирано искане до пленума на ВСС за временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, към което прилага достатъчно данни, приеха депутатите. В проекта на вносителите това бе предвидено отсраняването да става само за случаите на тежко престъпление.
От партия „Възраждане“ оспориха идеята главният прокурор да се третира различно от председателите на ВАС и ВКС. Петър Петров от „Възраждане“ заяви: подкрепяме механизма за разследване на главния прокурор. Просто не разбираме защо няма равно третиране спрямо председателите на върховните съдилища, тъй като и те би следвало да попаднат точно в тези хипотези„.
Никола Минчев от ПП-ДБ обясни разликата: „Няма нищо странно да има различно третиране на Главния прокурор от една страна, и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд от друга. Защото поставянето на тримата големи под един знаменател не отговаря на правомощията, които имат те и въобще и на влиянието им, произтичащо от това, във Висшия съдебен съвет. Тук е много важно да кажем, че когато говорим за съд, говорим за независимост, когато говорим за прокуратура, говорим за отчетност. Никой не казва „съдът да е отчетен, а само да е независим„.
Парламенът нанесе удар на действаищя главен прокурор с въведенат забрана да се разгласяват данни, събрани със СРС по досъдебните производства, извън тяхното предназначение.
Изpичнo в чл. 198 oт HΠK се записа: „Πpoĸypopът нe мoжe дa paзpeши paзглacявaнe нa инфopмaция, cъбpaнa чpeз изпoлзвaнe нa cпeциaлни paзyзнaвaтeлни cpeдcтвa, извън нeйнoтo пpeднaзнaчeниe зa oпaзвaнe нa нaциoнaлнaтa cигypнocт или зa цeлитe нa нaĸaзaтeлнoтo пpoизвocтвo.“
Окончателно депутатите приеха отказите на прокуратурата да образува дела за тежки умишлени престъпрления да бъде обжалван преда съда. Не бе прието предложението на обжалване да подлежат всички откази.
Нещо повече, депутати приеха предложението на Надежда Йорданова от обжалване бяха извадени престъплеията по чл 123, чл. 174а, чл.189 и чл. 325в . Бойко Рашков предложи в списъка от престъпления да се добави чл. 194 НК, защото кражбата е най-масовото посегателство. Зарков му отговори, че там наказанието е до 8 години затвор, т.е. кражбите, с изключение на маловажните, са включени в каталога от престъпления по новата ал. 4 на чл. 213 НПК.
Със законопроекта, добил популярност като „Зарков“ за първи път фигурата на пострадалите от престъпления получи статут на страна в наказателния процес с гарантирани права в наказателното производство. Така бе заличено действието на Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС, според което НПК не познаваше процесуалното качество пострадал. Записва се изрично правото на пострадалия да иска ускоряване и на фазата на досъдебното производство и да поиска да участва в това производство. Нова и цялостна уредба получава ощетеното юридическо лице, на което се дава право да получава информация, да обжалва актовете, които водят до преграждане хода на досъдебното производство, а също и право да иска ускоряването му.
Промените влизат в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник“, а параграфите, свързани с особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни – от 1 септември т.г.
Крум Зарков: Законът отговаря на европейските стандарти
„Когато законопроектът бъде публикуван в „Държавен вестник“ и влезе в сила, може да бъде прилаган към производства, които вече са започнали“, заяви след гласуването в парламента служебният министър на правосъдието Крум Зарков. Според него постигнатото съгласие за мнозинствата в съдебния съвет е „удовлетворително решение“, защото законопроектът е сложен.
„Смятаме, че няма противоконституционност на механизма за разследване на главния прокурор, който беше една от основните теми на разговорите. Има разлика не само във функциите, а и в йерархическата структура на съдилищата и на прокуратурата. Съобразно международните стандарта за съдилищата трябва да се постигна по-голяма степен на самоуправление. Затова се прави допълнителна гаранция, така че да не може или да е много трудно във Висшия съдебен съвет да се вземе решение, засягащо председателите на върховите съдилища, без в него фактически да участва професионалната съдийска квота във ВСС“, каза Зарков. „Мисля, че и в контекста на конституционни изменения, за които говорят основните политически сили, ще разглеждат отново тези въпроси. Важно е да подчертаем, че въпросът за контрол и отчетност на главния прокурор имаше няколко измерения: едното е наказателно-правното, това за разследване, а другото е отчетът, това, което се случва във Висшия съдебен съвет (ВСС)„, каза служебният министър и обяви, че и двете измерения са намерили решения с гласуването в парламента днес. „Решения, които кореспондират с европейските стандарти. Ние бяхме предложили по отношение на председателите на върховните съдии комбинация от двойно мнозинство: едно на всички членове и едно вътре на съдийската квота. В крайна сметка се стигна до друго решение. Мисля, че то е добро за момента„, отбеляза още той.
Атанас Славов: Промените в НПК са важна стъпка към сериозна реформа на прокуратурата
В Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет, разработен в основната си част от екипа на Надежда Йорданова като министър на правосъдието и доработен от екипа на министър Крум Зарков, бяха приети ключови за българското правосъдие промени: – въведе се за първи път възможност за обжалване отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления. По този начин се ограничават съществено възможностите за злоупотреба с дискреционна власт от прокуратурата и се изпълняват препоръки на редица европейски институции; – прие се механизъм за независимо разследване на главния прокурор от съдия с ранг на съдия от върховен съд, който временно се назначава за прокурор от прокурорската колегия на ВСС като са взети предвид препоръките на Венецианската комисия; – беше приета промяна в мнозинството за избор и освобождаване на главния прокурор от пленума на ВСС от 17 на 13 гласа като по този начин се намалява влиянието на прокурорите и на прокурорската колегия при вземане на решение; създава се задължение за провеждане на изцяло нов избор за членове на ВСС от професионалната и парламентарната квота в 3 месечен срок от влизането на закона в сила.
Приетият закон е важна стъпка в осъществяването на реформата на прокуратурата, която трябва да бъде продължена с амбициозна конституционна реформа, която да съобрази структурата на ВСС и квотите в колегиите с европейските стандарти за съдийска независимост.
