Партиите започват да осъзнават, че политически манипулируемата прокуратура се обръща срещу тях
Трябва да гледаме на приетия закон за изменение на НПК и измененията в Закона за съдебната власт като на част от дълъг процес, като на етап от опитите за укрепване на независимостта на съдебната власт и същевременно като на опит за създаване на отчетност и прозрачност на прокуратурата – това заяви пред БНР съдията от Софийския апелативен съд Калин Кампакчиев, бивш председател на Съюза на съдиите и активен член на ВСС.
Той отбеляза като „сериозен позитив“ приетия механизъм за контрол върху дейността на главния прокурор.
„За тези 30 години трудно, но се правят малки стъпки в правилната посока – създаване на независима съдебна система и отчетна прокуратура“, посочи Калпакчиев. Той смята, че събитията от последния месец водят допостепенно отрезвяване – както на обществото, така и на политическите сили.
С приетите закони за пръв път се направи разграничение между статуса на главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Това е особено важно,защото се предвиди различен ред за тяхното освобождаване и назначане, акцентира Калпакчиев. Според него неправилно е заложено виждането за равен статут на т.нар. трима големи в съдебната система, както и приравняване между съдиите и прокурорите. Това освен, че е невярно, е и вредно, каза той.
„Съдът е хоризонтална система. Председателите на върховните съдилища нямат кадрови и властови правомощия по отношение на съдиите. Прокуратурата по естеството си е йерархична структура. Главният прокурор е свръховластен и успява да влияе върху кадровия процес на прокурорите„, напомни съдия Калпакчиев.
„Признаваме, каза той, че беше направена стъпка в правилната посока с промяната на мнозинствата, с които ще се избират и освобождават главният прокурор и председателите на върховниете съдилища“, отбеляза съдията. Според гласуваните промени изборът и освобождаването на главния прокурор ще става с 13 гласа, а 17 ще са необходими за председателиет на ВКС и ВАС. „Не беше прието нещо важно, което беше предложено в законопроекта на правиетелството, каза Калпакчиев. Напомни, че според правителствения законопроект, изборът на върховните председатели трябваше да се извършва с 13 гласа от Пленума на ВСС плюс двойно мнозинство от страна на съдиите избрани от съдии във ВСС, с което се утвръждава независмостта на съда и съдийското самоуправление, отбеляза съдията
Същевременно и без да дават ясни мотиви политическите партии запазиха структурата на прокурорската колегия, чрез избора от парламентарната квота. В правителствения законопроект по препоръка на Венецианската комисия бе предложено парламентрата квота да не излъчва представителите на прокуратурата и следствието, както и на съдиите, за да се постигена по-добро обществено представителство във ВСС с участие на юристи от неправителствения сектор, адвокатурата, академична общност и др.
„ В момента мнозинство на прокурорската колегия се състои от прокурори, подчинени на главния прокурор, а той има доминантна позиция за кариерното им израстване. Затова прокурорите нямат свобода на дейстиве в рамките на управлението на самата система – подчинение са авторитарния монопол на главния прокурор, коментира Калпакчиев.
През годините правната общност и политически партии са предлагали политиците доброволно да се откажат от правото те да определят по неясни критерии кои да са членовете на парламентарната квота в двете колегии на Висшия съдебен съвет, каза той. Сега по думите му „никой не знае кой определя списъка“ за този избор.
В България имаме дълга традиция да подменяме същността на демократични процедури и да ги превръщаме във фасада, изтъкна съдията. Демокрацията, включително отвоюването на съдебната система, на нейната независимост, изисква много усилия, промяна на манталитет, зачитане на определен тип ценности.
Отбеляза обаче, че политическите партии постепенно осъзнават, че „създаването на политически манипулируема прокуратура в един момент се обръща срещу тях.“ Като следваща стъпка Калин Калпакчиев очерта окончателното разделяне на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, като в прокурорската да има мнозинство на непрокурори, а в съдийската мнозинството да се състои от кандидати, излъчвани от професионалните, а не от политическите среди.