Освобождаването ми като председател на Сметната палата бе е извършено в нарушение на Конституцията, Закона за Сметната палата (СП) и на Международните стандарти на Върховните одитни институции. Това сочи в становището си до КС по дело №5 от 2023 г. уволненият председател на Сметната палата Цветан Лилов Цветков. Освен, че с акта на освобождаването е засегнат независимия статут на СП, решението е постановено при липса на мотиви и доказателства, които да го обосноват, а това го прави конституционно нетьрпимо и постановено в грубо противоречие с принципа на правовата държава, казва Цветков.
Той обръща внимание, че незаконосъбразните действия на НС водят до смразяващ ефект вьрху одиторите при изпълнение на служебните им задьлжения. Напомня, че СП продължава да е в непопълнен състав, а новоизбраният му заместник за председател (Горица Кожарева) не е положила клетва, поради което не може да се приема, че е встъпил в пълномощията си.
В искането са посочени съображения за противоречие с принципа на правовата държава, противоречие със статута на Сметната палата като независим конституционен орган и неизпълнение на задьлжението на Република България, следващо от участието й в Европейския съюз, да гарантира защита на финансовите интереси на ЕС чрез независима върховна одитна институция при спазване на ценностите на демокрацията, равенството и правовата държава.
Единодушно нa 7 мapт т.г. Конституционният съд допусна за разглеждане искането за установяване на противоконституционност на решението за освобождаване на председателя на Сметната палата Цветан Лилов Цветков, прието от 48-то Народното събрание на 20 януари 2023 г. За съдия докладчик е определен Константин Пенчев. Освобождаването на ръководителя на СП бе оспорено от депутатите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Toвa нe бeшe yпpaжнявaнe нa пpaвoмoщиятa нa Hapoднoтo cъбpaниe пo cмиcълa нa Koнcтитyциятa, тoвa бeшe пoлитичecĸa гилoтинa“, зaяви Haдeждa Йopдaнoвa пpeди внacянeтo нa иcĸaнeтo в cъдa.
Peшeниeтo oт 20 янyapи 2023 г. зa yвoлнeниeтo нa пpeдceдaтeля нa Cмeтнaтa пaлaтa Цвeтaн Лилoв Цвeтĸoв e oбpeмeнeнo c тeжĸи пopoци, ĸoитo зacягaт и пpaвoтo мy нa зaщитa и личнo дocтoйнcтвo, чиeтo cпaзвaнe и гapaнтиpaнe нa гpaждaнитe ce дължи oт дъpжaвaтa. Cлeд 6 чaca, т.e. 360 минyти oбcъждaния зa ocвoбoждaвaнeтo, пpeдceдaтeлcтвaщият зaceдaниeтo Poceн Жeлязĸoв мy дaвa 5 минyти дa „дa ĸaжe ĸaĸвoтo имa“. Toвa ca чacт oт apгyмeнтитe излoжeни в пpaвнoтo мнeниe нa пpoф. Bacил Mpъчĸoв пo дeлo № 25 oт т.г. нa Koнcтитyциoнния cъд, cвъpзaнo c oтcтpaнявaнeтo нa пpeдceдaтeля нa CΠ. Πpoфecopът мoтивиpa тeзaтa, чe peшeниeтo нa 48-oтo HC зa „yвoлнeниe“ нa пpeдceдaтeля нa CΠ cлeдвa дa бъдe oбявeнo зa пpoтивoĸoнcтитyциoннo.
„Πpoтивнo нa пpaвилaтa и cтaтyтa нa Cмeтнaтa пaлaтa, в изпълнeниe нa „лидepcĸия ĸoнceнcyc“ нa 4-тe пapлaмeнтapни пapтии, 48-oтo HC „пpeгaзвa“ Koнcтитyциятa c вcичĸи пpoизтичaщи oт тoвa пpaвни пocлeдици“, oтбeлязa пpoфecopът.
Публикуваме с незначителни съкращения становището до КС на освободения ръководител на Сметната палата Цветан Лилов Цветков, конституиран като заинтересована страна по конституционно дело № 5 от 2023 г.
Уважаевми госпожи и господа конституционни съдии,
В качеството ми на конституирана страна и в указния от съда срок изразявам становище. Подкрепям и изцяло изложените аргументи в искането на 71 народни представители от 48-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 20.012023 г. за освобождаването ми като председател на Сметната палата (обн. ДВ, бр. 8/2023 г.) като излагам следните факти и съображения:
На 19.01.2023 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси като първа точка от дневния ред беше — изслушване на Председателя на Сметната палата и на изпълнителния директор на НАП относно даренията за политическите партии във връзка с актуална публична информация. В рамките на заседанието очертах определените в законодателството задачи и отговорности на Сметната палата по отношение на финансирането на предизборните кампании на участниците в избори и отговорих на поставените въпроси. Членовете на Комисията по бюджет и финанси обобщиха, че Сметната палата е изпълнла законовите си правомощия, но изразиха неудовлетворение от начина на извършване на отделна проверка, но без да посочат конкретни незаконосъобразни действия/бездействия. По тази причина от членове на комисията беше предложено да се създаде специална комисия, която да разгледа всички факти и обстоятелства относно финансирането на политическите партии и да бъдат изяснени необходимите промени в законодателството за да може да се извърши пълен одит за прозрачност на финансирането на политическите партии. Предложението не беше реализирано, въпреки че получи подкрепа.На 20.01.2023 г. председателите на четири парламентарни групи са внесли в деловодството на Народното събрание проект на Решение за освобождаването ми като Председател на Сметната палата с рег. № 48-354-02-38. Проектьт не е бил предварително включен в програмата на НС за пленарните заседания през седмицата 18.01-20.012023 г. Проектът е бил включен на същия ден в дневния ред на заседанието след направено процедурно предложение от председателстващия заседанието на основание чл. 48, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).
Считам за важно да отбележа, че проектьт на решение е без мотиви и за мен останаха неясни причините, поради които бях освободен. В хода на пленарното заседание се изтькнаха различни мотиви за това от представителите на парламентарните групи вносители като: изтичане на мандата ми, но за нов председател беше определен заместник-председател, също с изтекъл мандат; предсрочно освобождаване, но без посочване на правно основание за това, тъй като такова не е налице, и неудовлетворение от начина на извършване на отдејша проверка от страна на Сметната палата, но без посочване на конкретни незаконосъобразни действия/бездействия от мен при изпьлнение на дадените ми от закона правомощия.
Тъй като една от изтькнатите причини за освобождаването ми беше „изтекъл срок на мандат“, необходимо е да посоча, че и кьм настоящия момент много ръководители на държавни органи са с изтекъл срок на мандат и Народното събрание не е провело процедура за нов избор. Някои от тях са:
- Управителят на БНБ — край на мандата 14.07.2021 г.;
- Чиеновете на ВСС — край на мандата 03.10.2022 г.;
- Главният инспектор на инспектората към ВСС — край на мандата 02.04.2022 г., а на инспекторите — 18.02.2020 г.;
Ръководството на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори — край на мандата 20.07.2020 г.
След приключване на дебатите, Народного събрание прие решение да бъда освободен като Председател на Сметната палата на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конститущшта на Република Быгария и чл. 9, ал. 2 от Закона за Сметната палата и определи заместник — председателя Горица Грънчарова – Кожарева за нов председател на Сметната палата.
Отам решението на Народното събрание от 20.01.2023 г. за освобождаването ми като Председател на Сметната палата (обн. ДВ, бр. 8/2023 г.) за незаконосъобразно и противоконституционно със следните аргументи:
I.Пълномощията на Председателя на Сметната палата могат да бьдат прекратени само на някое от изчерпателно изброените основания в ЗСП
Сметната палата на Република Бъгария е колективен орган като съставът й е определен в чл. 12 от ЗСП – председател, двама заместник-председатели и двама членове, които се избират от Народното събрание за срок от 7 години.
С решение на Народното събрание за избиране на председател на Сметната палата от 26 Март 2015 г. съм избран за Председател на Сметната палата и срокът на мандата ми изтече на 27.03. 2022 г., за което съм информирал Народното събрание с писмо с изх. № 01-01-6 от 02.02.2022 г.
С решение на Народното събрание от 08.09.2015 г. са избрани двамата заместникпредседатели на Сметната палата и двамата членове като всички към настоящия момент също са с изтекъл мандат. Срокът на техния мандат изтече на 09.04.2022 г.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСП Народното събрание има задължение да избере нов председател три месеца преди изтичането на срока на мандата. Избор на това основание (чл. 1 7, ал. 1 от ЗСП) и към настоящия момент не е направен, въпреки че от изтичането на срока на мандата ми до момента на незаконосъобразното ми освобождаване (от 27.03.2022 г. до 20.01.2023 г.) Народното събрание разполагаше с период от една година за да проведе законосъобразна публична процещра за избор на нов председател на Сметната палата.
След като от Народното събрание не е проведена процедура на основание чл. 1 7, ал. 1 от ЗСП за избор на нов председател на Сметната палата се налага извода, че е налице удължаване на срока на мандата ми с оглед непрекъсваемостта на функцията на Сметната палата като конституционно установен орган.
Считам за важно да посоча, че на практика според Закона за Сметната палата пълномощията на председателя могат да бъдат прекратени само след избор на нов председател като хипотезите за това са само две:
- Първата вым0жн0ст е процедурата по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗСП, която осигурява публичност, прозрачност и гарантира независимостта на Сметната палата. При тази хипотеза пьлномощията на председателя се прекратяват след изтичане срока на мандата и избор на нов председател след проведена публична процедура, чиито правила се приемат с решение на Народното събрание.
- Втората възм0жн0ст е извънреден способ, който се прилага по изключение, тьй като касае предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя. Приложението на този способ би било законосъобразно само при наличие на поне една от изрично изброекште предпоставки в чл. 19, ал. 1, т. 1-5 от ЗСП, каквато в конкретния случай не е налице. При този извънреден способ отново от Народното събрание се избира нов председател, но от конкретно определен от чл. 19, ал. 2 от ЗСП кръг от лица (измежду заместникпредседателите на Сметната палата).
В решението на Народното събрание от 20.01.2023 г. за освобождаването ми като Председател на Сметната палата се реферира кьм тази втора възможност, но са допуснати следните нарушения на процедурата, които я опорочават:
Липсва законова предпоставка за предсрочно прекратяване на пьлномощията ми като Председател на Сметнат палата.
Предсрочното прекратяване на пълномощията на председателя, заместникпредседателите и членовете на Сметната палата е уредено в разпоредбата на чл. 19 от ЗСП като конкретните хипотези са изчерпателно изброени (чл. 19, ал. 1, т. 1-5):
1. по писмена молба;
- при невъзможност да изпьлняват задълженията си повече от 6 месеца;
3. при несъвместимост по чл. 16 от Закона за Сметната палата;
- при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
- при смърт.
В случая обаче нито една от посочените хипотези не е налице.
В чл. 19, ал. 2 от ЗСП е въведено правилото, че при прекратяване на пълномощията на председателя, Народното събрание определя заместник-председател, който да изпълнява правомощията му. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6 пояснява, че новоизбраният председател довършва мандата на лицето на чието място е избран. Въпреки че целта на тази норма е да бъде уредена непрекъсваемостга на функцията на Сметната палата като конституционно установен орган, приложението й е свързано с наличието на поне една от изчерпателно изброените хипотези в чл. 19, ал. 1, т. 1-5, т.е. само и единствено при наличие на някоя от тях би била законосъобразно приложена разпоредбата на чл. 19, ал. 2.
Ако не е налице някое от посочените в чл. 19, ал. 1, т. 1-5 условия, то не е възникнала необходимост Народното събрание да избира нов председател измежду заместник-председателите.
Извьн основанията, уредени в Закона за Сметната палата, конто са гаранция за нейната независимост, Председателят на Сметната палата не може произволно да бьде предсрочно освобождаван и отстраняван под никаква форма и никакьв предлог. Това изисква принципът на правовата държава, който в еднаква степен обвързва всички правни субекти, включително Народното събрание при осъществяване на публичшата власт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 13/2010 г. по к. д. №12/2010 г.; Решение № 17/1997 г. по к. д. № 10/1997 г.; Решение № 17/1999 г. по к. д. № 14/1999 г.; Решение № 1/2014 г. по к. д. №22/2013 г.; Решение № 9/2016 г. по к. д. № 8/2016 г. и др. Този принцип и чл. 86, ал. 2 от Конституцията изключва предсрочното прекратяване на мандата да се извършва по целесъобразност. Щом като е приет правен механизъм за предсрочно освобождаване на Председателя на Сметната палата, Народното събрание е длъжно да го спазва. Само по този начин ще бъдат съобразени изискванията за правна сигурност, правна стабилност и предвидимост като неразделна част от принципа на правовата държава, разглеждан като основа на конституционния ред и законност. Оспореното решение на Народното събрание е в противоречие с изискванията за правна сигуроност и предвидимост, залегнали в конституционните основи на правовата държава, очертани с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Конститущшта. То създава състояние на неизвестност, правна несигурност и непредвидимост в процеса на съблюдаване на принципа на върховенство на правото и оказва негативно въздействие върху дейностга на Сметната палата.
Новоизбраният председател на Сметната палата не е встьпил в пълномощията си, тъй като не е положил клетва.
С приетото от Народного събрание решение да бъда освободен като председател на Сметната палата на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 2 от Закона за Сметната палата е определена заместник председателя Горица Грънчарова – Кожарева (с изтекъл мандат на 09.04.2022 г.) за нов председател на Сметната палата.
До настоящия момент от избрания от Народного събрание нов председател не е положена клетва пред Народного събрание като по този начин не е изпълнено задължението на императивната разпоредба на чл. 18 от ЗСП, което означава, че новоизбраният председател не е встьпил в изпълнение на пьлномощията си и предприетите от него действия не пораждат правни последици.
Безспорно е, че според Закона за Сметната палата пълномощията на председателя могат да бъдат прекратени само след избор на нов председател в една от посочените по-горе хипотези на чл. 1 7, ал. 1 или чл. 19 от ЗСП.
Необходимо е да направя уточнение, че при процедурата по чл. 19, ал. 2 от ЗСП не е налице хипотеза на заместване, тъй като задължителен елемент от фактическия състав на заместването е наличието на отсъстващ титуляр, какъвто в конкретния случай няма. Титулярът е освободен с решение на Народното събрание, а новият титуляр (новият председател) е избраният от Народното събрание зам.- председател, който не може да замества себе си.
Дори и да се приеме, че в конкретния случай новият председател временно изпълнява длъжностга председател на Сметната палата следва да се има предвид, че за да възникне статусът на Председател на Сметната палата (без значение по какьв ред е избран) е необходтио по силата на Конституцията и Закона за Сметната палата наличие на два взаимносвързани юридически факта – валиден избор и полагане на клетва. Това се отнася и за председател, който временно изпълнява длъжностга Председател на Сметната палата, защото той има същия статус и е носител на същия обем от правомощия като председател избран по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗСП. Единствената разлика е в срока на мандата — при избор по чл. 17 от ЗСП срокът е 7 години, а при избор по чл. 19 от ЗСП — срокът е неопределен. Поради това и в двете хипотези новоизбраният председател встъпва в изпълнение на пълномощията си само след полагане на клетва.
Основен правопораждащ юридически факт е изборът, но пълномощията на Председател на Сметната палата въникват само при наличие на всички елементи от фактическия състав. Изборът, за да породи съответните правни последици, трябва да бъде последван от допълнителния юридически факт, какьвто е клетвата.
Нормата на чл. 18 от ЗСП е задължаваща. Тя е и императивна, не предоставя въ3м0жн0ст за друго поведение, освен дьлжимото – полагането на клетва. Като се има предвид обаче текстът на клетвата, става ясно, че задължението за полагане на клетва не се свежда само до това определено действие, а означава поемане и на други задължения, т.е. изискването е да се извърши действие, с което се поемат задължения. Това е своеобразен акт за поемане на задължеиня – председателят на Сметната палата да спазва Конститущшта и законите, да работи за осъществяването на поверените на Сметната палата функции и да се ръководи от принципите за независимост, обективност и добросъвестност. Полагането на клетвата по чл. 18 от ЗСП обуславя встъпването на Председателя на Сметната палата в изпълнение на пълномоищята му. В своята практика (Решение № 1/1992 г. по к. д. № 18/1991 г.) Конституционният съд постановява, че клетвата има и правно значение.
Чл. 18 от ЗСП създава задължение да се положи клетва, т.е. новоизбраният председател на Сметната палата да декларира пред Народното събрание своята воля да спазва Конституцията и законите. Нормата не допуска отклоняване от изрично предписаното правно действие. Това задължение председателят трябва да изпълни при встъпване в изпълнение на пълномощията си. Неполагането на клетва означава невстъпване в изпьлнение на пълномощия, защото не се извършва едно изрично предвидено задължение.
Предвид изложеното считам, че провеждането на процедурата на чл. 19, ал. 2 без да са налице законовите предпоставки, прави решението на Народното събрание незаконосъобразно и отгам противоконституционно, тьй като е несъвместимо с принципа на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. от Конституцията. Решенията на Народного събрание освен с Конституцията трябва да бъдат съобразени и с действащите закони, с които парламентьт също е обвързан, съгласно изискването на чл. 4, ал. от Конститущшта (в този смисы Решение № 17 от 1997 г. по к. д. № 10/1997, Решение № 10 от 2009 г. по к. д. № 12/2009, Решение № от 2014 г. по к. д. № 22/2013 и Решение № 9 от 2016 г. по к. д. № 8/2016). Неизпълнение на задължението на Народного събрание да спазва законте по свопа същност представлява нарушение на принципа на върховенство на правото.
Въпреки, че не е предмет на настоящото конституционно дело, но с оглед изграждане на цялостна представа за действията на Народното събрание при освобождаването ми от длъжността Председател на Сметната палата, считам за важно да бъде отчетен и факта, че новоизбраният председател не е встъпил в изпълнение на пълномощията си, тьй като не е положил клетва и предприетите от него действия не пораждат правни последици.
II. Решението на Народното сьбрание е противоконституционно, тьй като засяга независимия статут на Смината палата като конституционно уреден орган (чл. 91, ал. 1 от КРБ)
Решението на НС от 20.01.2023 г. за освобождаването ми като председател на Сметната палата (обн. ДВ, бр. 8/2023 г.) е противоконституционно поради съществено засягане на независимия статут на Сметната палата като конституционно уреден орган (чл. 91, ал. от КРБ).
Сметната палата е конституционно установен орган. Съгласно чл. 91 от Конституцията Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнение на бюджета, а организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.
Освобождаването ми от длъжността Председател на Сметната палата с незаконосъобразното и противоконституционно решение на Народното събрание по своята същност представлява прекратяване на мандата ми в нарушение на Закона за Сметната палата, което сериозно накърнява независимостга на Върховната одитна институция на Република Бьлгария, тьй като независимостга на Сметната палата е неразривно свързана с независимостта на всички от състава й.
В своята практика (Решение № 4 от 2008 г. по к. д. № 4/2008г.) Конституционният съд постановява, че предпоставка за изграждането и функционирането на конституционно установени държавни органи е осигуряването на подходящи условия за осъществяване на тяхната дейност. При евентуалната промяна на тези условия трябва да се държи сметка за самостоятелностга, представителностга и значимостга на тези институции. Това следва от конституционното положение на съответните органи и е изискване, коего може да се обоснове с определените в Конституцията мяст0 и компетентност на всеки от тях. Когато с решение на Народното събрани, издадено в противоречие на закона, се засягат предпоставките за функциониране на конституционно установен орган и по този начин се създават трудности за дейностга му, актьт на Народното събрание влиза в противоречие с чл. 4 от Конституцията.
Конституционноправният статус на Сметната палата, не може да бъде накърняван не само чрез вмесване и подчинение, но и чрез засягане на престижа по начин, който създава реален риск за изпълнението на функциите й. Конституционно недопустимо е състояние, при коего Сметната палата може да се окаже лишена от възможност да функционира поради незаконосъобразно решение на Народното събрание, коего засяга нейния състав за неопределен период от време. Това решение създава условия за пренебрегване на конституционноправния престиж на Сметната палата като Върховната одитна институция на Република Бьлгария и води до неговото накърняване.
Необходимо е да се отчете, че след освобождаването ми Народното събрание не е попълнило състава на Сметната палата. Така съставът на Сметната палата от 5-членен остана 4-членен, а за приемането на одитен доклад с решение на Сметната палата са необходими минимум 4 гласа, т.е. отсъствието по обективни причини дори на едно лице от състава на Сметната палата ще направи невъможно функционирането на институцията. Непосредствена последица от това са възможни затруднения и дори евентуалната практическа невъможност за функционирането й в случай на обективна невъзможност на лице от останалия състав на Сметната палата да изпъшшва задълженията си. Такава обективна невъзможност би била налице в случаите, когато лице от състава на Сметната палата си направи отвод на основание чл. 20, ал. 2 от Правилника за устройство и организация на дейността на Сметната палата като в практиката на Сметната палата са налице известен брой такива случаи.
Недопустимо е конституционният статус на Сметната палата и независимостга й да бъдат накърнявани и нейната дейност да бъде затруднявана чрез произволно и незаконосъобразно намаляване на нейния състав. Народното събрание не може да решава въпроси, свързани с освобождаването на Председателя на Сметната палата и предсрочното прекратяване на мандата му в нарушение на основни конституционни принципи.
III.Решението на Народното сьбрание противоречи и на Международните стандарти на Вьрховните одитни институции и застрашава участието на Република Бьлгария в Европейския сьюз
Решение на НС от 20.01.2023 г. за освобождаването ми като председател на Сметната палата (обн. ДВ, бр. 8/2023 г.) противоречи на Конституцията на Република България, Закона за Сметната палата и на Международните стандарти на Върховните одитни институции.
Сметната палата е Върховната одитна институция (ВОИ) на Република България, която констатира надеждностга и достоверностга на финансовите отчети на бюджетните организации, законосьобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публич-шите средства и дейности, за коего предоставя на Народното събрание надеждна информация.
Основната цел на ВОИ е да удостовери, че контролът вьрху публичните разходи действа ефективно, да идентифицира области на неикономично използване на ресурси, да ограничи измамите и корупцията, а също и да дава препоръки, изпълнението на които би довело до по-ефективна и прозрачна работа на публичните организации. Мисията на ВОИ е чрез своята одитна дейност да дава увереност на гражданите, че изпълнителната власт използва техните данъци и управлява публичните активи по разумен начин. Независимостта на ВОИ е предпоставка за доверието на обществото в нея, в дьржавата, в демокрацията, вьв вьрховенството на закона.
Международната организация на Върховните одитни институции е определила независимостга на ВОИ като основополагащ принцип и основна предпоставка за ефективностга на външния одит в публичния сектор. Това изискване е включено в издаваните от организацията Международни стандарти на Върховните одитни институции (МСВОИ). Чл. 1, ал. 2 от Закона за Сметната палата задължава Сметната палата, като дьржавният орган за външен одит в публичния сектор да прилага МСВОИ.
Темата за осигуряване на независимост на Вьрховните одитни институции придобива все по-голяма важност. През 2011 г. Общото сьбрание на ООН прие резолюция № А]66/209, която насьрчава ефективностга, отчетностга, ефикасностга и прозрачността на публичната администрация чрез укрепване на ВОИ. Резолюцията посочва, че ВОИ могат да изпьлнят целите и задачите си обективно и ефективно само ако са независими от одитираните обекти и са защитени от вьншно влияние. Резолюцията на Общото събрание на ООН № А/69/228, приета през декември 2014 г., е продължение на усилията на международната общност в подкрепа на утвьрждаването на независимостга на ВОИ, като ООН насърчава дьржавите-членки да обьрнат значително внимание на независимостта и изграждането на капацитета на вьрховните одитни институции. Резолюциите на общото сьбрание на ООН в подкрепа на независимостта на ВОИ са резултат от разбирането, че независимият външен одит в публичния сектор е едно от условията за постигане не само на националните цели на страните-членки, но и на Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН до 2030 г.
Всяка ВОИ има основна роля да насърчава отчетността на правителствата и ефективността на техните действия при разходването на публичните ресурси в интерес на гражданите. За да се гарантира, че ВОИ са способни да допринесат в този процес е задьлжително те да бъдат независими в своите действия, което е всеобхватна цел на всички ВОИ. Тази независимост се постига като се следват принципите, залегнали в Декларацията от Мексико за независимостта на ВОИ:
- Наличие на подходяща и ефективна конституционна и правна рамка и de facto разпоредби за прилагане на тази рамка;
- Независимост на ръководителите на ВОИ и членовете (на институции с колегиална структура), включително гарантиране със закон на срока на мандата и имунитета при нормално изпълнение на техните задължения;
3. Достатьчно широк мандат и пълнасвобода на действие при изпълнение на функциите на ВОИ;
- Неограничен достъп до информация;
- Право и задължение на ВОИ да докладват за резултатите от своята дейност;
- Свобода на ВОИ да вземат решение относно съдържанието и подходяция момент за одитните доклади, както и за тяхното публикуване и разпространение;
- Наличие на ефективен механизъм за проследяване на препоръките на вои;
- Финансова и управленска/административна самостоятелност и наличие на подходящи човешки, материални и финансови ресурси.
Един от принципите (Принцип 2) подчертава, че независимостга на ВОИ следва да бъде уредена чрез ясни законови норми, които установяват принципни правила при избор и освобождаване на ръководителя на ВОИ. По този начин ръководителя на ВОИ работи с ясно определен мандат и сиурност, че може да изпълнява обективно задълженията си, без да е заплашен от външно влияние и субективна намеса в дейностга на институцията. Ако ръководителят е застрашен от освобождаване извън законово регламентирания процес, това може да наруши обективностга на неговите действия и решения в интерес на гражданите. Именно затова е важно да съществува ясен мандат и законови правила за избор и освобождаване на ръководителя на ВОИ, каквито съществуват и в националната ни правна рамка в Закона за Сметната палата. Чрез Закона за Сметната палата законодателят ясно е заявил позицията си, че ръководството на Сметната палата ще бъде защитено от своеволни и субективни решения за освобождаване и назначаване на ръководителя на институцията, което позволява постигане целите на ВОИ на България.
Освобождаването ми като Председател на СП с оспореното решение противоречи на целта за поддьржане на независимостга на Сметната палата и би могло да има смразяващ ефект вьрху одиторите при изпълнение на служебните им задьлжения. Този акт е реална заплаха към ръководството на институцията в настоящия момент поради възможността да бъдат предприети подобни мерки спрямо тях, ако евентуално не бъдат изпълнени очакванията на определени страни, отговорни за разходването на публичните ресурси.
Това незаконосъобразно и противоконституционно решение на Народното събрание поставя под съмнение цялата дейност на одитната институция да изпълнява отговорно функциите си без заплахи от неочаквани последици и намеса в нейната работа. Това индиректно заста възможностга на ВОИ свободно да решава какво и кога да одитира, както и обективно да представя констатациите и заключенията си в одитните доклади и да взема свободно решения за тяхното разпространение, което е смисъла на друг основен принцип (Принцип 6) от Декларацията от Мексико за независимостга на ВОИ.
Посегателството върху независимостга на Сметната палата като Върховна одитна институция е нарушение и на ал. 3 на чл. 4 от Конституцията, в която е прогласено задължението на България да участва в изграждането и развитието на Европейския съюз и да се придържа към гаранциите за независимост на националната върховна одитна институция. С приетото решение за освобождаването ми като Председател на Сметната палата българската дьржава се отклонява от своите задължения, произтичащи от правно обвързващите я актове на Европейския съюз.
В заключение Цветан Цветков посочва, че оспореното решение за освобождаването му като Председател на Сметната палата е в противоречие с чл. 4, ал. 1 от КРБ, чл. 91 от КРБ, чл. 2 от ДЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 и чл. 4, ал. З от КРБ.Нарушаването на Закона за Сметната палата при постановяване на решението и липсата на мотиви и доказателства, които да го обосноват го правят конституционно нетьрпимо и постановено в грубо противоречие с принципа на правовата държава. Оспореното решение накърнява статута на Сметната палата като независим конституционен орган и води до неизпълнение на задължението на Република Бъширия, следващо от участието й в Европейския съюз, да гарантира независимостга на националната върховна одитна институция при спазване на ценностите на демокрацията, равенството и правовата дьржава.