DeFakto.bg DeFakto.bg
Шест държави-членки на Съвета на Европа (от общо 46) имат печална международна отговорност да отстранят тежки патриархални предразсъдъци в своите общества, които водят до полово-базирани престъпления. По отношение на тези шест държави, Европейският съд по правата на човека е установил, че домашното насилие, което се извършва там, засяга предимно жени и че жените съставляват огромно мнозинство от жертвите на престъпления, извършени в семейството.
Разликата в статистическите данни относно броя на жените-жертви и броя на мъжете-жертви на домашно насилие е толкова голяма в изброените държави, че мотивът зад престъплението (полът на жертвата) нескрито изпъква като системен, национален проблем, излизащ много извън рамките на разследването на конкретното престъпление.
Това е дискриминационен мотив на престъплението, признат трудно от ЕСПЧ като самостоятелен провал на засегнатата държава – ЕСПЧ много рядко признава дискриминация в практиката си. Веднъж доказана, обаче, тя влече тежкия, дългосрочен ангажимент на съответното правителство да изкоренява предубеждения, да формира нагласи и да възпитава равенство между половете.
През последните 20 години, сериозното подценяване (и дори умишленото прикриване) на домашно насилие, от което преимуществено страдат жени, принуди ЕСПЧ да санкционира за дискриминация по признак пол следните държави: Турция (Опуз с/у Турция, жалба 33401/02); Румъния (Балшан с/у Румъния, жалба 49645/09); Молдова (Мудрич с/у Република Молдова, жалба 74839/10 и Еремиа с/у Република Молдова, жалба 3564/11); Италия (Талпис с/у Италия, жалба 41237/14) и Русия (Володина с/у Русия, жалба 41261/17).
Миналата седмица до тях се нареди България (А.Е. с/у България, жалба 53891/20**). ЕСПЧ призна за първи път, че домашното насилие в България е полово-базирано насилие. За да бъде убеден в това, той се позова, първо, на две предишни жалби срещу България, в които е установено нарушение на държавата да защити жена от домашно насилие, и, второ, на многобройни годишни доклади и писма-отговори с цитирани статистики, бройки и разбивки по пол, издадени от Омбудсмана, МВР, фондация „Асоциация Анимус“ и Български хелзинкски комитет:
„122. … Както статистиките, предоставени от жалбоподателката показват, за устойчив период от време жените са продължили непропорционално да страдат от домашно насилие, а властите не са показали, че са адекватно ангажирани с проблема. В такъв случай, не е необходимо жалбоподателката да показва, че тя индивидуално е била обект на предразсъдък от властите.“
Оттук нататък, до промяна в обстоятелствата, всяко насилие над жена в България, извършено от мъж от нейното домакинство, се счита по дефиниция за дискриминация по признак пол. За да успее да обърне презумпцията на сегашните обстоятелства, българското правителство сега трябва да се подготви за дългогодишен и целенасочен труд върху абстрактната задача, наречена и повтаряна в международните конвенции – „промяна на нагласите в обществото“, под наблюдението на органа на Съвета на Европа по изпълнение на решенията на ЕСПЧ.
