Последни новини
Home / Законът / Годишен доклад на АКФ: Шеста година борбата с корупцията се води с широко затворени очи, картината остава скрита

Годишен доклад на АКФ: Шеста година борбата с корупцията се води с широко затворени очи, картината остава скрита

Defakto.bg

 

Реалната картина на корупцата и през 2022 г. остава скритатова е основен извод в Годишния мониторингов преглед  върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, представен от Антикорупционният фонд (АКФ).

За поредна година действията на антикорупционните органи продължиха да не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво“, е посочено в   доклада,   озаглавен „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“. Негови  автори са Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти в Антикорупционния фонд.

Прегледът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконо придобито имущество (КПКОНПИ).

Андрей Янкулов

Анализът по ключовите разследвания за корупция показва, че:

  • от шест години има една-единствената нова осъдителна присъда, с ефективно наказание лишаване от свобода. Тя обаче е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район – б.р. Десислава Иванчева.  „Тази присъда беше неуместно преекспонирана от ръководството на прокуратурата, сякаш осъденото лице е олицетворение на политическата корупция в страната, което е далеч от действителността“, коментира по този пово Андрей Янкулов.
  • Единствената осъдителна присъда не променя устойчивата тенденция: в наблюдаваните казуси на корупция по високите етажи на властта значително доминират крайните оправдателни съдебни актове – до момента те са 15, срещу едва 4 осъдителни. С други думи, внесените от прокуратурата обвинения имат малко над 20% успеваемост.
  • Това е категорично разминаване с процента на осъдителните присъди в България въобще (близо до 100 %), както и в частност по обвиненията за всякакви корупционни престъпления (близо до 90%).
  • В огромното си мнозинство оправдателните присъди са по несъставомерни обвинения – за деяния, които съдът преценя, че изначално не съставляват престъпления. Този тип присъди трайно се увеличават и през 2022 вече възлизат на 13 от всички 15 оправдателни присъди, което отразява слабостта на обвиненията на прокуратурата.

Един от тестовете за антикорупционните институции през годината бяха и въведените през 2021 година първи санкции по глобалния закон „Магнитски“ на САЩ срещу български граждани. Българските антикорупционни органи обаче през 2022 така и не показват желание или възможност за работа по отношение на корупционните действия на огромното мнозинство от санкционираните лица. „Най-знаковото име сред тях –дългогодишният политик и бизнесмен Делян Пеевски, през 2022 г. получи своего рода индулгенция от българската прокуратура чрез неин отказ дори да започне формално разследване срещу него, постановен в типичната за такива случаи пълна тишина“, коментира Андрей Янкулов, автор на частта на доклада „Наказателно преследване на корупция по високите етажи на властта“.

2022 г. беляза и закриването на специализираните съд и прокуратура. По линия на борбата с корупцията по високите етажи на властта, специализираното правосъдие не съумя да постигне никакви запомнящи се резултати нито на централно, нито на местно ниво, е консттацията в доклада.

На централно ниво специализираната прокуратура така и не реализира нито една окончателна осъдителна присъда по казус, засягащ най-висшите държавни служители. Напротив, започването и развитието на някои разследвания от висок обществен интерес успя да създаде достатъчно съмнения за скрити извънзаконови цели на провежданите наказателни производства.

 

КПКОНПИ –  с преобладаващи  решенията  за лица от местно ниво

Не е по-различна картината и в специализирания антикорупционен орган, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), установява  прегледът на АКФ.

Анализът на публичната информация не свидетелства за висока ефективност на комисията при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията:

 

  • В 80 % от решенията си през 2022 г. КПКОНПИ не е установила конфликт на интереси: от общо 124 решения на комисията, при 25 се установява конфликт на интереси, а при 99 такъв не е установен. Основната причина за ниския процент установени конфликти е преобладаващият формалистичен подход при анализа на фактите и формиране на изводите в решенията на КПКОНПИ и през 2022 г.

 

  • От 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда, като само 3 съдебни решения потвърждават издадените от КПКОНПИ актове.  Едното от потвърждаващите решения е разгледано пред Върховния административен съд (ВАС), който отменя първоинстанционното решение, съответно и решението на КПКОНПИ.  С това на този етап остават само 2 потвърдени, но не окончателни, решения на КПКОНПИ на първа инстанция. Така, от всички 124 производства, влезли в сила са само петте, които не са оспорени пред съд, и решението на ВАС.
  • Преобладаващият брой от решенията на комисията (88), са относно лица, които заемат публична длъжност на местно ниво. Останалите решения – 36, са относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво, в системата на държавната администрация, но много голяма част от казусите са от нисък обществен интерес.
  • Една изключително малка част от дейността на КПКОНПИ е с публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността в работата на Комисията и установяване на резултатите от нея.
  • Съгласно годишния доклад на КПКОНПИ, решенията за отнемане на имущество надхвърлят с поне десет пъти издадените актове в почти всички други нейни дейности.  С други думи, комисията се занимава предимно с отнемане на незаконно придобито имущество, а в същото време от съдебната практика се вижда, че липсва свързаност на това производство с корупционни престъпления.
  • Значителен проблем за дейността на КПКОНПИ, произтичащ от предсрочното прекратяване на правомощията на председателя ѝ Сотир Цацаров е, че след неговото оттегляне през март 2022 не е избран, нито оправомощен от Народното събрание, изпълняващ длъжността председател. На практика това означава, че комисията не може пълноценно да изпълнява ключовите си дейности.

През 2022 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита потвържадват  обощените резултати от дейността на антикорупционните органи.

„Статистиката на казусите, докарани докрай през 2022 година, показва ясно, че българските антикорупционни институции все още са далеч от това да проявяват систематичност, професионализъм и независимост в борбата с корупцията“, казва разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.  „В тази среда гражданският контрол над работата им си остава една от малкото гаранции за истински, а не имитационни промени.“

 

Годишния мониторингов доклад на АКФ за 2022 „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“ е достъпен тук.

 

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: При съпротива няма кой да защити редовите прокурори, при съдиите все още има проактивна общност

„Този състав на ВСС, с малки изключения, е доказал, че служи политически – конюнктурно на …

Наталия Киселова: Усилията ми ще бъдат насочени на 31 декември да има приет закон за бюджета

Моите усилия ще бъдат на 31 декември да може да има приет закон за бюджета …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.