Последни новини
Home / Актуално / Адв.  Снежана Стефанова: За правото на поверителна среща между адвокат и задържан

Адв.  Снежана Стефанова: За правото на поверителна среща между адвокат и задържан

Defakto.bg
Адв. Снежана Стефанова

       Установената практика в следствените арести в град София

Поводът за този текст е невъзможността на българския адвокат да се среща насаме с клиента си, ако той е задържан в някои от арестите на страната.

След влизането ми за адвокатско свиждане със задържано лице в следствения арест в град София, ул.“М-р Г. Векилски“ № 2 бях неприятно изненадана от обстоятелството, че единствената възможност да проведа разговор с клиента си, беше през шумоизолираща преграда и посредством техническо средство телефонни слушалки, като двамата се намирахме в две отделни помещения.

След категоричното ми настояване  да  бъде осигурена възможност за поверителен разговор с клиента ми, насаме, в едно помещение и без опосредяване чрез техническо средство, ми беше обяснено, че това може да се случи само с разрешение на наблюдаващия прокурор. Възможността да общувам с клиента ми „поверително“ беше писане на бележки, които да си показваме един на друг през шумоизолиращото стъкло и които впоследствие да късаме.

Стана ясно след разговори с колеги, че това е трайноустановена практика в следствените арести на град София.

На следващия ден сезирах министъра на правосъдието  с молба да ми бъде осигурена възможност да проведа поверителни срещи с клиента си. Изненадващо искането ми бе препратено към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, откъдето с писмо от 17.01.2023 г. бях информирана, че описаният от мен начин на провеждане на срещи не нарушавал конфиденциалността, а бил наложителен с оглед недопускане предаването на хранителни продукти, предмети, вещи или пари. Това звучи абсурдно при положение, че едно от нормативните изисквания за свиждане с адвокат е то да бъде наблюдавано, но не и подслушвано.  В писмото се обяснява, че разговорите се осъществяват чрез телефонна система за удобство на задържаните под стража, защитниците и поверениците.   Т.е  правата на задържаните и адвокатите се нарушават за тяхно лично удобство. Писмото съдържа и непроверими от мен и клиента ми декларации, че телефонната система не разполага със записващо устройство и се поддържа в техническа изправност с цел запазване конфиденциалността при провеждане на срещите.

В отделно писмо наблюдаващият прокурор ме уведоми, че условията за провеждане на срещи между адвокати и задържани лица се определят от началника на съответния арест- т.е. той не може да осигури дори на базисно ниво спазване на процесуалните стандарти за защита в наказателния процес.  Излиза, че нито министърът, на чието подчинение са служителите на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, нито прокурорът, който уж по Конституция следи за спазване на законността, имат възможност да наложат и отстояват спазването на законността в следствените арести.

Признавам, че за двадесет и три годишната ми работа като адвокат, не се бях сблъсквала с подобен по чиновнически формален, но безусловен отказ да упражня правото на среща насаме с клиента си.

            Правото на адвокат и адвокатската тайна

          Правото на всеки обвинен в извършване на престъпление да бъде ефективно защитаван от адвокат е една от основните характеристики на справедливия съдебен процес.

Правото на „практична и ефективна“ правна защита по чл.6§3, б. с от КЗПЧОС включва правото на личен достъп до адвокат както на досъдебната фаза, така и на по-късен етап. Както посочва ЕСПЧ по делото S срещу Швейцария /1991/: „…ако адвокатът не може да разговаря с клиента си и да получава поверителна информация от него без такова наблюдение /от затворнически служител/, съдействието му до голяма степен ще загуби смисъл, докато замисълът на Конвенцията е да гарантира права, които са практични и ефективни.“

         Правото на ефективна адвокатска защита кореспондира със задължението на защитника да опази адвокатската тайна, което е правен и нравствен дълг на адвоката.

Държавата, от своя страна, следва да даде особено висок приоритет на защита правото на задържания да комуникира в адвоката си, като срещите следва да бъдат провеждани при условия, „които осигуряват пълно и безпрепятствено обсъждане“, включително и да осигури привилегирован режим на размяна на кореспонденция. Всяко ограничение на тази гаранции трябва да почива на „основателни причини“ и да е пропорционално на преследваната легитимна цел.  /Решение на ЕСПЧ по делото Campbell срещу Обединеното кралство, 1992/. Така наречените „основателни причини“ могат да се определят като конкретни действия и бездействия на адвоката или неговия клиент, които поставят в опасност реда в местата за лишаване от свобода или други обществено защитими интереси. Тези конкретни действия и бездействия не могат да бъдат презумптивни или хипотетични, те трябва да са несъмнено осъществени в нарушение на установения ред.

От тази гледна точка автоматичните и повсеместни ограничения, като посочените в писмото на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 27.01.2013 г., са обявявани от ЕСПЧ като несъответни на стандартите по КЗПЧОС /напр. Niedbata срещу Полша, 2000/.

         Вътрешноправна уредба

Конституцията на Република България в чл.30, ал. 5 гарантира правото на поверителна среща със защитник:  „Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.“

Във връзка с тълкуването на горния текст, Конституционният съд е приел, че: „Поверителността на общуването  между обвиняемия и защитника му  е  от ключово значение за осигуряване  на ефективното упражняване  на правата на защитата и е съществен елемент от правото на справедлив наказателен процес. Във всяка демократична и правова държава задължението да се  зачита поверителността означава не само, че държавата трябва да се въздържа от намеса  или да има достъп до тази комуникация, но в още по-голяма степен следва да гарантира, че когато обвиняемият е задържан или се намира в контролирано  от държавата място, то трябва да е в състояние  да обезпечи такива условия и ред на  комуникация между  задържания и неговия защитник, които да осигуряват  и спазват поверителността по начин, който не ограничава правото на защита във всички негови проявления“.   /Решение на КС № 13/ 5.10.2021 г. по к.д. № 12/ 2021 г./

Наказателно процесуалния кодекс регламентира както правото на обвиняемия  свободно да осъществява връзка със защитника си и да се среща насаме с него /Чл.55 ал.2  от НПК/, така и правото на защитника да се среща насаме с обвиняемия /чл.99, ал.1 от НПК/.

В този смисъл са и гаранциите на чл. 29 и чл. 24 от Закона за адвокатурата.

Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Правилникът за неговото приложение /ППЗИНЗС/ не съдържат различна уредба.

Съгласно пределно ясната норма чл.254, ал.3 от ЗИНЗС: „Срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл.74 от ППЗИНЗС, който регламентира както срещите насаме със защитник, така и привилегирования режим на предаване на документи. Текстът предвижда и възможност за прекратяване на срещата, ако през времетраенето й не се спазва редът на провеждането й. Изрично е забранено защитниците и поверениците да носят и предават хранителни продукти, предмети, вещи или пари при срещите си с лишените от свобода, с изключение на документи по съответното дело.

Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи урежда начина на оборудване на помещенията за среща с адвокат и създава допълнителна гаранция за запазване на поверителността.

Посочената национална регламентация формално съответства на изискванията на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламента и на Съвета от 22.10.2013г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

Чл. 3 от Директивата изисква от държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита.

Правото на достъп до адвокат, според директивата, включва правото на задържаните да се срещат насаме с адвокат и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган.

Член 4 от Директивата е отделил специално внимание на поверителността на комуникацията между задържания или обвиняемия и неговия адвокат:

„Държавите членки зачитат поверителността на комуникацията между заподозрения или обвиняемия и неговия адвокат при упражняването на предвиденото в настоящата директива право на достъп до адвокат. Тази комуникация включва срещи, кореспонденция, телефонни разговори и други разрешени съгласно националното право форми на комуникация.

Какво следва?

Цитираната правна уредба на законово и подзаконово ниво формално съответства на изискванията на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламента и на Съвета, както и на стандартите на КЗПЧОС. И както много често у нас практиката и/или вътрешните административни актове обезсмислят правната уредба.

ППЗИНЗС изрично забранява предаването между адвокати и клиент на други вещи, освен на документи по делото. Поради това, не е налице целта на ограничението, посочена в писмото на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от януари 2023 г. При изрично предвидена възможност срещите да се наблюдават от лице от охранителния състав на съответния арест, подобна опасност е сведена до минимум, а всяка среща би била прекратена при констатиране на нарушение на правилата за провеждането й.  Изглежда, че установеният режим е създаден единствено, за да обслужва  удобството на работещите в следствените арести, на които не се налага да полагат усилие да наблюдават срещата между адвокат и клиент при положение, че двете лица се намират в отделни помещения.

Без значение е дали  тези разговори действително се подслушват, въпреки че по делото на ЕСПЧ Георги Йорданов срещу България /2009/ се установи, че разговорите между адвокати задържан не просто са подслушвани, но и са записани и са послужили за разкриване на важни доказателства по делото.  Достатъчно е да се създаде обстановка на съмнение и страх, за да бъде опорочена ефективната адвокатска защита.

На заседание на Висшия адвокатски съвет, проведено на 09.03.2023 г., е взето Решение № 794 със следното съдържание: „Да бъде проведена среща  с Министъра на правосъдието на Република България във връзка с искане за създаване на законосъобразни условия за срещи между адвокати, обвиняеми и подсъдими в следствените арести и затворите, като отново бъде поставен въпросът и за достъпа  на адвокатите  до съдебните сгради, да се изрази позиция за необходимостта от гарантиране на конфиденциалност и поверителност на тези срещи и  да се постави  отново  изискването за спазване на Заповед № ЛС-04-756/10.12.2021 г. на служебния министър на правосъдието Иван Демерджиев във връзка с пропускателния режим в съдебните сгради и зачитане авторитета на адвокатите.“

В изпълнение цитираното решение, Председателят на Висшия адвокатски съвет е изпратил писмо изх.№ 223/24.03.2023 г. до Министъра на правосъдието г-н Крум Зарков, в което е направо искане  за съгласуване време на среща по поставените въпрос. До настоящия момент министърът на правосъдието не е отговорил на писмото на Председателя на Висшия адвокатски съвет и не е уточнил дата за провеждане на среща по поставените въпроси, имащи пряка връзка с  независимостта на адвокатурата,  нейната роля  за защита правата и законните интереси на гражданите  и  справедливия съдебен процес.

Какъвто и да е отговорът на настоящия или следващия министър на правосъдието, дори отговорът да е мълчание, каквото виждаме по искането на Висшия адвокатски съвет, всеки от нас адвокатите, във всекидневната си работа трябва да е непримирим към опитите на властта да ограничи, потъпче и унижи професията ни, защото както казва адвокат Даниела Доковска: „Без адвокатура няма правосъдие, а адвокатурата е немислима без адвокатската тайна. Лоялността към клиента е първото качество на адвоката. В основата на отношението „адвокат-клиент“ лежи доверието. Абсолютният характер на адвокатската тайна гарантира абсолютно доверие. Няма доверие без сигурност в адвокатската тайна. Клиентът трябва да вярва безусловно, че адвокатът е негов покровител, че всичко споделено с него, завинаги ще остане тайна – дори след неговата смърт.“ /“Адвокатската тайна“, адвокат Даниела Доковска, публ. в „Адвокатурата и правата на човека“, издание на Център за обучение на адвокати „Кръстьо Цончев“, 2018 г./.

 

 

About De Fakto

Проверете също

523 – ма са допуснати в конкурса за нотариуси в цялата страна  

523-ма са кандидатите, допуснати в конкурсната процедура за нотариуси. Те ще се конкурират за общо …

Заради противоречива съдебна практика във ВКС e образувано тълкувателно дело по Закона за наследството

      С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно …

Един коментар

  1. Потърпевш от СП / СнС

    Мога само да потвърдя, че записващи устройства ИМА, думи казани през това устройство се намират в прокурорската преписка на СП от 2019.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.