Възможността да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, за да се изпълни наказанието в държавата членка по пребиваване, трябва да се прилага и за гражданите на трети държави – това обяви Съдът на ЕС по дело C-700/21|O. G., съобщи пресцентърът на съда.
Съдебният орган трябва да може да прецени дали гражданинът на трета държава е интегриран в достатъчна степен в изпълняващата държава членка и дали е налице легитимен интерес, който обосновава наложеното в издаващата държава членка наказание да бъде изпълнено на територията на изпълняващата държава членка
Казусът
На 13 февруари 2012 г. Районен съд Брашов издава срещу молдовски гражданин европейска заповед за арест (наричана по-нататък „ЕЗА“) с оглед изпълнението на наказание лишаване от свобода. Апелативен съд Болоня е съдебният орган, от когото е поискано предаването на издирваното лице, тъй като то се намира в Италия. Въпреки че защитата му е доказала, че неговото семейно и професионално установяване в Италия е трайно, съдебният орган, до когото е отправено искането в Италия, не разполага с възможност да откаже да предаде лицето на Румъния, за да може наказанието да се изпълни в Италия. Всъщност съгласно италианския закон, с който е транспонирано Рамковото решение относно ЕЗА1, тази възможност е сведена само до италианските граждани и до гражданите на други държави — членки на Съюза, които имат връзки с Италия, като са изключени гражданите на трети държави.
Тъй като счита, че това различно третиране е необосновано, Апелативен съд Болоня сезира италианския Конституционен съд. Последният приема, че преди да се провери съответствието на националната правна уредба с италианската конституция, следва да се разгледа въпросът дали тази правна уредба е съвместима с правото на Съюза. Рамковото решение относно ЕЗА предвижда държавите членки да могат да предоставят на съдилищата възможност да откажат да изпълнят ЕЗА, когато издирваното лице се намира в изпълняващата държава членка, когато издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка и когато тази държава поема изпълнението на наказанието съгласно вътрешното си право. Тъй като тази разпоредба не ограничава приложното си поле само до гражданите на Съюза, италианският Конституционен съд отправя запитване до Съда в това отношение.
С днешното си решение Съдът (голям състав) отговаря, че правото на Съюза не допуска правна уредба на държава членка, която изключва абсолютно и автоматично възможността посоченото факултативно основание за отказ на изпълнение на ЕЗА да се прилага към всеки гражданин на трета държава, който се намира или пребивава на територията на тази държава членка, без изпълняващият съдебен орган да може да преценява връзките на този гражданин с посочената държава членка.
Такава национална правна уредба е в противоречие с принципа на равно третиране, закрепен в Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като третира различно гражданите на държавата членка, от която е поискано предаването, и другите граждани на Съюза, от една страна, и гражданите на трети държави, от друга, без да се взема предвид обстоятелството, че степента на интеграция на посочените граждани на трети държави в обществото на посочената държава членка може да е достатъчна, което да обосновава изпълнението в тази държава на наказание, наложено в издаващата държава членка.
Прилагането на въпросното факултативно основание за отказ на изпълнение зависи от наличието на две условия. Първото е издирваното лице да се намира в изпълняващата държава членка или да е неин гражданин или пребиваващ в нея. Второто е тази държава да поеме съгласно вътрешното си право изпълнението на наказанието, за което ЕЗА е била издадена. Що се отнася до първото условие, Съдът е уточнил, че няма пречка държава членка да обуслови възможността факултативно основание за отказ на изпълнение да се прилага към гражданите на трети държави от спазване на изискването съответният гражданин да се намира или да пребивава в нея в продължение на определен минимален непрекъснат период от време.
Когао установи, че условията са налице, изпълняващият съдебен орган трябва да прецени също дали има легитимен интерес, който да обосновава наложеното в издаващата държава членка наказание да се изпълни на територията на изпълняващата държава членка. Тази преценка позволява да се вземе предвид целта, преследвана с Рамковото решение относно ЕЗА, която е да се увеличат шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтърпяване на наложеното му наказание.
Ето защо изпълняващият съдебен орган трябва да направи цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, които характеризират положението на издирваното лице и от които може да се установи дали между това лице и изпълняващата държава членка съществуват връзки, при които изпълнението на наказанието в тази държава членка, в която се намира или пребивава, ще спомогне за неговата социална реинтеграция. Сред тези обстоятелства са семейните, езиковите, културните, социалните или икономическите връзки на гражданина на трета държава с изпълняващата държава членка, както и естеството, продължителността и условията на пребиваването му в тази държава членка.
Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1. Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).