Красимира Гроцева, една от десетимата бивши обвиняеми по шумното дело на спецпрокуратурата за т.нар. „захарна афера“, осъди държавата да й заплати над 70 000 лева обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от 8 – годишно преследване за престъпление, което не е извършила. Обезщететението заедно със законната лихва се дължи от прокуратурата.
„Продължителността на производството и необходимостта в продължение на осем години ищцата да взема участие в него за своята защита, несъмнено са оказали дълбоко и трайно негативно въздействие върху личния живот на ищцата, провокирали са тежки и продължителни отрицателни емоционални преживявания“, посочва в решението Софийски градски съд.

Гроцева бе една от обвиняемите за участие в ОПГ, ръководено от футболния бос Гриша Ганчев за данъчни престъпления за над 700 000 лева. Според спецпрокуратурата това ставало чрез продажба без фактури на захар, произведена в Бургаските и Девненските захарни заводи.
През 2012 г. спецпрокуратурата повдигна обвинение на Ганчев като тартор на ОПГ, склонил сина си Данаил, Емилия Станоева и Милко Димитров да извършат данъчните престъпления. Обвинения за помагачи в престъпната дейност бяха повдигнати на Камелия Мирчева (бивш изпълнителен директор на „Литекс комерс“ АД, член на надзорния съвет на дружеството), Милко Талев, Ивайло Талев, Ичко Лозев и Красимира Гроцева. За участие в групата беше обвинен и Тодор Симеонов.
Делото беше внесено в Специализирания наказателен съд през 2015 г., след като обвиняемите поискаха то да бъде прекратено или да влезе в съда. Разглеждането му продължи до 2022 г. в общо над 80 заседания. Разследването започна още през пролетта на 2012 г., когато синът на Ганчев – Данаил и още няколко души бяха арестувани. През 2022 г. ВКС сложи точката – потвърди оправдателната присъда на Гриша Ганчев. Междувременно окончателно бяха оправдани и всички останали осем „участници“ във въображаемо ОПГна спецпрокуратурата. С условна присъда остана само един.
Следват въпросите по разплащането
Досъдебното производство срещу Красимира Гроцева е образувано с постановление на прокурор в Специализираната прокуратура от 02.05.2012 г., за участие в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления срещу данъчната система – престъпление по чл 321 ал. 3 вр. ал. 2 НК и помагачество на други лица към данъчно престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и 3 НК.
След две години разследване на 07.10.2014 г. Гроцева е привлечена като обвиняема. След внасяне на делото в съда на 28.01.2015 г. спецсъдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Допълнителното разследване приключва със заключение за предаване на съд и на 08.05. 2015 г. бил внесен нов обвинителен акт срещу ищцата и още девет обвиняеми лица.
След пет години на 02.03.2020 г. спецсъдът признава Гроцева за невинна и я оправда по повдигнатите обвинения. Оправдателната присъда е потвърдена от Апелативния специализиран наказателен съд, а на 08 юни 2022 г. ВКС окончателно я обявява за невиновна, като потвърждава решението на въззивния съд.
За нанесени материални и морални вреди от общо 10 – годишното наказателно преследване за неизвършено престъпление Красимира Гроцева предяви иск по ЗОДОВ пред СГС срещу прокуратурата. Претендира обезщетение от 150 000 лева за неимуществени вреди и имуществени в размер на 23 200 лева за платени адвоктаски възнагражедния и пътни разходи. Твърди, че е действията на прокуратурата са засегнали авторитета и доброто й, променили са начина й на живот, съсипани били социалните й контакти, здравето и множество психологически проблеми. През всичките 8 години живяла в постоянен страх кой ще й гледа децата, ако евентуално бъде осъдена.
Рутинно
Прокуратура оспорва иска на пострадалата с рутинни възражения за недоказаност на неимуществените и имущестмените вреди, твърди че няма причинната връзка между тях и повдигнатите обвинения, оспорва твърденията за нарушаване на разумния срок при разглеждане на делото. Оспорва и отговорността си за медийното отразяване на наказателното производство, както връзката между влошеното й здравословно състояние и повдигнатото обвинението.
От показанията на свидетелите по делото съдът установява, че наред с тежкото емоционало състояние, срам и неудобство пред обществото и страх, които Гроцева е преживяла, за да се яви на всички 67 съдебни заседания по делото, подсъдимита е пътувала с автомобилен транспорт. Според експертизата и зяключениетона вещото лице, транспортните разходи на ищцата възлизат на 2495 лева.
Заключенията на съда
Отговорността на държавата се основава на последвалата оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, влязла в сила на 08.06.2022 г, посочва в решението си СГС.
С привличането на лицето като обвиняема започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Самото обвинение в извършване на престъпление е действие, което по своя характер е вредоносно, подчертава съдът. „ То поставя обвиненото лице в положение да търпи действия на държавната принудя – както чрез процесуални действия на разследващите и правосъдните органи в хода на делото, така и възможни действия за изтърпяване на наказание в случай, че обвиненият бъде признат за виновен. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционалнопсихическото му състояние и неговото поведение“.
Съобразява тежестта на престъпленията, за които Гроцева е била привлечена като обвиняема – участие в организирана престъпна група за извършване на данъчни престъпления – престъпление по чл. 321 ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години, и помагачество към данъчно престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и 3 НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на имущество. „Безусловно обвиненията се отразили отрицателно върху емоционално-психичното състояние и поведението на ищцата, създало чувство на страх и несигурност в бъдещето, предвид възможността същата да бъде призната за виновна и да търпи наказание лишаване от свобода“.
Съдът отчита продължителността на наказателното производство за определяне тежестта на неимуществените вреди – тя е била привлечена като обвиняема в досъдебното производство на 07.10.2014 г., а наказателното производство е приключило на 08.06.2022 г. с решение ВКС.
Като обвиняема се е явявал общо десет пъти в досъдебното производство за привличане като обвиняема на 07.10.2014 г., за предявяване на разследването на 14.10.2014 г., 16.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 05.12.2014 г., 10.12.2014 г., 17.12.2014 г. След връщане на обвиниятелния акт следва повторно привличане на 23.04.2015 г. и повторно предявяване на разследването на 04.05.2015 г . Равносметката на съда е, че съдебното производство срещу Гроцева е проведено в общо 67 съдебни заседания на трите инстанции, на всяко от които ищцата се е явявала лично.
Съдът приема, че няма нарушение на правото делото й да бъде разгледано в разумен срок. „В конкретния случай продължителността на наказателното производство е била обусловена от фактическата и правна сложност на делото, което е било с участието на общо 10 лица, а доказателствата по него са били с обем общо 125 тома в досъдебното производство“, отбелязва съдията.
Независимо от това, обаче продължителността на производството и необходимостта в продължение на осем години ищцата да взема участие в него за своята защита, „несъмнено са оказали дълбоко и трайно негативно въздействие върху личния живот на ищцата, провокирали са тежки и продължителни отрицателни емоционални преживявания“.
Обезщетението
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 (петдесет хиляди) лева, а общият размер на причинените от обвинението имуществени вреди е 19 906,64 лева. Върху така определените размери на обезщетенията прокуратурата дължи законна лихва от датата на влизане в сила на присъдата 08.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Прокуратурата дължи на Гроцева и разноски в размер на 2720 лева за платено адвокатско възнаграждение и 4 лева платена държавна такса, според уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд