Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица бе приет на първо четене от парламента. Това стана с 163 гласа „за“ от всички партии и 6-ма „въздържали се“ без нито един „против“. Вносител е служебното правителството.
Законът е в изпълнение на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Tpябвa дa ce зaщитят длъжницитe, a нe xитpeцитe, ĸaтo е нужно дa бъдe зaщитeн лeгитимния интepec нa ĸpeдитopитe, нo нe й xищничecĸитe пopиви нa няĸoи oт тяx. Koгaтo ce тъpcи тoвa бaлaнcиpaнo paвнoвecиe, oбиĸнoвeнo ниĸoй нe e дoвoлeн„, заяви бившият служебен министър Крум Зарков при представянето на законопроекта м.г.
Бългapия e eдинcтвeнaтa cтpaнa в Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸoятo нямa нa зaĸoнoвo нивo peглaмeнтaция зa нecъcтoятeлнocт нa физичecĸитe лицa или ĸaĸтo e пo-извecтнo фaлит нa физичecĸитe лицa, ĸaзa той.
Със законопроекта се защитава добросъвестният длъжник и се цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори, е посочено в доклада на правната комисия.
Производството по несъстоятелност се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността, данни за имуществото му, а длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията.
Предвижда се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от шест месеца. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и е предвидена издръжка за длъжника и членовете на неговото семейство.
В процедурата са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника чрез определяне на издръжка от поне една минимална работна заплата, както и определена несеквестируемост на имуществото му. В производството се заплащат само прости такси, а останалите разноски са дължими в предвидени от закона случаи. Уредена е възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.
Ако добросъвестният длъжник няма секвестируемо имущество, погасяването на задълженията може да настъпи след изтичане на 5-годишен срок. Основанията за погасяване на задълженията се установяват от съда. В закона е предвидено производство за несъстоятелност и за лица, които нямат доходи и имущество.
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ заяви, че законопроектът дава втори шанс на физическите лица, които по една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност, и решава проблема с „вечния длъжник“. „Значението на този дебат би имало голям ефект върху обществото, защото потенциално може да засегне всеки един български гражданин“, добави Йорданова.
Депутатът Петър Кьосев от ПП- ДБ заяви, че приемането на законопроекта ще доведе до: „Намаляване на сивата икономика, категорично, на лихварството, на широката употреба на примамливи, бързи кредити, а защо не намаляване дори на разпространения вече твърде сред населението хазарт. Защото тези същите хора, ако имат втори шанс, няма да бъдат притиснати да се обръщат към тях, а ще имат реално право на втора икономическа реализация в живота“.
Бранимир Балачев от ГЕРБ изтъкна, че законопроектът е необходим заради празнотата в българското законодателство, но добави, че между първо и второ четене ще се опитат с предложения да постигнат баланс между интересите на физическите лица и на кредиторите.