Бившият дилър на ЦКБ Траян Кършутски, един от обвиняемите по делото за източените милиони на Чорни, осъди прокуратурата да му плати близо 170 000 лева. На Кършутски е определено обезщетение от 90 000 лева, което е дължимо заедно със законна лихва от 27.01.2018 г., когато оправдателна присъда на Кършутски влезе в сила. Отделно ПРБ трябва да му плати адвокатските разноски по делото. Решението е на ВКС от 23.06.2023 г. и е окончателно.
Траян Кършутски бе един от подсъдимите в съдебната сага с изчезналите 6 млн. долара на Михаил Чорни в ЦКБ, която продължи 21 години и приключи с оправдателни присъди. Наказателното производство срещу него бе водено в продължение на 19 г. и 3 м. – от 21.04.1999 г. до 8.01.2018 г, когато бе оправдан окончателно.
Заради 20 – годишното наказателно преследване, той заведе дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и поиска да бъде обезщетен със 100 000 лева за неимуществени вреди и с близо 70 000 лева за адвокатските хонорари, които е плащал през годините. Най-напред СГС определи обезщетение за неимуществените вреди на Кършутски от 50 000 лева, заради тежкото обвинение, продължителността на делото от 21 години и логичните притеснения за всеки обвиняем. Този размер бе потвърден от АС – София заедно с адвокатските разноски. Пред ВКС Кършутски постави въпроса за справедливостта на определеното обезщетение за морални вреди, настоя за отмяна на въззвивния акт и поиска искът му да бъде уважен в пълен размер. Кършутски бе привлечен като обвиняем още през 1999 г., а делото влезе в съда за пръв път през 2001 г., но бе върнато на прокуратурата. Новият обвинителен акт е внесен отново в градския съд през 2004 г., като според обвинението Кършутски, като дилър в ЦКБ е участвал в присвояване на близо 400 000 лева от банката. Делото само на първа инстанция продължи повече от 9 години, докато през 2013 г. съдия Петя Крънчева оправда всички подсъдими, а процесът приключи окончателно през 2018 г., когато след второ разглеждане Върховният касационен съд остави в сила оправдателната присъда. Върховните съдии приемат, че въззивният съд не е оценил правилно отражението на 20 -годишното наказателно производство върху живота на Кършутски: – Не е оценено въздействието върху личността на следните обстоятелства: Ищецът е търпял различни по вид ограничения в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. Била му е наложена мярка – забрана за напускане на страната, която според свидетеля К. го е възпрепятствал да осъществи съществуваща възможност за трудова реализация в Англия. Доколкото предмет на наказателното дело е обвинение за извършено деяние, с което са причинени вреди на „ЦКБ“ АД в размер на 387 900 000 недоминирани лева, равностойни на 6 000 000 щатски долара, към момента на настъпване на вредите, срещу Кършутски е предявен граждански иск в посочения значителен размер, а СГС, като обезпечение на същия иск е наложил възбрана върху собствената му ½ ид.ч. от имот, който той не е могъл да ползва 20 г. заради прдължителността на наказателното производство. – Не е отчетен фактът, че обвиненото лице е било оправдано през 2013 г. , но производството е продължило до 2018 г. заради подаването на протести от страна на Прокуратурата. – Не е съобразено, че воденото наказателно производство е оказало въздействие върху личния, семейния и професионалния живот на незаконно обвиненото лице.Установено е, че посещенията в следствието са оказвали изключително отрицателно въздействие върху ищеца. Съпругата му свидетелства, че той непрекъснато е очаквал да бъде задържан, след като при едно от посещенията му, съответните органи са му показали постановление за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Независимо, че не е задължан, той е живеел със страха,че това може да се случи. Той споделял, че не иска деца, защото ако се окаже в затвора няма да може да ги отглежда. Получавал е паник атаки, пиел е билки, успокоителни, ослабнал е с около 20 килограма, губел е равновесие /често е падал/, не е могъл да спи нормално.Заради воденото срещу него производство е изпитвал постоянен срам. Отказвал е да контактува с роднини, близки, познати. „Тези негативи той е търпял в продължение на близо двадесет години, а за човек, който понастоящем е на 54 години, този период е съизмерим с половината му съзнателен живот. Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с траен характер, е безспорно, че в резултат на воденото производство, незаконно обвиненото лице е било в психическо състояние, изискващо медицинска помощ, консултации и прием на медикаменти за период от около година и половин„.Периодът 1999г-2018 г., пресметнат като възраст на ищеца, са неговите 30г.- 48г., които по принцип са решаващи за изграждане на стабилно семейство, кариера и бъдеще, а за ищеца е следвало да бъдат преживени със страх от неоснователно осъждане, постоянно безпокойство и несигурност, заключават съдиите.Решаващо значение има обстоятелството, че воденото наказателно производство е по обвинение, което е във връзка с упражняваната от него професионална дейност и докато то е било висящо – не само се е отразило на възможността за професионална кариера, но и е възпрепятствало въобще възможностите за реализация. Този извод не се променя от факта, че е намерил, след 2007г., работа във финансовата сфера, защото висящото производство неизбежно е ограничавало възможните перспективи за реализация.
Обезщетението
Като съобразяват доказаните факти и обстоятелтва, върховните съдии увеличават с 40 000 лв. дължимото обзещетение за неимуществени вреди, като им определя общ размер на 90 000 лв., с аргумента, че те значително надвишават обичайните за подобни случаи. Обезщетението се дължи заедно с лихвите.Съдът приема още, че размерът на адвокатското възваграждение не следва да се намалява, както иска прокуратарута, “ защото с оглед обема на делото, възнаграждението не може да се определи като прекомерно, пред вид конкретната фактическа и правна сложност на спора“. Така прокуратурата трябва да плати и 69 600 лева на Кършутски за имуществени вреди от направените от него разходи за адвокати. Присъдени са му и 5 850лв.за разноски по делото.Обезщетението, което прокуратурата е осъдена да плати и разноските по делото, надхвърлят 166 000 лева.
Още осъждания
Това е поредно дело по ЗОДОВ, което оправдан по делото за ЦКБ води срещу прокуратурата. През 2022 г. ВКС отмени решение на Пловдивския апелативен съд, с което на Ирина Михайлова, заместник-главният счетоводител Мария Димова, бе определено обезщетение от 80 000 лв. за моралин вреди. Преди това Пловдивският окръжен съд бе присъдил на ищцата 15 000 лв., и отхвърлил иска до пълния предявен размер от 200 000 лв. Пловдивският апелативен съд е увеличил обезщетението за неимуществени вреди на 80 000 лв, а ВКС „свали“ увеличеният размер и обезщететинето за неимуществени вреди окончателно остана 50 000 лв. заедно с присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба в размер на 5 881,25 лв.
Преди 3 години подсъдимата и оправдана в процеса Мария Димова осъди държавното обвинение да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева. И друг подсъдим по делото – Димитър Димитров-Митьо Шашмата спечели дело за обезщетение. Той беше поискал 200 000 лева, но СГС му присъди само 2000 лева, защото прие, че не е понесъл в пълна степен вредите от подобно дело, тъй като от съвсем млад страда от биполярно афективно разстройство (известно в миналото като циклофрения). След това обаче апелативният съд увеличи размера на обезщетението до 13 000 лева.Искът на друг участник по делото Валентин Минев чака окончателно решение във ВКС. С аргумента, че “ обезвредата за неимуществени вреди има само заместващ характер и не следва да има обогатяващ ефект“ съдът намали с 20 000 обезщетението от 50 000 , определно от СГС. САС определи, че обезщетението, което му се дължи е от 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди. Манев претендираше 150 000 лв. за морални вреди.
Майкъл Чорни
Аферата „Чорни“
Аферата с източването на 6 млн. долара на бизнесмена Майкъл Чорни от сметки на ЦКБ през 1996 година приключи с оправдателни присъди за всички подсъдими за мистериозното изчезване на парите от кореспондентска сметка на Централна кооперативна банка (ЦКБ) . Според обвинителния акт, използвайки ЦКБ, Павел Тренев и Димитър Димитров са получили от април до май 1995 г. общо 6 млн. долара от „Блонд инвестмънт корпорейшън“, собственост на Майкъл Чорни и Джоузеф Карам. Майкъл Чорни бе превел парите на два транша от по 3 млн. долара на 28 април и на 3 май 1995 г. по сметка на Централна кооперативна банка в Сюис банк корпорейшън в Ню Йорк. Разследването бе установило, че половината пари са влезли в Българска земеделска и промишлена банка и фирми от кръга „Орион“.
Павел Тренев
По делото подсъдими бяха девет души. Основният подсъдим – Павел Тренев, наричан още “дилърът на кръга “Орион”, беше оправдан изцяло поради липса на доказателства, както и заради несъставомерност на повдигнатото му обвинение.
Тренев бе обвинен в качеството му на длъжностно лице на ЦКБ, какъвто той не е бил. За съда остава неясна конструкцията на обвинението по събраните от прокуратурата факти по него. Остана загадка как Тренев е разпоредил изтеглянето на парите на Чорни и обмяната им в стари левове, след като той не е бил упълномощен нито от руския бизнесмен, нито е имал правомощия като представляващ банката, за какъвто е посочен в обвинителния акт.
Заради проточилия се процес отпаднаха обвиненията на основните подсъдими Павел Тренев и Димитър Димитров-Шашмата заради изтекла давност. Това бяха и единствените обвинения, по които можеше да им бъде търсена отговорност – за присвояване в особено големи размери. Оправдателнии присъди чуха Траян Кършутски, който е бил валутен дилър в ЦКБ по това време, Ирина Михайлова, Валентин Минев, изпълнителният директор на ЦКБ тогава – Георги Георгиев, главният счетоводител и заместника му – Теменужка Галова и Мария Димова, и Катерина Заркова. „За съжаление девет години трябваше да се сблъскате с тази сага. В крайна сметка истината възтържествува“, каза на подсъдимите съдия Крънчева, която през 2013 г. произнесе оправдателните присъди.
България плати парите на ощетения бизнесмен, който междувременно и по друг повод беше обявен за нежелан тук.
DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият дилър на ЦКБ Траян Кършутски, един от обвиняемите по делото за източените милиони на Чорни, осъди прокуратурата да му плати близо 170 000 лева. На Кършутски е определено обезщетение от 90 000 лева, което е дължимо заедно със законна лихва от 27.01.2018 г., когато оправдателна присъда на Кършутски влезе в сила. Отделно ПРБ трябва да му плати адвокатските разноски по делото. Решението е на ВКС от 23.06.2023 г. и е окончателно.
