DeFakto.bg DeFakto.bg
Столичният адвокат Юлиан Дацев е подал офицално жалба във ВАС срещу избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор, с която Де Факто разполага. В жалбата си Дацев твърди, че решението на Прокурорската колегия от 16 юни т.г. е нищожно, тъй следовател, какъвто е Сарафов, не може да заеме поста и.ф. на главен прокурор. Нарушен е и приниципът на равнопоставеност, казва адвокатът.
Защо един следовател, който няма права спрямо прокурските актове може да заема длъжността и.ф. , а един адвокат е лишен от възможността да се състезава за поста, пита най-сериозно адвокатът.
„Твърдя, че имам законово право да бъда определен и да ми се възложат функциите „главен прокурор на Република България“, като ги упражнявам временно – до избиране на новия главен прокурор (по аналогия виж Решение № 1882 от 08.02.2012 г. по адм. д.№ 934/2012 на Върховния административен съд). Български гражданин съм, имам 15 години юридически стаж“, пише Дацев.
Вярно е, че не съм бил назначен на длъжност „прокурор“ към датата на определянето на г-н Сарафов за притежател на функциите „главен прокурор на РБ“, но това очевидно не е обстоятелство, което ответната колегия на ВСС е отчитала изобщо, доколкото г-н Сарафов все пак е следовател (ръководител на НСлС), казва той. “ Подвеждаща е титлата му – директор на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването. Това, че е „заместник на главния прокурор по разследването“ обаче не го прави „прокурор“.
Стига до извода, че в случая и двамата в еднаква степен отговарят (не отговарят) на изискването изпълняващият функциите да бъде „прокурор“ – така обосновава правния си интерес адвокатът.
„Равнопоставеността и еднаквото третиране изискват да не се третират еднакво различните случаи и да не се третират различно еднаквите, пише в жалбата.
Освен това, посочва Дацев, ПК на ВСС е допуснала съществени процесуални нарушения, като не е разгласила процедурата по възлагане на „функциите „главен прокурор на Р.
България“ и така го е лишила от възможността да участва „в честно и открито съревнование“ . По тази причина и още множество основания, адв. Юлиян Дацев настоява върховните съдии да обяват за нищожно решението на ПК на ВСС и то да отменено.
Тази седмица се очаква министърът на правосъдието да оспори законосъобразността на решението на ПК на ВСС за избор на Сарафов за и.д.главен прокурор.
Вероятно е това да стане в четвъртък или петък.
Ето и жалбата на адвокат Юлиан Дацев, която публикуваме с известни съкращения:
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
Оспорвам по съдебен ред решение на Прокурорската колегия на ВСС за определянето на г-н Борислав Боби Сарафов за „изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“, взето по т. 1.1 от протокол № 21 от 16.06.2023 г.
С т.1.1. решение по протокол № 21 от 16.06.2023 г. Прокурорската колегия (ПК) на ВСС е взела следното решение:
„1.1. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 175, ал. 4, изречение второ от ЗСВ, Борислав Боби Сарафов – директор на Националната следствена служба и заместник на главния
прокурор по разследването, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на вземане на решението до встъпване в
длъжност на нов Главен прокурор на Република България.
1.2. Решението по т. 1.1 може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
1.3. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК допуска предварително изпълнение на решението по т. 1.1, за да се защитят особено важни държавни интереси.“
ПК на ВСС не е отправила покана до всички заинтересовани да участват в производството по издаване на акта, като така ме е лишила от правото ми да участвам в
него и да защитя правото си аз да получа „функциите „главен прокурор“. Препис от решението не ми е връчван. За решението узнах от медиите, като настоящата жалба
подавам в посочения в него срок.
Решението е нищожно
Решението е нищожно, евентуално – унищожаемо. Издадено е от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма. Допуснати са особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до лишаването ми от участие в открито, публично и честно съревнование за получаване на функциите „главен прокурор на Република България“. Решението противоречи на Конституцията, ЗСВ и цялото национално законодателство. То противоречи и на правото на ЕС и в частност на чл. 19 ДФЕС, в съответствие с който държавата е задължена да вземе всички мерки – общи и специални, за да защитава правата ми и правата на моите доверители.
Налице са всички пороци, обосноваващи недействителност на решението, по чл. 146, т. 1 – т. 5 вкл. от АПК.
Относно правния интерес:
Твърдя, че имам законово право да бъда определен и да ми се възложат функциите „главен прокурор на Република България“, като ги упражнявам временно – до избиране
на новия главен прокурор (по аналогия виж Решение № 1882 от 08.02.2012 г. по адм. д.№ 934/2012 на Върховния административен съд). Български гражданин съм, имам 15
години юридически стаж.
Вярно е, че не съм бил назначен на длъжност „прокурор“ към датата на определянето на г-н Сарафов за притежател на функциите „главен прокурор на РБ“, но това очевидно не
е обстоятелство, което ответната колегия на ВСС е отчитала изобщо, доколкото г-н Сарафов все пак е следовател (ръководител на НСлС). Тоест, в случая и двамата в еднаква степен отговарямe (не отговаряме) на изискването изпълняващият функциите да бъде „прокурор“.
Равнопоставеността и еднаквото третиране изискват да не се третират еднакво различните случаи и да не се третират различно еднаквите. При съобразяване на това, не
виждам никаква пречка щом функциите може да получи следовател, да ги получи един адвокат.
Прави впечатление, че диспозитивът на решението е „определя“. Не е налице нито избор, нито назначаване на г-н Борислав Сарафов за главен прокурор. Въпреки анонсите по всички медии, г-н Сарафов не заема „длъжността главен прокурор“. Той е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Р. България“.
Ако се замислим, даже самият израз „функциите „главен прокурор на Р. България“ звучи повече от странно. Някак си накрая му липсва само знакът ™ или знакът ® за да
бъде довършено нелицеприятното му съдържание, недопустимо за една правова държава.
Опасявам се, че такива свободни за възлагане „функции“ няма. И със сигурност не трябва да има. Но ако има и са била свободни за възлагане на когото и да било, то аз
считам, че също бих могъл да бъда техен достоен титуляр. Считам, че съм равнопоставен с г-н Сарафов или поне – заслужавам шансът да участвам в производството, за да го
докажа. Ако се изисква юридическо образование, то аз имам такова. Формално аз, бидейки адвокат, отговарям на условията да кандидатствам за получаване на
„функциите „главен прокурор на Р. България“ толкова, колкото и г-н Сарафов, който е следовател.
Неразгласен избор
Допуснатите от ПК на ВСС съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неразгласяването на процедурата по възлагане на „функциите „главен прокурор на Р.
България“ са причината аз да не мога да участвам в честно и открито съревнование за получаването им.
Изложеното обосновава правния ми интерес да поискам да бъде установена нищожността на решението на ПК на ВСС, респ. то да бъде отменено. Така за мен ще се
създаде възможност да се съревновавам с г-н Сарафов и в крайна сметка да получа аз „функциите „главен прокурор на Р. България“.
Главният прокурор има различни функции (да осъществява присъщите му ръководни функции в прокуратурата, да сезира Конституционния съд, да внася в НС искания за
даване на разрешение за наказателно преследване на народни представители и др.).
Самият главен прокурор аз считам, че не е механичен сбор от „функции“, които е възможно да се (раз-)дават – съвкупно или поотделно, временно или за постоянно, на
бройка или на килограм. Главният прокурор е държавен орган, предвиден в Конституцията, а държавните органи per se не могат да се предоставят като „функция“
на други органи, граждани, дружества, трети страни, международни организации и пр.
Защото ако този орган (като „функция“) бъде въведен в оборот, със сигурност твърде бързо ще бъде и официално приватизиран (вероятно на валидно договорно основание).
Възможно е обаче все пак ПК на ВСС да е преценила в съответствие със закона и решението й да определи функциите „главен прокурор на Република България“ за
свободни за възлагане в тази му част да е съответно на закона.
Функциите главен прокурор не могат да се възлагат на следовател
Казаното ме кара да считам, че „функциите „главен прокурор на Р. България“ не могат да се възлагат и на следовател. Но ако е възможно следовател да функционира като „главен прокурор“, не виждам пречка адвокат също да е подходящ за това (. Стига да имах време, щях да внеса и моята кандидатура за титуляр на „функците „главен прокурор на РБ“).
По същество:
Причината да се определя изпълняващ функциите, вместо да се избира или назначава временно изпълняващ длъжността, вероятно може да бъде открита при прочита на
правното основание, възприето от ПК на ВСС – член 175, ал. 4 ЗСВ: „Чл. 175. (4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет заместник.“
Следва да се има предвид, че думата „заместник“ има две значения в българския език. Според едното това е лице с по-ограничени правомощия от титуляра. Това всъщност са
лицата действащи „по заместване“ (alter ego на титуляра).
С понятието „заместник“ обаче се означава и лице, което да продължи нечия дейност („Намерихме заместник на уволнения работник“). Макар и аз лично да считам, че
понятието по-скоро е трябвало да се тълкува в първия смисъл, то ПК на ВСС го е тълкувала по-скоро във втория.
Логично е да се счита, че директорът на НСлС е следовател, а не е прокурор. Подвеждаща всъщност е титлата му – директор на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването. Това, че е „заместник на главния прокурор по разследването“ обаче не го прави „прокурор“.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗСВ, Националната следствена служба се състои от следователи. Заместникът на г-н Сарафов (г-н Ясен Тодоров) е следовател.
Господин Сарафов би трябвало също да е следовател.
Определянето на следовател да изпълнява „функциите на „главен прокурор на РБ“ ще има за логична последица той да може да отменя актовете на прокурорите. Следователят
обаче не може да осъществява такава компетентност. На това се дължи и различната уредба на правомощията на заместниците при ВКП и ВАП, от една страна, и заместника
по разследването, от друга.
Всъщност, главният прокурор очевидно има два вида заместници, които обаче имат съвършено различни функции. Заместниците на главния прокурор при ВКП и ВАП
са прокурори. Заместникът по разследването е следовател. Тази съществена разлика налага и различен режим на правомощията им, респ. на допустимите действия „по
заместване“. Доколкото обаче ПК на ВСС явно не счита така, ако съдът сподели виждането на ПК на ВСС, то по изложените вече съображения, считам, че също съм
потенциален кандидат за определяне от колегията.
Така, съгласно чл. 139, ал. 1 ЗСВ, главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура
и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Съгласно ал. 2, главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
Само на тази група заместници законът допуска главният прокурор да „може да им възлага свои правомощия“.
При заместника по разследването това не е предвидено.
Щом правомощията си на „главен прокурор“ главният прокурор може да възлага само на своите заместници при ВКП и ВАП, тази логика е трябвало да следва и при
определянето на „заместник“ по чл. 175, ал. 4 ЗСВ. Като говори за „определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет заместник“ законът, според мен,
адресира заместниците на главния прокурор при ВКП и ВАП. За такъв заместник не може да бъде определен заместникът по разследването, защото той не е прокурор. Щом
не е прокурор, той не би могъл да бъде и главен прокурор.
Колкото до заместника на главния прокурор по разследването, същият съгласно чл. 150, ал. 2 ЗСВ осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Понеже е следовател, той не може да осъществява правомощията на главния прокурор по отношение на прокурорите и прокуратурата като цяло. Би се получила абсурдната ситуация следовател да отменя актовете на прокурор.
От друга страна, по силата на чл. 150, ал. 1 ЗСВ, Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. По силата на ал. 2, директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Законът очевидно възлага компетентност на директора на НСлС само да ръководи останалите следователи и служителите в следствените служби.
Ръководни и контролни правомощия спрямо прокурорите той очевидно няма, което при прочита на Конституцията и ЗСВ е лесно обяснимо и не считам, че се нуждае от изчерпателно
мотивиране.
Според мен, правилното тълкуване на чл. 175, ал. 4 ЗСВ налага извод, че съответната колегия може да определи един от заместниците на съответния административен ръководител, който е такъв, за който са приложими чл. 139, ал. 1 и 2 ЗСВ. При такова тълкуване, аз за съжаление не бих отговарял на изискванията на закона.
Касае се за преценка по същество, каквато съдът дължи по отношение на мен (във връзка с правния интерес) и по отношение на г-н Сарафов (във връзка с законността на оспореното решение).
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. […] Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган. За конкретното предложение ОС на ВАС счита, че понятията “заместване”, употребено в настоящото изложение, и “предоставяне
за упражняване”, употребено в предложението, са идентични“.
При заместването по чл. 175, ал. 4 ЗСВ обаче титулярът е освободен. Той не може да определи свой заместник, поради което заместникът се определя от съответната
колегия на ВСС. Няма никакво назначение или избор на каквато и да било длъжност.
Един от заместниците на съответния ръководител се определя да изпълнява правомощията му.
Конституцията и законите на Р. България познават и фигурата на „временно изпълняващ“ съответната длъжност, например при „линията на наследяване“ на длъжността на президента. При невъзможност на вицепрезидента да встъпи, правомощията на президента временно се изпълняват от председателя на НС. Той би действал в тази ситуация като „изпълняващ длъжността президент – председател на Народното събрание ..“.
Институтът на назначаване на временно изпълняващ длъжността се среща и в ЗМСМА. Съгласно чл. 42, ал. 6 (предишна ал. 4) от ЗМСМА, когато пълномощията на кмет са прекратени предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. За временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира един от заместник-кметовете на общината, съответно на района. Когато няма назначен заместник-кмет, временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира по предложение на общински съветник..().
Празнота, която изключа аналогията
Спорът кой орган е компетентен да избере изпълняващ длъжността (функциите) на главен прокурор очевидно трябва да се предшества от друг – предвижда ли действащото
законодателство такава изключителна компетентност на някой орган. Отговорът е категорично отрицателен и по този въпрос на практика спор няма – всички са
единодушни, че е налице „празнота“.
Да се запълва празнота в устройствен закон по аналогия считам за недопустимо, тъй като така се създават непредвидени от Конституцията и законите правни фигури. Освен това, то в случая е и крайно неподходящо. Както тезата, че и.д. главен прокурор трябва да бъде назначен от ПК на ВСС, така и становището, че това трябва да направи пленумът
на ВСС, не държат сметка, че главен прокурор по силата на действащата Конституция може да назначава само президентът – с указ.
Решенията на ВСС имат характер само на предложения. Въпросът, прочее, е изключително добре изяснен от КС на РБ в задължително за всички тълкувателно решение.
Отново обаче и тук посочвам, че ако съдът приеме нещо различно, то ще е еднакво валидно както спрямо определеният (г-н Сарафов), така и спрямо мен.
В Държавен вестник могат да бъдат открити множество укази, с които президентът е назначавал временно изпълняващи длъжности във въоръжените сили (виж например
Указ № 92 от 6.03.2002 г. за назначаване бригаден генерал Младен Исаев Казаков за временно изпълняващ длъжността командир на корпус).
В кратък срок след определянето на изпълняващ функциите „главен прокурор“, вече са избрани и заместници на главния прокурор. При положение, че няма главен прокурор,
те за чии заместници бяха назначени?
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Като вземете предвид гореизложеното, моля, да постановите съдебно решение, с което да обявите за нищожно или да отмените решение на Прокурорската колегия на ВСС за
определянето на г-н Борислав Боби Сарафов за „изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“, взето по т. 1.1 от протокол № 21 от 16.06.2023 г.
гр. София, 23 юни 2023 г.
Цялата жалба тук
Допълнителин аргументи тук
