Народното събрание подкрепи ветото на президента за прибързаната независимост на следствието от прокуратурата

   Парламентът подкрепи ветото на президента върху поправките за следствието в Закона за  съдебната власт и той се  връща за ново разглеждане.   Депутатите гласуваха 1-месечен срок за предложения между първо второ четене на закона. На този етап следствието остава в прокуратурата.

  Във вторник със 7 гласа „за“ и 8 въздържали се,  правната комисия  подкрепи ветото и реши да не предлага на НС повторно  приемане на закона.

 Държавният глава Радев върна за ново разглеждане отделянето на Националната следствена служба от прокуратурата в самостоятелен орган с мотива, че без убедителни аргументи Народното събрание е ревизирало ангажимент, който България е поела пред ЕС преди 14 години.    Обърна внимание и на неспазената процедура за приемане  на законите на две четения,  липсата мотиви и финансова обосновка по приемането на законопроекта, както и отстътвието на функционлани променив НПК, които да подкрепят обявената самостоятелност на следствените органи.  Президентът напомни също, че разследващите органи, включително следователите, са функционално зависими от прокуратурата,  която по  Конституция  ръководи разследването.

В хода на дебатите от ПП-ДБ заявиха, че ще подкрепят ветото на президента. Надежда Йорданова коментира, че оспорените изменения са били приети в един недобър законодателен процес, при който на торо четене са приети поправик, които са били отхвърлени на първо. „Това изключва открито обсъждане и преценка на решението. Липсата на дебат и добър законодателен процес води до лоши законодателни решения“, коментира Йорданова. Тя предложи да има сериозен и  цялостен дебат, „защото въпросът за следствието, неговото място управление е и конституционен въпрос“, посочи тя.

Тя даде пример с хаотичното обсъждане на въпросите за разследването – по думите й, абсолютно неудачно да  се обсъжда първо статутът на разследващите полицаи, а два дни по-късно и статутът на следствието, без да има обща ясна концепция за това. Йорданова заяви, че  най-подходящо би било да се обсъди след поправките в конституцията, които се обсъждат.

От ГЕРБ  заявиха, че парламентът е прибързал с промяна на функциите на разследващите органи. Бранимир Балачев коментира, че те трябва да се прецизират в една спокойна обстановка, като следствието трябва да бъде единно и равноотдалечено от полицията и прокуратурата. “

От „Възраждане“,  чиито представители в правна комисия подкрепиха президентството вето, днес заявиха, че то  има политически мотиви.  Петър Петров, по чиято инициатива бяха гласувани отхвърлените поправки,  се самоховали и каза, че  се гордее със законодателна дейност на Възраждане, а фактът, че този законопроект се обсъжда отново, показвал, че  ще бъде приет  дори да бъде модифициран.  „Тези, които говорят за обществен дебат в 49-тото НС, не са внесли нито един законопроект за съдебна реформа, а сляпо гласуваха законопроектите, внесени от служебното правителство“, добави той.

Йордан Иванов от „ПП-ДБ“посочи, че големият разговор днес е може ли да бъде приет законопроект с радикални изменения между първо и второ гласуване, правени на коляно. „По-големият проблем се свежда до това, че в момента се води обществен разговор за повече от 3 групи в Народното събрание за това каква ще е структурата на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет и какви ще са правомощията на главния прокурор. Начинът, по който се случва законодателният процес, не го одобряваме“, подчерта Иванов.

„Тези, които направиха тази промяна и сляха следствието и прокуратурата, сега трябва да дадат отговор пред цялото общество за това позорно явление „дела на трупчета“, заяви  Бойко Рашков , според който  много по-лесно и политически удобно е да се командват всички разследващи от едно място – прокуратурата.