Апелативен съд – Пловдив потвърди решение на Окръжен съд – Кърджали, с което ОС – Хасково е осъден да заплати 77 900 лв. обезщетение на румънска фирма чийто автобус е бил консфисукван в полза на държавата.
Апелативните съдии потвърждават съществено нарушение на правато на Съюза от съда, констатират, че Народното събрание още не е поправило в НК „отменената“ от КС конфискация на МПС, собственост на трети добросъвестни лица, но отговорността за вредите е на съда.
Предистория
През 2017 г. в конфискувания автомобол марка „Мерцедес – Бенц“, собственост на румънска фирма О.“ ЕООД е открит опиум за 155 832 лв., водачът е осъден и изтърпява наказанието. С одобрено споразумение Хасковския окръжен съд налага и конфискацията на автомобила по чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс.
Разпоредбата на чл. 242, ал.8 от Наказателния кодекс , „отменена“ като противонституционна през 2021 т. предвижда: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“.
Румънската фирмата предявява иск по реда на ЗОДОВ срещу Хасковския съд и Народното събрание за нарушение на правото на ЕС и за нанесени щети от отнемането на автобуса. Позовава се на Хартата на основните права на ЕС, която не допуска конфискацията на превозно средство, използвано за контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице. Според ОС – Кърджали постановената от ХОС конфискация на автобуса при липса на осигурена във вътрешния правен ред реална възможност за ищеца да може да иска връщането му, е нарушение на правото на Европейския съюз.
Отхвърля обаче предявения иск срещу Народното събрание.
Ищците
Недоволен от отхвърления против НС, ищецът „О.“ ЕООД обжалва решението ред АС Пловдив с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че отговорността на Народното събрание следва да се ангажира заради поддържането в националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз, за което се аргументира с практиката на СЕС и ВКС. Настоява АС – Пловдив да отмени обжалваната част от решението и да постанови ново и да уважи иска при условията на солидарност и по отношение на НС. Поддържа, че са нарушени правата му, гарантирани от чл. 2, § 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 4 от Рамковото решение във връзка с чл. 47 от Хартата.
Жалба подава и Окръжен съд – Х., който оспорва осъждането с можество мотиви, сред които е и твърдението, че вина за настъпване на вредите има и НС., тъй като не е привело спорната разпоредба в съотвествие с правото на ЕС.
Пред АС – Пловдив С оспорова и двете жалби пред АС.
Апелативните съдии: Съдът е бил длъжен да приложи правото на Съюза
Национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд за това дали чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс противоречи на правото на съюза, отбелязва в мотивите си АС – Пловдив. Напомня, че заради същата разпоредба държавата бе осъдена от Европейския съд по правата на човека.
От решение на СЕС по дело С- 393 /19 от 2021 г. което не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, е било очевидно, че нормата на чл. 242, ал. 8 НК, която допуска обратното – е в противоречие с правилото на чл. 2, § 1 от Рамковото решение във връзка с член 17, § 1 от Хартата и чл. 4 от Рамковото решение във връзка с чл. 47 от Хартата, гарантиращи правото на собственост на собственика на превозното средство и правото да го защити в наказателния процес, казва АС. „Разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата, приложими в наказателния процес във връзка с конфискацията на средствата на престъплението, предоставят права на частноправните субекти, което е първата предпоставка за уважаване на иска“, допълват те.
Апелативните съдии приемат, че нарушението е достатъчно съществено за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ, тъй като в практиката си СЕС е извел основния принцип за предимството на общностното върху националното право, което означава, че при колизия на общностна и национална правна норма държавните органи и националните юрисдикции следва да приложат съюзната норма.
„Окръжен съд Х. е следвало да се позове директно на разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, приложими в наказателното производство по въпросите за конфискация на средствата на престъплението, и да откаже да одобри споразумението в този му вид, а ако е имал съмнения относно тяхната относимост и точен смисъл – да отправи искане за преюдициално тълкуване, още повече, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД № 441/2017 г., е необжалваем съдебен акт и съгласно чл. 267, ал. 3 ДФЕС националната юрисдикция е била длъжна да сезира СЕС, като отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл. 242, ал. 8 НК с разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата във връзка с чл. 2 и чл. 4 от Рамковото решение“ .
Неотправянето на искане за преюдициално заключение от националната юрисдикция, действаща като последна инстанция, квалифицира допуснатото нарушение на правото на ЕС като съществено, отбелязват съдиите.
ЕСПЧ
АС – Пловдив напомня и решение на ЕСПЧ по дело Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България, по което по аналогичен случай – отнемане на основание чл. 242, ал. 8 НК на превозното средство, послужило за извършване на престъплението контрабанда, е прието, че конфискацията на средството на престъплението, без да се държи сметка за поведението на собственика, т. е. дали е знаел, че с притежаваното от него превозно средство се извършва контрабанда на наркотици, и без да му бъде осигурена възможност защити в наказателния процес собствеността си, представлява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКЗПЧОС, която по смисъл е идентична с разпоредбата на чл. 17, § 1 от Хартата.
Предвид изложеното следва да се приеме, че постановената от Окръжен съд Хасково по НОХД № 441/ 2017 г. конфискация на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, без да държи сметка за добросъвестността на собственика и без да му осигури възможност да изложи становището си по този въпрос, представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което обосновава отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ в лицето на националната юрисдикция в качеството й на процесуален субституент.
Причинно следствената връзка
Загубата на моторното превозно средство е пряко следствие от постановената от съда в нарушение на правото на ЕС конфискация, категоричен е съдът. На твърдението на Окръжен съд Хасково за липса на допуснато съществено нарушение на правото на Съюза, тъй като националното право осигурява ефективни правни средство за защита на собственика на превозното средство с възможността му да поиска връщане по реда на чл. 111, ал. 2 НПК, АС отговоря, че този мотив е неоснователен, тъй като по този ред подлежат на връщане само предметите, веществени доказателства, за които не е предвидено отнемането им в приложение на нормите от специалната част на НК.
На твърдението на представителя на Прокуратурата, че задължението за безусловно отнемане на средствата на престъплението като инструмент за борба с трансграничната престъпност произтича от поетите от страната международни ангажименти (Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Конвенция относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности), които имат предимство пред правото на ЕС съгласно чл. 103 от Устава на ООН, съдът акцентира: „Посочената цел по никакъв начин не е компрометирана от установеното в правото на ЕС задължение за съблюдаване правата на третите добросъвестни лица“.
За отговорността на Народното събрание
По отношение на претендираната от румънска фирма отговорност на НС, съдът отбелязва:„Отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ е извъндоговорна и тя се поражда само при наличие на пряка причинно – следствена връзка на поведението на съответния държавен орган с настъпилите вреди.
„Съдът споделя приетото от първоинстанционния съд, че претендираните от ищеца вреди са непосредствена последица от съдебния акт, а не от бездействието на НС да синхронизира националното право с правото на ЕС“, се казва в мотивите .
Не пропуска да отбележи обаче, че: Впрочем и досега НС не е привело разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК в съответствие с правото на ЕС, чийто пропуск е отстранен от Конституционния съд, обявил нормата за противоконституционна в частта, която се допуска отнемането на превозното средство и „когато не е собственост на дееца“(Решение № 12 от 30.09.2021 г. по к. д. № 10/2021 г). Посоченото бездействие на НС обаче не е довело до настъпване на вредоносния резултат.
Във всички случаи, когато общностна правна норма е свързана с правния спор, неприлагането й от съда е основният фактор настъпване на вредите от нарушаване правото на ЕС, независимо от това дали законодателният орган е изпълнил задължението си да синхронизира националното право с правото на ЕС.
Сочената от ищеца практика на ВКС (Решение № 14/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/ 2016 г., IV гр. о.), обосноваваща отговорността на НС , касае хипотеза, при която то в нарушение на задължението му по чл. 4, § 3 от ДФЕС е поддържало закон, приет преди присъединяване на България към ЕС, противоречащ на правото на ЕС, в който случай пряката причинно – следствена връзка с настъпилите вреди е безспорна. Постановеното на 20.04.2023 г. тълкувателно решение по тълк. д № 1/ 2022 г. на ОСГТК на ВКС също не може да обоснове извод за отговорността на НС за нарушаване правото на ЕС, тъй като то разглежда въпроса за правното основание за извъндоговорната отговорност на НС при приемане на закон, противоречащ на Конституцията, и неизпълнение на задължението му по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици.
Заключение
Съдебният състав на Апелативен съд – Пловдив заключава: Като е приел, че Окръжен съд Х. е материално легитимиран да отговаря за причините на ищеца „О.“ ЕООД вреди от нарушаване правото на ЕС в размер на 77 900 лв., представляваща пазарната стойност на незаконно отнетото моторно превозно средство, като същевременно е отказал да ангажира отговорността на НС., първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
През октомври 2022 г. м.г. BKC oтxвъpли ĸacaциoннa жaлбa нa Coфийcĸи oĸpъжeн cъд ĸaтo пoтвъpди peшeниe нa Coфийcĸия aпeлaтивeн cъд, c ĸoeтo COC бe ocъдeн дa плaти 129 945,35 лeвa – oбeзщeтeниe зa отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – сумата 66 440 евро с левова равностойност 129 945,35 лева. И с това ся нанесени имyщecтвeни вpeди нa гpaждaнинa Paмaзaн A. oт нapyшeниe нa oбщнocтнoтo пpaвo.
Cъдът пoтвъpди и oтĸaзa нa Aпeлaтивния cъд oтгoвopнocттa дa бъдe нacoчeнa coлидapнo ĸъм HC зa нecвoeвpeмeннo тpaнcпoниpaнe нa eвpoпeйcĸи нopми в зaĸoнoдaтeлcтвoтo ни пopaди липca нa пpяĸa пpичиннo cлeдcтвeнa вpъзĸa. И тo cлeд ĸaтo COC нe e изпълнил зaдължeниятa cи дa cъoбpaзи cъдeбнaтa пpaĸтиĸa и възмoжнocтитe зa иcĸaнe нa тълĸyвaнe oт Cъдa нa EC.
Coфийcĸият aпeлaтивeн cъд (CAC) пoтвъpди peшeниe нa Coфийcĸи гpaдcĸи cъд, c ĸoeтo Софийски окръжен съд (СОС) бe ocъдeн дa зaплaти обезщетение от 1 565 289,87 лева на немски гражданин, претърпял имуществена вреда oт окончателeн aĸт зa oтнeмaнe нa нeдeĸлapиpaнa cyмa. Вместо да се обърне с преюдициално запитаване към Съда на ЕС, СОС е наложил пълнo oтнeмaнe на недекларирани средства в противоречие с общностните правила и тaĸa e дoпycнaл „достатъчно съществено нарушение“, за да отговаря за нaнeceни вpeди, oтcъдиха нa 27 мapт 2023 г. aпeлaтивнитe cъдиитe. Ha 5 янyapи 2022 г. CГC ocъди CОС зa cъдeбeн aĸт, пocтaнoвeн в нapyшeниe нa Peглaмeнт /EO/ № 1889/2005 г. нa Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт и нa Cъвeтa oтнocнo ĸoнтpoлa нa пapи в бpoй, ĸoитo ce внacят и изнacят oт oбщнocттa.
През март 2022 година АС – София потвърди, че BAC и HAΠ дължaт над 110 000 лева oбeзщeтeниe зa cъщecтвeнo нapyшeниe нa пpaвoтo нa EC и нанесени зa вpeди нa търговско дружество „Гpaнд Πeтpoл“ EOOД. Cъдeбният cъcтвaт нa AC пoдĸpeпя извoдитe нa CГC, чe BAC и HAΠ coлидapнo дължaт обезщетение от над 110 000 лева нa „Гpaнд Πeтpoл“ EOOД , което данъчните органи са обявили неправомерно за длъжник на хазната, начислили са му ДДС и лихви, без да е доказано неправомерно поведение, а ВАС е потвърдил решението.