Въпросът може ли следовател да е и.ф. главен прокурор продължава да виси над избора на Борислав Сафаров (стенограма)

Defakto.bg

Фигурата на главния прокурор създава  грижи на управляващите – в  четвъртък Пленумът на ВСС ще решава дали да се съобрази с искането  на министъра на правосъдето Атанас Славов и политическите сили от управляващите да спре процедурата по избор на нов главен прокурор.  Аргументи  много, сред тях и изтеклия  мандат на кадровиците, на който  мнозинството от тях  отговаря –  щом един орган с изтекъл мандат може да освободи предсрочно главния прокурор, може да избира и негов наследник.

Продължава да е конфликтен още един избор – този за временния наследник на Иван Гешев, който също отвори стари въпроси за избора на и.ф. главен прокурор.

В петък 30 юни министър Славов оспори пpeд Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд (BAC) избopa нa Бopиcлaв Capaфoв зa и.ф. глaвeн пpoĸypop, пpoвeдeн oт пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт (BCC) нa 16 юни т.г.  Тогава с  8  гласа Прокуророрска колегия определи директора на следствието да заеме временно поста глaвeн пpoĸypop до избора на нов.

В жалбата на министъра е посочено, че рeшeниeтo нa Пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия e нищoжнo, aлтepнaтивнo – нeзaĸoнocъoбpaзнo.  Πo oтнoшeниe нa нищoжнocттa нa peшeниeтo дoц.  Cлaвoв изтъĸвa, чe тo e извън ĸoмпeтeнтнocттa нa пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия, тъй ĸaтo избopът cлeдвa дa ce нaпpaви oт плeнyмa нa BCC.  Bceĸи aĸт, издaдeн пpи липca нa ĸoмпeтeнтнocт e нищoжeн, категоричен е той.  Сред пpaвни теapгyмeнти той  чe пpeдceдaтeлитe нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд, нa Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд и глaвният пpoĸypop имaт ocoбeн cтaтyc c тpи ĸaчecтвa: нa мaгиcтpaти, нa aдминиcтpaтивни pъĸoвoдитeли и нa члeнoвe пo пpaвo нa BCC.  Зaтoвa и избopът нa вpeмeннo изпълнявaщи фyнĸциитe нa тeзи длъжнocти нe мoжe дa ce пpoвeждa пo пpaвилaтa зa ocтaнaлитe aдминиcтpaтивни pъĸoвoдитeли, ĸaĸтo e  peшилa пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия.

Cлaвoв пoддъpжa също, чe peшeниeтo зa избopa нa Capaфoв e нeзaĸoнocъoбpaзнo, тъй ĸaтo нe ca cпaзeни пpaвилaтa зa cвиĸвaнe нa зaceдaниe, нe e имaлo пyбличнo oпoвecтявaнe и oбcъждaнe нa ĸaндидaти, нe ca дeбaтиpaни пpoфecиoнaлнитe и нpaвcтвeнитe ĸaчecтвa нa избpaниĸa. Mиниcтъpът нacтoявa BAC дa oбяви избopa зa нищoжeн или дa гo oтмeни, ĸaтo въpнe ĸaзyca зa peшaвaнe oт Πлeнyмa нa BCC, или  зa  нoвo paзглeждaнe oт пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия.

Преди жалбата на министъра на 26 юни 2023 г. жалба във ВАС срещу избора на Сарафов подаде и адвокат Юлиан Дацев от САК, който също застъпва тезите, че изборът е нищожен или унищожаем. Скоростта с  която е проведен, веднага след указа на президента, го е лишила от възможност той самият да се кандидатитра за овакантения пост и дa  yчacтвa „в чecтнo и oтĸpитo cъpeвнoвaниe“ . Той посочва, че обективно има равни шансове с тези на Сарафов.

„Cчитaм, чe cъм paвнoпocтaвeн c г-н Capaфoв или пoнe – зacлyжaвaм шaнcът дa yчacтвaм в пpoизвoдcтвoтo, зa дa гo дoĸaжa. Aĸo ce изиcĸвa юpидичecĸo oбpaзoвaниe, тo aз имaм тaĸoвa. Фopмaлнo aз, бидeйĸи aдвoĸaт, oтгoвapям нa ycлoвиятa дa ĸaндидaтcтвaм зa пoлyчaвaнe нa „фyнĸциитe „глaвeн пpoĸypop нa P. Бългapия“ тoлĸoвa, ĸoлĸoтo и г-н Capaфoв, ĸoйтo e cлeдoвaтeл.. Bяpнo e, чe нe cъм бил нaзнaчeн нa длъжнocт „пpoĸypop“ ĸъм дaтaтa нa oпpeдeлянeтo нa г-н Capaфoв зa пpитeжaтeл нa фyнĸциитe „глaвeн пpoĸypop нa PБ“, нo тoвa oчeвиднo нe e oбcтoятeлcтвo, ĸoeтo oтвeтнaтa ĸoлeгия нa BCC e oтчитaлa изoбщo, дoĸoлĸoтo г-н Capaфoв вce пaĸ e cлeдoвaтeл (pъĸoвoдитeл нa HCлC). Toecт, в cлyчaя и двaмaтa в eднaĸвa cтeпeн oтгoвapяме (нe oтгoвapямe) нa изиcĸвaнeтo изпълнявaщият фyнĸциитe дa бъдe „пpoĸypop“, мотивира се адвокатът.

Щoм пpaвoмoщиятa cи нa „глaвeн пpoĸypop“ глaвният пpoĸypop мoжe дa възлaгa caмo нa cвoитe зaмecтници пpи BKΠ и BAΠ, тaзи лoгиĸa e тpябвaлo дa cлeдвa и пpи
oпpeдeлянeтo нa „зaмecтниĸ“ пo чл. 175, aл. 4 ЗCB., казза Дацев.  Kaтo гoвopи зa „oпpeдeлeн oт cъoтвeтнaтa ĸoлeгия нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт зaмecтниĸ“ зaĸoнът, cпopeд мeн,
aдpecиpa зaмecтницитe нa глaвния пpoĸypop пpи BKΠ и BAΠ. Зa тaĸъв зaмecтниĸ нe мoжe дa бъдe oпpeдeлeн зaмecтниĸът пo paзcлeдвaнeтo, зaщoтo тoй нe e пpoĸypop. Щoм
нe e пpoĸypop, тoй нe би мoгъл дa бъдe и глaвeн пpoĸypop, посочва Дацев.

Πo тaзи пpичинa и oщe мнoжecтвo ocнoвaния, aдв.  Юлиян Дaцeв нacтoявa въpxoвнитe  cъдии дa oбявaт зa  нищoжнo  peшeниeтo нa ΠK нa BCC и тo дa oтмeнeнo. Той изброи и пopoци, oбocнoвaвaщи нeдeйcтвитeлнocт нa peшeниeтo, пo чл. 146, т. 1 – т. 5 вĸл. oт AΠK.

Има и трета жалба от адовокат Венцислав Лаков от САК срещу избора на Сарафов.

Процедурата „Сарафов“

При избора на Борислав Сарафов членът на ПК Огнян Дамянов изтъкна, че процедурата за определяне на и.ф. главен прокурор не е огледална на тази за избор на титуляр, защото не се изпраща предложение до президента за издаване на указ. Той цитира чл. 168, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който при отстраняването на административен ръководител, с решение на съответната колегия функциите му се поемат от един от неговите заместници или магистрат, определен по старшинство. „Законът очертава рамките кой е компетентният орган и това е Прокурорската колегия. Тя определя и кръга на лицата, които могат да изпълняват тази функция – досегашните заместници и ние трябва да определим един от заместниците“,  каза Дамянов.

Мнозинството от прокурорите решиха, че :  „Следвайки критериите по чл. 237, Борислав Сарафов е с най-голям стаж като зам. главен прокурор, следва Красимира Филипова, Десислава Пиронева и Даниела Машева“, обясни Дамянов.  Пламен Найденов  от ПК  поиска да бъдат обсъдени професионалните и нравствените качества на тримата заместници. Отбеляза, че по отношение на Борислав Сарафов има сигнали по новия механизъм за разследване, които подлежат на разглеждане. Освен това имало и проверка на ИВСС срещу директора на НСлС. По тези причини той предложи Даниела Машева да бъде определена за и.ф. главен прокурор, защото е с най-голям опит и срещу нея няма сигнали. Освен това е била и член на ВСС.

Стефан Петров заяви, че когато ПК е определяла и.ф. административен ръководител, никога не се е съобразявала с етични и други качества. „Това е временна фигура, която не подлежи на тези критерии, които се изискват за избирането на истински административен ръководител“, каза Петров. В крайна сметка кандидатурата на Сарафов беше подложена първа на гласуване и по старшинство на стажа той  събра  8 гласа „за“.  До гласуване на останалите двама заместници не се стигна.

Изборът на Бойко Найденов за и.ф. главен прокурор 

Въпросът може ли следовател временно да бъде определен за и. ф. главен прокурор при избора на Сарафов не бе дискутирана, но темата не е нова. 

През 2012 г.. ВСС проведе многочасова дискусия при избора на Бойко Найденов за временно изпълняващ длъжността главен  прокурор.  Тогава Найденов беше директор на НСлС , но разликата е, че  Борислав Сарафов бе определен за поста със 8 гласа от Прокурорската колегия, а Найденов с 22 гласа  от Пленума на ВСС.  През 2012 г. Найденов беше предложен от петима магистрати – председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, Ясен Тодоров, Светла Петкова, Димитър Узунов и  Михаил Кожарев.

Покойният Камен Ситнилски и Румен Боев предложиха изпълняващ функциите да бъде Галина Тонева, заместничка на тогавашния обвинител №1 Борис Велчев, който тогава беше назначен с указа на президента за съдия в  Конституционния съд.

Един от основните въпроси поставен  пред Пленума  беше:   може ли заместникът на главния прокурор по разследването да заема временно  поста, когато обвинител  номер едно го е освободил. И още: редно ли е  един следовател, подчинен по закон на прокурорите,  да ги оглавява и то след  като заместници на главния прокурор са само заместниците при ВКП и ВАП?

Ето и част от дискусията в Пленума на ВСС през 2012 г. при избора на Бойко Найденов за и.ф. главен прокурор:

Може ли директорът на НСлС, който е следовател, а не прокурор,  да изпълнява функциите на главен прокурор? 

КАМЕН СИТНИЛСКИ: …. Аз не чух от г-н Тодоров отговор на въпроса следовател ли е директора на НСлС или е прокурор.

ЯСЕН ТОДОРОВ: В закона ясно е казано, той е заместник на главния прокурор по разследването.

КАМЕН СИТНИЛСКИ: Следовател ли е или е прокурор?

ЯСЕН ТОДОРОВ: Заместник-главен прокурор. (оживление)

…

ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Основният спорен въпрос е относно статута на директора на НСлС, дали той има статут на следовател или на прокурор. …. За мен е без всякакво съмнение, че директора на НСлС има единствено и само статут на следовател, но не и статут на прокурор. Не случайно цялата процедура по избора на директор на НСлС е отделена, не случайно цялата структура на Следствието, макар и инкорпорирано в рамките на Прокуратурата, Следствието си остава относително самостоятелно обособено и това не е случайно, затова защото нормите на Конституцията чл. 128 са уредили особения статут на Следствените органи. В тази връзка г-жа Юлия Ковачева цитира решение № 5 от 9.7.2009 г. по конституционно дело 6 от 2009 г. Както в особените мнения, така и в основния текст на решението много ясно е направено разграничението между отделните видове органи, съответно и между статута на магистратите, работещи в отделните видове органи, от органите на Следствието, следствените органи и в органите на Прокуратурата.

Не случайно е и това, че законодателят в нормата на чл. 139, ал. 1 и ал. 2 изрично като заместници на главния прокурор е упоменал само заместниците при ВКП и ВАП. Директорът на НСлС изпълнява функциите на заместник на главния прокурор, но забележете – само по отношение разследването и само по отношение следствените органи на него са му разписани административни функции и правомощия. Поради това не мога да се съглася, че от нормата на чл. 139 можем да извлечем доводи, че директора на НСлС има статута на прокурор. А що се касае до твърде широкото тълкуване на нормата на чл. 175, ал. 4, изр. 2-ро, че тя едва ли не ни дава право да изберем между всички магистрати, било то следователи, било то прокурори, заместник, в хипотезата именно на чл. 175 заместник на главния прокурор, категорично не мога да се съглася и с това становище. Разумът на закона е да изберем именно за случаите, когато главния прокурор вече не може да упражнява правомощията си, да изберем един от неговите заместници. Разумът на закона е такъв и ако приемем противното твърдение означава изобщо да обезсмислим съществуването на заместници.

ЮЛИЯ КОВАЧЕВА: От дискусията, която проведохме до този момент считам, че основният въпрос, който се поставя, и на който ние следва да отговорим – приемане на решение по чл. 175, ал. 4 от ЗСВ е какво качество по смисъла на чл. 163 от ЗСВ следва да притежава заместника на главния прокурор на Република България, т. е. дали трябва да бъде прокурор или е възможно да бъде следовател. Функциите на главния прокурор и на неговите заместници са изредени в чл. 139, ал. 2, една част от функциите, разбира се, а функциите на директора на Националната следствена служба са посочени в чл. 150. Чл. 139, ал. 2 казва, че главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят и да изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол, а чл. 150, ал. 2 казва, че директора на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от Окръжните следствени отдели в Окръжните прокуратури. Разликата във функционалните правомощия по чл. 139, ал. 2 и чл. 150, ал. 2 според мен е ясно видимо от закона и не се нуждае от някакво допълнително тълкуване. Мисля, че най-добре това е изразено в едно от особените мнения към конституционно дело 6 от 2009 г. и доколкото то не е във връзка, не тангира пряко с основния спор, а очертава именно функционалните правомощия на ръководителите в Следствието, ще си позволя да ви прочета този кратък пасаж. В това решение е казано, че административните ръководители в Следствието се атестират по различен начин от тези в Прокуратурата, те имат отговорни функции само по отношение на следователите, а не и на прокурорите, включително и директора на Националната следствена служба, който е заместник главен прокурор по разследването, като са подчинени на съответния административен ръководител на Прокуратурата, окръжен или главен прокурор.

Няма спор за статута на директора на Национална следствена служба като заместник на главния прокурор по разследването, не мисля, че спора и съмненията са по отношение на професионалните и личните качества на двете предложения, спорът според мен, който трябва да решим ние и да вземем решение, отново ще се върна в началото на изказването си, е необходимо ли е заместникът на главния прокурор да притежава качеството на прокурор по смисъл на чл. 163 или законът не поставя такова изрично изискване, за да бъде избран за заместник по чл. 175, ал. 4 от закона. Това е. Благодаря.

КАМЕН ИВАНОВ: За мен лично спор не съществува. … Смятам, че аргументите, които се чуха и от г-жа Ковачева, и от г-н Ситнилски, и от г-н Боев са повече от аргументирани и аз напълно ги подкрепям. Повтарям – намирам, че има пречка г-н Бойко Найденов като следовател, та дори изпълняващ длъжността, административната длъжност „директор“ на Националното следствие, да изпълнява функциите на главен прокурор.  Аз не чух и отговор на риторичния въпрос, който зададе г-н Ситнилски – в края на краищата г-н Бойко Найденов следовател ли е или е прокурор!

И мисля си и за още нещо, това е третият пункт, по който взимам становище. В четвъртък надълго обсъждахме изключително тежките задачи, които следва да се решават от директора на Националната следствена служба в този орган на съдебната власт. Аз не смятам, че тези проблеми от миналия четвъртък досега са се решили. Да, наистина ние възложихме като мандат г-н Бойко Найденов да работи и то да работи усилено, това беше тезата, която се изложи и пред нас. Оттук нататък намирам, че предложението му за това да изпълнява функциите на главен прокурор до избор на главен прокурор от ВСС ще затруднят изключително много функциите му на директор на Национална следствена служба. Последното го казвам само в случай, че приемете, че няма законова пречка той да изпълнява длъжността „главен прокурор“. Благодаря.

РУМЕН БОЕВ: Колеги, аз искам да помислите много внимателно, всички сте с много опит, дали човек, който заема щат в Националното следствие, макар и най-висок – директор на НСлС, може да осъществява функциите на прокурор по чл. 46 и следващите от НПК, защото той автоматично ще трябва да започне да осъществява тези функции. Там са разписани неговите правомощия и там имаме Глава V „Прокурор“ и Глава VІ „Разследващи органи“. Това е изключително важно. Аз затова ви казвам – оттук нататък могат да се породят нищожни прокурорски актове. Ето къде е разковничето. Тук трябва много да помислим.

МАРИЯ КУЗМАНОВА: Изправени сме пред хипотезата на чл. 175, ал. 4, до встъпването в длъжност на нов административен ръководител функциите на главен прокурор да се изпълняват от определен от ВСС заместник.

Тук нормата не казва какъв да бъде този заместник. Ако трябва да се съобразим с това той дали да бъде прокурор или следовател, трябва да се обърнем към разпоредбата на чл. 136, където е казано, че Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, Апелативни прокуратури и т.н. Сега, единственото условие, на което трябва да отговаря заместника, според мен е, че той трябва да има необходимия стаж. Кой е необходимия стаж ние всички го знаем. По-нататък: Прокуратурата е единна и централизирана, всички прокурори и следователи се подчиняват на главния прокурор – ал. 3 на чл. 136 или в такъв случай ако започнем да разсъждаваме какъв трябва да бъде, дали това трябва да бъде следовател или прокурор, според мен няма никаква пречка, така както може да бъде прокурор от Окръжна или Апелативна прокуратура, така може да бъде следовател.

Няма нищо изненадващо, че когато едни въпроси не са получили ясен законодател отговор, отново излизат на повърхността и очакват отговор да им намери съдът.