ЕСПЧ: Репутацията и доброто име на юридическите лица не се ползват със същата защита, като на физическите лица

Фондация “Български адвокати за правата на човека”  публикува  броеве 67  и 68  на Бюлетина Съдебна практика по правата на човека. Те  съдържат резюмета на подбрани значими решения на Европейския съд по правата на човека срещу други държави и анотации на всички решения срещу България. Съдържат и диспозитивите на решения на Съда на Европейския съюз, свързани с гаранции за правата на човека.

Де Факто публиква едно от решенията в  Бюлетин 67 поради обществената му значимост  за критиката и свободата словото, отстоявана  от журналист в Португалия. Решението е от особено значение за България и в контекста  на изнесените  данни за нечистоплътни практики в администрацията на  бившия главен прокурор Иван Гешев, с анонимни публикации да се създават  основания за образуване на проверки и дела през медиите.

Решение по делото Freitas Rangel v. Portugal (no. 78873/13)

СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ

Неоправданото и непропорционалното налагане на санкции на журналист за негови изказвания пред Парламента по теми от обществен интерес, представлява нарушение на
свободата на изразяване. Подобни действия на националните власти могат да имат силно рестриктивен ефект по отношение на участието на гражданите в обществени дебати.

Съдът приема, че репутацията и доброто име на юридическите лица не се ползват със същата протекция, както тези на физическите лица.
Решение по делото Freitas Rangel v. Portugal (no. 78873/13)

Фактите:

Жалбоподателят е популярен журналист в Португалия. През февруари 2010 г. бил поканен да участва в заседание на Комисията по етика, общество и култура в Парламента относно свободата на словото и медиите в страната. Пред Комисията жалбоподателят заявил, че конкретни журналисти не спазват журналистическите стандарти, обърнал внимание на това, че политическата и съдебната система използвали журналисти, за да постигат политически цели. На излизане от изслушването жалбоподателят заявил пред друг журналист, че магистрати изнасят конфиденциална информация на определени журналисти. Впоследствие изявленията на жалбоподателя били широко отразени в медиите.
По жалби на професионалното сдружение на съдиите и на професионалната сдружение на прокурорите за обида на юридическо лице срещу жалбоподателя било образувано наказателно производство.
Жалбоподателят бил намерен за виновен и му била наложена глоба в размер на 6000 евро. Бил осъден и да заплати по 25 000 евро на всяка организация за причинени
неимуществени вреди.

Решението:

Оплакването за нарушение на чл. 10 от Конвенцията 41-43. Жалбоподателят твърди, че осъждането му нарушава правото му на свободно изразяване, гарантирано в чл. 10
от Конвенцията. Заявява, че е изразил становище по теми от обществен интерес.
Твърди, че изявленията му са направени по повод дебат в Парламента. Също така според него размерът на обезщетението, което е осъден да заплати, цели постигането
на възпиращ ефект върху свободата на изразяване.
44-45. Според Правителството националният съд е преследвал легитимна цел, а именно защита на честта и репутацията на двете организации. Освен това жалбоподателят не е защитил твърденията си с конкретни факти. По отношение на размера на обезщетенията, се твърди, че той е пропорционален на причинените вреди.
46-48. Съдът отбелязва, че страните не спорят, че осъждането на жалбоподателя за негови изказвания в Парламента се квалифицира като намеса по смисъла на чл.
10, § 2. Констатира, че подобен вид намеса е предвидена в националното законодателство, каквото изискване се 24 съдържа в чл. 10, § 2. По повод наличието
на следващата предпоставка – наличието на легитимна цел, отбелязва, че намесата на държавните власти е преследвала такава цел, а именно защита на общественото
доверие в съдебната система и нейния авторитет. Остава да се изясни дали наложените ограничения на свободата на изразяване на мнение са „необходими в
демократичното общество“.
49-50. Съдът напомня, че чл. 10, § 2 не допуска съществени ограничения на политическите изказвания и дебатите по теми от обществен интерес. Съответно подобни изказвания се ползват с високо ниво на защита и властите разполагат с поограничени възможности за ограничаването им.
51-53. Следва да се прави разграничение между констатиране на факти и изразяване на мнение, тъй като фактите могат да бъдат доказани, докато правилността на мнението
не подлежи на доказване. Според Съда поставянето на изискване за доказването на правилността му нарушава свободата на изразяване. Все пак всеки конкретен случай
следва да се изследва сам за себе си, като се извърши проверка доколко мнението се основава на факти. Напомня, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
мерките взети от властите могат да откажат гражданите от участие в обществени дебати.

Съдът също така отбелязва, че защитата на репутацията на юридическите лица няма същият обхват като защитата на репутацията или правата на физическите лица.
54-56. Съдът отбелязва, че темите, по които се е изказал жалбоподателят, са част от политически дебат. Изказванията му са направени в Парламента и пред журналист
веднага след заседанието. Двете организации имат висока репутация и са добре познати професионални организации.
57-58. Съдът приема, че изказванията на жалбоподателя представлява негово лично мнение, правилността, на което не подлежи на доказване. Единственото фактическо
твърдение е, че двете организации споделят конфиденциална информация с журналисти.  Според Съда на това твърдение следва да се гледа като на генерализация, а не като на твърдение за конкретен случай.

Поради тази причина може да се разглежда като обществена критика, насочена срещу действията на съдебната власт, в чиято основателност
жалбоподателят е бил уверен. Освен това в настоящия случай е наложително да се вземе предвид контекстът, в който жалбоподателят е направил изказването си,
а именно пред парламентарна комисия, занимаваща се точно със свободата на изразяване и въздействията върху нея.
59-60. Съдът подчертава, че съгласно практиката му политическите речи се ползват със специална закрила. Предвид обстоятелството, че той е изразил вижданията си пред Парламента, то жалбоподателят следва да се ползва от тази защита. Приема, че националният съд не е изследвал в пълнота принципите на свободата на словото.
61. Съдът обръща внимание и на санкциите, които жалбоподателят е понесъл. Приема, че сумите, които е бил осъден да заплати са били непропорционални на всички
потенциални вреди, причинени на двете сдружения.

Съдът счита, че толкова строги санкции могат да имат рестриктивен ефект върху свободата на изразяване на мнение от лица, които участва в обществени дебати.
62-63. Съдът стига до заключението, че националните съдилища не са представили релевантни и достатъчни причини, за да оправдаят намесата в правото на свободно
изразяване на жалбоподателя. Следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.