Още не е изсъхнало мастилото по Доклада за върховенството на закона и не са изминали дори няколко часа от избора на първия ад хок прокурор по механизма за независимо разследване, а в Народното събрание се появи странен законопроект. Странен и очевидно спешен, защото вече е включен в дневния ред на Комисията по правните въпроси за идния вторник. Не звучи добре. Меко казано. А ВСС да работи в този си състав още половин година звучи направо страшно.
Това коментира в профила си във Фeйсбук бившият служебен министър на правосъдието Крум Зарков.
Поводът наистина се оказа вълнуващ: Десислава Атанасова (ГЕРБ -СДС), Кирил Петков, Надежда Йорданова, Атанас Атанасов (ПП-ДБ) и Хамид Хамид (ДПС) са внесли спешни промени в току – що приетия Закон за съдебната власт. В деня, в който ВКС на случаен принцип определи първия ад хок съдия по новия механизъм за разследване, в случая на и.ф. главния прокурор Сарафов, петимата депутати предлагат промени в първоначалния списък за определяне на съдиите с ранг на върховни магистрати, които след преназначаването им като прокурори ще трябва да задвижват механизма по разследването.
Възможно е на управляващите да не се харесва сегашният списък от 22-та съдии, макар че по закон всички са с ранг на върховни и отговарят на условията. И това е достатъчно, доколкото няма други изисквания, дори някои имена да предизвикват въпросителни. Но без ясно изговаряне на проблема, изглежда, че е достатъчно съдиите в списъка да не са „изявени „наши“ хора. Така се отварят широки възможности – като дойдат други на власт, да си ги сменят с „техните“ . Изпитан правов ред по нашенски.
Изглежда популярните депутати са забравили, че пред КС виси въпрос възможно ли е със закон да се прекратяват легитимн процедури, извършени от орган на друга власт според действащи правила.
Управляващите искат още, случайният избор на съдия ад хок да не се извършва от Единната информационна система на съдилищата, както бе направено в петък от ВКС. Възможно е ЕИСС да не буди доверие, но в мотивите няма дума по въпроса. От тях не се разбира и какво налага промените. Те са кратки и наподобяват клишета, които слушаме вече твърде дълго време (виж по долу).
Депутатската законодателна инциатива обаче е отработено средство, използвано успешно в миналото от ГЕРБ, за заобикаряне на общественото обсъждане, а в случая и мнението на ВКС, който се справи в срок с изготвянето на списъците на съдии и останалите задължения по механизма.
Но смятайте предложенията за приети в сегашната конфигурация.
Остро критикуваният доскоро ВСС от същите управляващи, че е допуснал явлението „Гешев“ в системата, за което получаваха подкрепа, след отстраняването му, получава нов шанс – срокът за избор на нов ВСС вместо до три месеца, както е по действащия закон, се удължава на шест. „В срок от шест месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на ВСС“, е разписано в законопроекта.
Смятайте го за приет. Няма да издребняваме, че за същите тези кадровици чухме какво ли не – най-вече, че не са легитимни да кадруват. Но щом си спряха процедурата за избор на нов главен прокурор и показаха нещо „като нов стил“ на работа, защо да не поработят още половин година с изтекъл мандат още от 3 октомври 2022 г.
Интересно е и случайно или подсказано, един от кадровиците намекна на пленума, че прокурорската колегия може да спре назначението на избрания от ВКС ад хок съдия и съответно да предизвика скандал.
Рязко променените позиции напомнят непредказуемост, която не се родее със стандартите за правова държава. По-скоро напомнят стъкмяване на ситуацията, според вкусовете на хора, които имат власт. Е, най – добре е тези хора (ГЕРБ – СДС, ПП-ДБ и ДПС), които аритметично са без опозиция в парламента, да разпишат указания кой какво може да прави в тази държава, докато си уточнят претенциите, вкючително и за новия и.ф. главен прокурор, и си напишат домашното за промени в Конституцията. Да не разчитат все пак прекомерно на комфорта си в парламента. Неведнъж се е оказвало, че в подобни случаи опозицията се формира отвън.
Ето и законопроекта:
S 1. Параграф 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр.48 от 02.06.2023 г., в сила от 06.06.2023 г.) се изменя и придобива следната редакция:
S 40. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява първоначален списък по чл. 112, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Списъкът се актуализира при постъпило изрично заявление и след одобрение по реда на този параграф.
(2) Изборът по чл. 17 За от Закона за съдебната власт се осъществява публично чрез система за електронен случаен избор, одобрена по реда на чл. 3606 от Закона за съдебната власт. Системата отговаря на следните изисквания:
- не е част от единната информационна система на съдилищата
- публикува данни за всеки случаен избор и позволява всеки случаен избор да бъде проверен от трети страни
З . не позволява на лица с достъп до системата да влияят на случайния подбор
S 2. Параграф 41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр.48 от 02.06.2023 г., в сила от 06.06.2023 г.) се отменя.
S З. Създава се нов параграф . . . . със следното съдържание:
(1) Всички висящи и неприключили с акт за встъпване процедури по избор на членове на ВСС се прекратяват.
(2) В срок от шест месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на ВСС. Назначените по реда на чл. 30, ал.5, т.21 и т.22 съдии за прокурор за разследване на престъпления извършени от главния прокурор , участват в общото събрание на прокурорите по чл.29а, ал.2.
София, 07.07.2023 г.
Мотиви
към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
Освобождаването на главния прокурор на Република България от Висшия съдебен съвет, след което последва откриване на процедура по избор на нов главен прокурор, както и допуснатото за разглеждане дело в Конституционния съд предизвикаха сериозно обществено напрежение. Очакванията на обществото са за реални и конкретни действия за законодателни решения в посока на съдебната реформа. Политическите партии се обявиха за промени в Конституцията, като се обединиха, че част от тях ще са промяна в модела на функциониране на Висшия съдебен съвет и обособяването на два отделни съвета — съдийски и прокурорски. Мандатът на настоящия състав на Висшия съдебен съвет е изтекъл и новата процедура следва да стартира при ясни правила, съдържателен дебат и спокойна обстановка. Включително и министърът на правосъдието изрази позицията, че избирането на нов Висш съдебен съвет е свързано с приемане на промени в Конституцията и други закони.
Има огромни очаквания и изисквания от страна на българските граждани за въстановяване на доверието в съдебната система, които следва да бъдат оправдани.
София, 07.07.2023 г.