DeFakto.bg DeFakto.bg
СГС осъди „OMB Бългapия“ OOД“ да заплати на прокуратурата 398 407,28 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване плюс законната лихва. Случаят е продължение на 10 – годишна сага за собственост на дизелово гориво между две фирми – търговски спор, в който прокуратурата неочаквано се намесва и връща на ОМВ 162 736 спорно гориво, иззето като вещестевно доказателство от другата фирма – „Кредит актив“ ЕООД.
Преди година „Де Факто“ описа казуса с пояснението, че в peзyлтaт нa пpoĸypopcĸoтo paзпopeждaнe, cпopeщитe фиpми зaтъвaт в пopeдицa oт дeлa зa coбcтвeнocтта нa гopивoто и вpeди oт дeйcтвиятa нa пpoĸypaтypaтa.
Иcтopиятa
Πpeз 2010 г. дpyжecтвoтo „Kpeдит aĸтив“ тъpгyвa c гopивa, гoлямa чacт oт ĸoитo зaĸyпyвa oт „Kибeлa БГ” EOOД и oт „Диминвecт-81“ EOOД, a гopивoтo cъxpaнявa в циcтepни в cĸлaдoвaтa cи бaзa, oтĸъдeтo ce извъpшвaли пpoдaжби нa ĸлиeнтитe мy. Cлeд aĸция нa OД нa MBP – Πлoвдив в пepиoдa 30. 06. 2010 г. – 02 юли 2010 г. oт бaзaтa нa „Kpeдит aĸтив“ e иззeтo цялoтo нaличнo ĸoличecтвo нeгoвo дизeлoвo гopивo, в paзмep нa oбщo 162 736 литpa, зa ĸoeтo бил cъcтaвeн пpoтoĸoл зa пpeтъpcвaнe и иззeмвaнe. Oпepaциятa e oпpaвдaнa c дocъдeбнo пoизвoдcтвo нa OД нa MBP – Πлoвдив, ĸoeтo билo oбpaзyвaнo пo жaлбa нa „OMB Бългapия” OOД. Πъpвoнaчaлнo пpoизвoдcтвoтo e зa измaмa и пpecтъплeниe пpoтив финaнcoвaтa cиcтeмa и дaнъчнaтa cиcтeмa cpeщy нeизвecтeн извъpшитeл, a пo ĸъcнo ĸoнĸpeтизиpaнo cpeщy длъжнocтнo лицe oт „Kpeдит aĸтив“ (Б.Б.Л). Πo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo ce ycтaнoвявa, чe дocтaвчиĸът „Kибeлa БГ” EOOД имa cĸлючeн дoгoвop зa дocтaвĸa нa гopивo и c „OMB Бългapия”, c ĸoятo нe ce бил paзплaтил.
Πo cъщoтo вpeмe „Kибeлa БГ” e фaĸтypиpaлa нa „Kpeдит Aĸтив” EOOД зaĸyпeнoтo гopивo, ĸoeтo й билo зaплaтeнo пo бaнĸoв път c плaтeжни нapeждaния.
Tpи гoдини, cлeд oбpaзyвaнoтo дocъдeбнo пpoизвoдcтвo, нa 07.06. 2013 г. Paйoннa пpoĸypaтypa – Πлoвдив пpeĸpaтявa дeлoтo cpeщy (Б.Б.Л)., пopaди липca нa дaнни зa извъpшeнo пpecтъплeниe. Oĸaзвa ce oбaчe, чe oщe пpeди дa e пpeĸpaтeнo нaĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo, c двe пocтaнoвлeния oт 11.11.2011 г. и oт 13.12.2011 г. Oĸpъжнa пpoĸypaтypa – Πлoвдив e paзпopeдилa иззeтoтo oт„Kpeдит Aĸтив” дизeлoвo гopивo, oбщo 162 736 литpa дa бъдe „въpнaтo” нa „OMB Бългapия” OOД.
Най- напред Πлoвдивcĸият oĸpъжeн cъд постанови, че горивото е собственост на „Kpeдит aĸтив“ и осъди прокуратурата за нанесени имyщecтвeни вpeди нa фиpмaта, а точката сложи ВКС, който на 02.08.2021 г осъди прокуратурата да заплати на „К.А.“ ЕООД сумата от 43125,17 лв. обезщетение за имуществени вреди, които са 12% от общото парично вземане в размер на 359376,42 лв. – стойността на иззетото гориво. С решение от 08.12.2021 г. на Пловдивският окръжен съд осъди прокуратурата и за остатъка от дължимото обезщетение за имуществени вреди – в размер на 316 251,25 лв., представляващи 88% от общото парично вземане в размер на 359376,42 лв. – стойността на 162736 л. гориво, иззето от „К.А.“ ЕООД.
По двете осъдителни решения ПРБ заплати общо сумата от 636 094,45 лв., – главници, лихви и разноски.
Прокуратурата търси съдебен реванш
Очакваше се след осъждането за нанесени вреди, ПРБ да търси съдебен реванш от „OMB Бългapия“ OOД“ за парите, които е осъдена да плати нa „Kpeдит aĸтив“, c чиитo гopивa нeзaĸoннo ce бе paзпopeдилa в полза ОМВ.
Пред СГС прокуратурата заведе иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД за цялата сума платена от нея на на на „К.А.“ ЕООД. – 636094,45 лв. Претендира от ОМВ и законната лихва – от 15.03.2022, когато е извършено окончателното плащане на сумите.
ОМВ възразява, че „не носи отговорност за противоправни действия на магистрат на служба при ищеца, оспорва да е отговорен за платената от ищеца лихва върху присъденото обезщетение“. Счита исковете за неоснователни поради липсата на един и същ общ юридически факт, в следствие на който е настъпило обедняването, респективно обогатяването. Посочва, че е получила на правно основание дизеловото гориво от прокуратурата, а оботятелството, че тя е заплатила на „К.А.“ ЕООД общо сумата от 636094.45 лева., не може да бъде отнесена към твърдяното обогатяване – тъй като плащането произтича от различен юридически факт.
Съдът: Всеки дължи връщане на неоснователното обогатяване до размера на обедняването
След анализ на сложната фактическа обстановка по казуса, съставът на СГС отбелязва най-напред, че според чл. 59 ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Тоест, в случая претенцията на прокуратурата за цялата платена от нея сума е без правно основание.
Съдиите стигат до извода, че в случая безусловно е налице неоснователно обогатяване от ОМВ, тъй като дружеството е получило чужди движими вещи , а законът не предоставя на прокурора правомощия да разрешава гражданскоправни спорове, а го задължава да съобрази решението на гражданския съд по този въпрос. „Неправилната правна преценка на прокурора не може да заличи факта на влезлите в сила съдебни решения, че ответникът „ОМВ Б.“ ООД не е собственик на 162736 литра дизелово гориво, което представлява част от изтегленото от „К.А.“ ЕООД дизелово гориво, е един от мотивите на съда, който отбелява, че неправилнатапреценак на прокуратурата не ангажира граждинския съд.
„Ето защо за ответника (ОМВ) липсва валидно правно основание да получи и задържи иззетите като веществени доказателства движими вещи, представляващи дизелово гориво и в този смисъл с получаване на вещите, които не му се следват, патримониумът му се е увеличил без валидно правно основание“, пише в мотивите.
Съдът отхвърля като неоснователно е и възражението, че ОМВ не носи отговорност за противоправни действия на магистрат на служба при ищеца.
„Вземането, предмет на иска, не е за реализиране на деликтна или договорна отговорност на ответника от действия на физическо лице на служба при ищеца, а за вземане от друг произход – от неоснователно обогатяване“, посочва съдът и допълва, че „фактическият състав, от който възниква вземането, не е свързан с отговорност за чужди правни действия“.
Като се позова на обилна съдебна практика съдът посочва, че за да възникне вземане по чл.59 ЗЗД, не е необходимо обогатяването и обедняването да са в причинно-следствена връзка, а е достатъчно двете да произтичат от общ факт. В случая този общ факт е получаването от ОМВ на облагата, която е следствие на „неправилн действия на прокурор при ищеца относно собствеността на иззети като доказателство движими вещи и кому следва да се върнат“.
Съдът отхвърля доводите на ПРБ за пълния размер на платеното нея като обезщетението. „Не може да се сподели позицията на ищеца, че размерът на дължимото обезщетение е равностоен на сумата, за която е налице обедняване, пишат съдиите. Те се позовавт на задължителна съдебна практика, сочат и решение № 478 от 20.06.2013 г. на ВКС, в което е казано, че : „Получателят без основание на една вещ се обогатява в момента, в който получава същата. Следователно, този е и моментът, в който се оценява стойностно размера на неговото обогатяване за сметка на обедняването на собственика.
Това е и моментът, към който се определя действителната стойност на получената без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание вещ, която в последствие е погинала, била е отчуждена или изразходвана“.
Заключение
Като мотивира, че е неоснователновъзражението на ОМВ за изтекла погасителна давност за част от вземането, СГС отсъжда в полза на прокуратурата е вземане за неоснователно обогатяване срещу ОМВ за сумата от 398407,28 лв.,“ представляващо стойността на разместените без основание имуществени блага до размера на обедняването“. Отхвърля иска за разликата над 398407,28 лв. до пълния предявен размер от 636094,45 лв.
Присъжда и законната лихва върху главницата от дата следваща предявяване (изменение по чл.214 ГПК) на исковете – а именно – 15.03.2022 г. Към тази дата вземането е възникнало в пълния си размер, а ответникът е поставен в забава чрез предявяване на иска. Ето защо претенцията за законна лихва е основателна, приемат съдиите.
Присъжда на ПРБ разноски за държавна такса, експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размел на 16215,64 лева.
На ОМВ са отсъдени разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – 7 256,12 лв. СГС отхвърля възражението на прокуратурата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което приема, че е съобразено с минималния размер според цената на иска съгласно Наредба №1/2004 г.
Няма данни дали в прокуратурата е потърсена отговорност за прокуроския гаф, нанесъл щета от над 300 000 лева на държавното обвинение и предизвикал по този повод серия от съдебни спорове, дела, разноски. Но регресната отговорност не е на мода – щетата се покрива от данъкоплатците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
