DeFakto.bg DeFakto.bg
Д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд
Защо ВКС предпочита да отказва правосъдие вместо да изпълни решение на ЕСПЧ, попитаха в публикация от 10 юли 2023 в Де Факто адвокатите Михаил Екимджиев и Милена Докова под заглавие: “ Кой ще брани правата ни от върховните ни съдии? Анализът на съдия Васил Петлов е своеоразно продължение на темата по повод решението на състав на ВКС да остави бeз yвaжeниe иcĸaнeтo нa бългapcĸa тpaнcceĸcyaлнa гpaждaнĸa зa възoбнoвявaнe нa дeлo зa пpoмянa нa дaннитe й, cвъpзaни c пoлa, в aĸтa зa paждaнe. И то въпpeĸи ocъдитeлнoтo Peшeниe нa Cъдa в Cтpacбypг oт 27.09.2022 г., въз ocнoвa нa ĸoeтo e нaпpaвeнo иcĸaнeтo зa възoбнoвявaнe.
Промяната за данните за граждански пол в актовете за гражданско състояние, т.нар. смяна на пола, съдилищата основно разглеждат по реда на чл. 73 ЗГР вр. чл. 547 ГПК, т.е. процедурата е по реда на глава 50 от ГПК, наречена от законодателя „Установяване на факти“.Влязлото в сила съдебно решение по такива молби – било че молбата се уважава и се допуска промяна на пола в акта за раждане, било че молбата се отхвърля – е окончателно. Възниква въпросът обаче дали по реда на глава 24 от ГПК ВКС може да възобнови производството по делото за смяна на пола, когато са налице посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК
седем хипотези:
– се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
– по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
– решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
– между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
– страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
– страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;
– ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
Въпросите при кои съдебни актове е допустима отмяната по глава 24 от ГПК, и при кои не е, са изяснени в Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС: това са съдебните актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Не подлежат на отмяна по този ред съдебни актове, които не се ползват със сила на пресъдено нещо – решенията, постановени в охранителни производства, решенията, постановени в производства по спорна администрация на гражданските правоотношения, други решения в неискови производства.
Производствата по гл. 50 от ГПК изобщо и това по чл. 73 ЗГР в частност не са производства по спорна администрация на гражданските правоотношения. Спорна администрация на гражданските правоотношения е налице, когато и двете страни – и ищецът, и ответникът – еднакво претендират от съда да уреди гражданските отношения помежду им по отношение на общ обект или общ въпрос: по чл. 32, ал. 2 ЗС да разпредели ползването на съсобствената вещ между съсобствениците, по чл. 127, ал. 2 СК да определи кой от двамата родители ще упражнява родителските права, кой ще има режим на контакт с детето и пр. Подобно нещо в производствата по гл. 50 от ГПК изобщо и това по чл. 73 ЗГР в частност няма: молителят е този, който иска да се установи някакъв факт и да се разпореди издаването на официален документ или допусне поправка в официален документ; заинтересованите страни – в случая на чл. 73 ЗГР кметът на общината или района и Прокуратурата – не претендират подобно нещо в своя полза.
Производствата по гл. 50 от ГПК изобщо и това по чл. 73 ЗГР в частност не са производства по безспорна администрация на гражданските правоотношения, което е парадоксално твърдение, с оглед на факта, че законодателят, писал ГПК (1952), и този, който от него е преписал уредбата в ГПК (2007), е разположил глава 50 от ГПК в част VI на ГПК със заглавие „Охранителни производства“.
Както е известно, при охранителните производства съдът дава съдействие на молителя за издаване на благоприятен за молителя съдебен акт, който му позволява да упражни или придобие някакво право, но във всички случаи без да засяга правната сфера на никой друг субект. Производството е едностранно. По глава 50 от ГПК производството има насрещни страни – това са организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят; и организациите и учрежденията, пред които [против които] молителят иска да използва постановеното от съда установяване.
Молбата по глава 50 от ГПК се разглежда в открито заседание, а не в закрито, както поначало е при охранителните производства, с призоваване на молителя и на лицата, които са заинтересовани от установяване на факта. Освен тях се призовава и прокурорът.
Самото решение по молбата, дори ако тя се уважава, подлежи на обжалване или на протест, и то по общия ред. При охранителните производства решението, с което молбата се уважава, не подлежи на обжалване.
При охранителните производства, при които молбата е уважена, влязлото в сила решение може да се атакува от прокурора с един нарочен иск по чл. 537, ал. 3 ГПК. В производствата по глава 50 от ГПК прокурорът участва като страна с право да обжалва съдебното решение, но преди то да влезе в сила.
Решението по глава 50 от ГПК има субективни предели, както има субективни предели и силата на пресъдено нещо на съдебното решение в исков процес – то по разпореждане на закона няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.
Изводът е, че производствата по глава 50 от ГПК
са състезателни производства, завършващи със съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо
– относно правото на молителя за издаване на желания документ, респ. вписване на исканата промяна или поправка в съществуващ документ.
Причината глава 50 от ГПК да е вмъкната в дял VI от ГПК е една историческа случайност.
Производството по глава 50 от ГПК не е съществувало по ЗГС от 1930 г., а е заето у нас от съветското право, а там такова производство е уредено през 1945 г. (с Постановление от 29.06.1945 г. на Пленума на Върховния съд) като „особено“, като „неисково“ производство. Причината съветският законодател да отрече състезателния, спорен характер на това производство е прозаична – руското право до революцията, после съветското право в периода 1917-1990 г., а дори и руското право след 1991 г. няма обща процесуална уредба на охранителните производства, а има т.нар. „разни“ производства, в които се слага всичко, което е „особено“, което „остава“, което не го знаем какво точно е и откъде сме го уредили за първи път. Така, впрочем е било и по ЗГС у нас до 1952 г.
Същевременно, и по съветското право, и по ГПК делата по глава „установяване на факти“ се разглеждат с участието на насрещни страни и прокурор, като решението на съда не може да се противопостави на неучаствал в делото държавен орган или обществена организация, т.е. формира се сила на пресъдено нещо с типичните й субективни предели. Просто казано, не става дума за охранително производство, а за спорно производство със специфичен предмет.
Ако се върнем още по-назад в историята, ще видим, че уредбата на ЗГР от 1999 г. може да се проследи назад във времето до своя първообраз – Закона за лицата от 1907 г. Разпоредбите на целия ЗЛ (1907) са превод на разпоредбите на италианския граждански Граждански кодекс от 1865 г., като в западната доктрина (напр. френската) е било безспорно, че производствата по допускане на поправка от съда в акт за гражданско състояние или за разпореждане от съда за съставяне на актове за гражданско състояние, които са изгубени, унищожени и пр., при които задължително се призовават заинтересованите страни, са спорни, състезателни производства, завършващи с решение, което формира сила на пресъдено нещо. Всичко това може да се провери в учебниците по гражданско право, обща част – и български (Диков), и чужди (Планиол), вкл. такива, преведени на български език. Текстовете на ЗЛС 1907, на италианския и на френския граждански кодекси от 1804 г. и 1865 г. също са общодостъпни онлайн.
Същинското предназначение на производствата по чл. 73 ЗГР (и чл. 38, ал. 4 ЗГР) и на молбите по реда на глава 50 от ГПК е снабдяване на заинтересованите лица с желан от тях официален документ и с документ с истинно съдържание, вкл. при нужда от допускане на поправка или промяна, след формиране на сила на пресъдено нещо в състезателен процес за правото да се получи такъв документ по отношение на държавен орган или обществена организация. Просто казано, районният съд раздава по реда на глава 50 от ГПК особено административно правосъдие, като упражнява съдебен контрол по отношение на законосъобразното упражняване на свидетелстващата (удостоверителната, регистрационната) компетентност на административния орган или на обществената организация. И това, че такава компетентност – по отношение на актовете за гражданско състояние на физическите лица – е дадена на гражданските, а не на административните съдилища, също е историческа традиция, този път от френското административно право.
В заключение, ако нещо изглежда като патка, плува като патка, квака като патка, вероятно е патка (тест с патка: duck test).
Ако едно производство е състезателно, има насрещни страни, и завършва със съдебно решение, подлежащо на обжалване по реда на решенията в общия, исковия процес, и има субективни предели, подобни на решението в исков процес, то изводът е, че в това производство се формира сила на пресъдено нещо. Съдебното решение подлежи на отмяна по реда на глава 24 от ГПК.
