Аритметика за пари, в която правосъдието отсъства

Defakto.bg

Как АС – Пловдив  „скъси“ размера на обезщетение за  8-годишно незаконно обвинение, за да предотврати  „неоснователно обогатяване“  за разбития живот на  един почтен професионалист 

Бившата кметица на районен „Централен“ при община Пловдив Райна Петрова повече  няма да се завърне към първоначалната си професията на учител. Няма да преподава на деца, да организира кръгли маси и да посещава конференции, да пише статии и издава книги с името си в областта на предучилищното и начално образование. Имало е време, когато професията е била страст на Петрова и тя самата е имала блестяща обществена репутация.

Но това е минало, което прокуратурата след 8-годишна незаконна интервенция, е превърнала в далечен спомен.

С днешната дата Райна Петрова се учи наново да живее, да излиза от дома си,  да говори с хора и да събира парчетата от себе си. Продължава да изпитва ужас, че пак ще види името си в медиите като на престъпник.

Това са последиците от нейното незаконно 8-годишно наказателно преследване по обвинения в две тежки умишлени престъпления, които не е извършила, както признава самата прокуратура седем години по-късно.

Заради преживяното Окръжен съд Пловдив й присъжда  обезщетение от 150 000 лв. за неимуществени вреди. Изненадващо Апелативен съд – Пловдив,  изменя решението на окръжните съдии, като намалява драстично  присъденото обезщетение на 80 000 лв. За съдебния състав от апелативната инстанция се оказва, че едно незаконно 8-годишно обвинение, разрушена  професионална репутация и разбит живот, „не може да служи за  източник за неоснователно обогатяване“.

Опростяването на проблема с неуместни  заемки от правото, намирисва  на аритметика  за пари, в която  правосъдието отсъства!

Случаят

На 23 юли 2013 г. Окръжна прокуратура – Пловдив образува досъдебно производство срещу Райна Петрова  за длъжностно престъпление и подкуп. По това време тя е Кмет на район „Централен“ при община Пловдив, а обвинението е че в периода 2012 г.- 2014 г. е  превишила правомощията си като е иззела правата на делегирани на директорите  на детските градини в район Централен самостоятелно да определят  процедури по ЗОП и доставчици на хранителни продукти за детските градини, като сама е определила доставчика. Както си му е редът прокуратурата добавя, че е извършено „с цел да набави за другиго облага в размер на 1 354 348,86 лв. от сключените договори за доставка на храни за детските“. Освен това, казва обвинението, Петрова през юни 2013 г. е получила ваучер за туристическа услуга на стойност 9 780 лв. от Н. Т. М., за да упражни влияние при възлагане на друга обществена поръчка.

На 9 юли 2014 г. Райна Петрова е задържана  за 24 часа, а на следващия ден, 10 юли 2014 г.  са й повдигнати обвиненията. Тя е отстранена е от длъжност, прекратени са й правомощията й на районен кмет. Повдигнатите й обвинения задействат и КПКОНПИ, която незабавно образува производство срещу Петрова.

Обвинението на прокуратурата получава широк и продължителен медиен отзвук. Интересът на медиите не стихва през цялото наказателно производство, които отразяват всяка стъпка на прокуратурата е всеки съдебен акт.

Упоритост

Една година по-късно Окръжна прокуратура внася делото срещу Райна Петрова в  Окръжен съд – Пловдив, но на 8 декември 2015 г., делото е  прекратено поради процесуални нарушения и върнато на на Окръжна прокуратура за отстраняване на нарушенията.

През 2016 г. на  05.07 същият обвинителен акт е внесен отново  в окръжния съд.  Три години след повдигнатото  обвинение, на 10 ноември 2017 г. съдът е признава Райна Петрова за невиновна по повдигнатите й обвинения.

На 21  юни  2018 г. Пловдивският апелативен съд отменя оправдателната присъда,  а делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на  окръжен съд от стадия на разпоредителното заседание.

И новият съдебен състав на 25.10.2018 г. обаче  прекратява съдебното производство и връща разследването на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които са пречка да се разбере каква е връзката  на изпълняваната длъжност с повдигнатото  обвинение.

Тогава Окръжна прокуратура – Пловдив търси спасение в специализираното правосъдие и на 29 ноември 2018 г. досъдебното производство срещу Петрова е изпратено на Специализираната прокуратура, където е проведено поредно разследване и с  обвинителен акт на СП от 04.12.2019 г. делото отново е внесено в спецсъда със същите обвинения.

На 04.02.2020 г. спецсъдът прекратява  съдебното производство и връща  отново делото на прокурора за съществени процесуални нарушения. Връщането е потвърдено и от по-горната инстанция.

      Финал на прокурорското безсилие

Седем години след повдигнатото обвинение през 2014 г.,  на 7 юни 2021 г. прокуратурата прекратява досъдебно производство срещу Райна Петрова. Осем години, след образуването на наказателното производство, прокурорите приемат, че „след анализ на фактическата обстановка от правна страна, не можело да се изведе категоричен и обоснован извод за осъществяване на състава на престъпленията, за извършването на които г-жа Петрова е била привлечена в качеството на обвиняема“. Според прокурора, приключил обвинението,   не са били налице съставомерните признаци на престъпленията, предмет на наказателното производство.

С други думи,  още в началото на наказателното производство не е имало данни за извършено престъпление.

 

               Отговорността  на държавата

За вредите, които Райна Петрова е претърпяла от общо осемгодишното й незаконното обвинение в престъпления, които не е извършила  предявява  иск по ЗОДОВ за  150 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди.  Претендира и  законната лихва върху посочената сума, считано от 17.06.2021 г.- когато е  влязло в сила постановление на СП за прекратяване на наказателното производство.

Пред съда тя твърди, че  воденото срещу нея наказателно производство е преобърнало живота й, нанесло й  незаличими травми, съсипало е доброто й име и кариера на учител. Търпяла е неимуществени вреди: психоемоционален стрес, силен и постоянен страх, срам, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, чувство за вина, злепоставяне.

В хода на цялото наказателно производство водещи национални и местни медии обширно са отразявали повдигнатите й обвинения и хода на делото.

След излизането й от ареста, психичното състояние на ищцата рязко се влошило: тя се чувствала като мъртва, не искала да общува с никого, загубила желание за живот. От ведър, контактен човек и изключително деен човек, тя се е затворила в себе си и комуникирала трудно дори с близки приятели и със семейството си.

Едни от най-болезнените чувства, които изживяла, са свързани с отражението на делото върху нейните най-близки хора. Чувствала  безсилие и вина за това, че те изживяват изключително тежко обвиненията срещу нея.

Експертизата – травмите излизат извън рамките на поносимостта 

От заключението  на  комплексната съдебно психиатрична-психологична експертиза, съдът научава, че  въздействията, които ищцата е понесла за периода от 2013 г. до приключване на наказателния процес излизат извън рамките на нейната личностова поносимост и ищцата ги възприема особено травматично, като стресът от относимите към наказателния процес стресови въздействия, е придобил характеристиките на хроничен.

Експертите твърдят, че поведението на ищцата след травмата разкрива елементи от посттравматични разстройства с промени на всички нива – личностово, социално и професионално и е в причинно следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство.

Отражението на наказателното производство върху всички сфери на живота на ищцата е подробно описано в показанията на разпитаните по делото свидетели.

Изводите на окръжен съд Пловдив: Вредите са по-големи от обичайните

Наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма, която  е променило Петорва безвъзвратно. Производството е продължило осем години, при изначална липса на елементите на съответните престъпни състави, през които негативното въздействие върху психиката й са я променили завинаги, заключава окръжният съд.

От събраните гласни доказателства и заключението на комплексната съдебнопсихиатрична – съдът установява по несъмнен начин, че Петрова е преживяла болки и страдания, които са по-големи, по-интензивни, по- различни от обичайните, които едно лице понася, в случаите, когато е незаконно обвинено, и това се дължи на следните обстоятелства: „Не са необходими специални знания, за да се приеме по един категоричен начин, че определени професии, които изискват завишено отношение към справедливост, чест, достойнство, професии, на които обществото възлага и очаква създаване на модел за поведение, характеризиращ се с безукорно поведение, честност, морал и пр., каквито са (учителските б.р. ) в хипотеза като настоящата – при повдигнато обвинение за извършване на престъпление, същите биха проявили повишена сензитивност и по-висока степен на чувствителност към такава ситуация.

Петрова е била обществена и уважавана личност в една изключително широка сфера на обществения живот, била е участник в различни национални и международни събития, отбелязва съдът . Длъжността, която е заемала е свързана с разпознаваемост в обществото и висока степен на отговорност за действията и постъпките си.

Общественото положение на ищцата и длъжността, която е заемала, предполагат по-висока критичност към собственото и на останалите поведение, съответно въздействието върху неимуществената й сфера представлява сериозно засягане на личността и достойнството на ищцата, изразяващо се в търпението на болка и страдание в по-голям обем.

Съдът отбелязва също, че: Не на последно място: от психологичния й статус на жена, успяла да изгради кариера, сама грижеща се за дете и полагаща грижи за майка си, задържането под стража, обвинението в извършване на престъпление, са довели до срив в представата й за успял и реализирал се човек. В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищцата, чийто показания съдът приема като достоверни,тъй като са подкрепени от останалия доказателствен материал по делото.

 Окръжният съд отбеляза още, че близо 8-годиното наказателнто  преследване за две умишлени престъпления е продължило извън времевите граници на „ разумен срок“. Обръща внимание на  ангажираността на ищцата при запознаването със събраните доказателства по досъдебното производство и провеждането на необходимите процесуално-следствени действия събрани в 340 тома. , Подчертава,че Петрова е задържана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в дома й и в присъствието на близките й е извършен обиск. Спрямо нея са взети две мерки за неотклонение – „задържане под стража“, а впоследствие – „парична гаранция“, отменена и взета трета мярка за неотклонение „ подписка“,  като е наложена и друга мярка за процесуална принуда – отстраняване от заеманата от ищцата длъжност .

В обобщение окръжните съдии приемат, че вследствие на незаконно повдигнатите на ищцата обвинения са накърнени основни нейни права  –   правото й на лична свобода съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституция за времето на задържането й,   правото й на личен живот съгласно чл. 32, ал. 1 от КРБ, правото й на неприкосновеност на жилището правото й на труд съгласно чл. 48, ал. 1 от КРБ за времето на отстраняването й от длъжност – от всичко това на Райна Петрова  са причинени  емоционални и психологически терзания, неудобства и лишения, накърнено е името й,  променен е обичайният й ритъм на живот, приема съдът.

В заключение Окръжният съд осъжда ПРБ да заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 150 000 лева  заедно  със законната лихва   върху  размера   на   присъденото   обезщетение,   от    19.06.2021 г.  до окончателното му плащане.

   Прокуратурата пред АС – Пловдив:  30 000 – 40 000 лв. са достатъчни

Решението на Окръжен съд – Пловдив е обжалвано  от  прокуратурата  пред Апелативен съд Пловдив.  Забележително, е че ПРБ не оспорва събраните  доказателства и заключенията от експертизите за нанесените вреди на ищцата,  но това не е препятствие за обвинителите да искат намаляване на размера на обезщетението.

„Описаната  фактология не е оспорена  с въззивната жалба като със същата се атакува  единствено размера на присъденото обезщетение от 150 000 лв., което жалбоподателят ответник счита за прекомерно като настоява , че обезщетение в размер на 30 000 – 40 000 лв. е справедливо такова , а в останалата му част е източник на неоснователно обогатяване за ищцата“, описва искането на прокуратурата съдебният състав на АС – Пловдив.

Апелативният състав  приема изводите на първоинстанционния съд, че воденото наказателно производство против Райна Петрова  е довело до приключване на  професионалната й реализация и градената с години кариера.

Въпреки, че АС – Пловдив приема и заключенията на комплексната съдебно психиатрична-психологична експертиза, според която  заради професията си Райна Петрова е  преживяла болки и страдания,  по-големи, по-интензивни,  по- различни от обичайните при незаконни обвинения, АС посочва, че с „ с оглед установеното по делото, следва да се приеме , че ищцата е претърпяла обичайните вреди  за лице,  обвинено в извършване на престъпление“.

Смайващо звучи  преценката на апелативните  съдии, че 8-годишните мъчителни  тревоги на Петрова за състоянието  на детето й и близките й по повод обвиненията  и случващото с нея съставлявали вреди на трети лица (!) поради което не могли да бъдат предмет на обезщетение.

Още по –забележително е, че  след като АС Пловдив се солидаризира с мотивите на окръжния съд,  съобразява  претенциите  на прокуратурата, че ищцата ще се обогати неоснователно от пресъденото обезщетение от ОСП.    Няма логика да приемеш, че 8-годишното   незаконно обвинение, от което Петрова е претърпяла значителни необратими вреди, ще стане източник на неоснователно обогатяване, просто защото така иска институцията, която убедително е съсипала живота й.  И която признава, че  още първоначално обвинението не е съдържало съставомерните признаци на престъпленията, в които е обвинена.

Въпреки това апелативният състав приема подсказките на прокуратурата, че обезщетението трябва да бъде намалено,  и приема, че според  критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде репарация за същите , а не източник на неоснователно обогатяване за ищцата. Така „настоящата инстанция“ намира, че  обезщетение в размер на 80 000 лв. е адекватна компенсация за търпените  от Петрова неимуществени вреди в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство“.

Обезщетение „на  око“

Драстично разминаване между  съдържанието на одобрените мотиви и определеното от апелативния съд обезщетение, навежда на мисълта, че то е отсъдено  „ на око“.  Но за нуждите“ на  събрата по правосъдие –(прокуратурата),  съсипал кариерата и живота на един почтен човек, нахално предлагайки да бъде обезщетен с „30 000 –  40 000“  лева  за вредите, които му е нанесъл.  На този фон апелативният съд може да се чувства като благодетел, че е надскочил  размерите, които прокуратурата предлага.

Но за тежките провали на прокуратурата в случая, която години наред се е упражнявала на гърба на един уважаван професионалист и е смазала живота и репутацията му,  поне от кумува срама  правосъдието се очаква да  отсъди  справедливо  обезщетение, без да обогатява  „неоснователно“  бюджета на обвинението.

Трето и четвърто е, че правосъдието  излиза  от съдебните зали, когато става дума за пари, а не за безпристрастно решаване на спорове за  репарации,  които  уви, се плащат от бюджета на  съдебната власт.   Така ще е докато никой не търси отговорност на конкретните съдии и прокурори, които нанасят щети, но си знаят, че друг ще ги плати.

 

Адв. Снежана Стефанова:  Обезщетяването по ЗОДОВ поставя съдът в конфликт на интереси за сметка на пострадалите

Без да коментирам подробно решението на Апелативния съд, което ще бъде предмет на касационно обжалване, ще очертая следните базисни проблеми с обезщетяването по ЗОДОВ, изискващи реформа и в тази материя:

– Обезщетенията по чл.2 от ЗОДОВ се изплащат от бюджета на съдебната власт. Това е обективен факт, който от една страна неминуемо поставя съда в конфликт на интереси, а от друга  лишава ищците по тези дела от безпристрастно решаване на спора им.

– Независимо от социалното и икономическо развитие на страната ни, обезщетенията за неимуществени вреди по ЗОДОВ остават обидно ниски като размер.  Те са в пъти по-ниски от присъжданите от съдилищата обезщетения по основните искове за непозволено увреждане, без да се взема предвид обстоятелството, че увреждането от държавата е в пъти по-интензивно и по-продължително по време. То би следвало да се санкционира и по-строго именно  с оглед задължението на държавата да защитава правата на гражданите.

– Налице е съществен дисбаланс между обезщетенията, присъждани на магистрати в аналогични случаи  и обезщетенията, присъждани на „обикновените“ граждани.  В редица свои решения Върховният касационен съд е подчертавал, че обезщетенията за определена категория лица като магистрати, полицаи, данъчни служители, митничари и др. лица, които са обвинени във връзка с упражняваната от тях дейност следва да бъдат по-високи, тъй като ĸъм  изпълняваната от тях длъжност обществото има изĸлючитeлнo виcoĸи oчaĸвaния зa проява на висок мopaл и нeтъpпимocт ĸъм пpaвoнapyшeниятa.  И въпреки това съдилищата не успяват да изведат в практиката си този стандарт като принцип в обезщетяването на всички посочени категории лица.

Не са адекватни обезщетенията и на представители на държавната и местната власт, нотариуси, адвокати и др. лица, чиято професия или изборна длъжност изначално изискват прояви на особена почтеност.  В същото време магистратите се самообособяват като отделна „висша“ категория, чиито болки и страдания се обезщетяват в пъти по-високо от страданията на останалите неоснователно обвинени лица. При тях въпросът за неоснователно обогатяване чрез обезщетяване не се поставя, дори има случаи, в които съдът е приемал, че действителните болки и страдания надхвърлят сумата, която самият магистрат е поискал да му бъде присъдена.

– Крайният платец на обезщетенията е българският данъкоплатец. Конкретните магистрати- прокурори, следователи, в отделни случаи и съдии, които са причинили неоснователната наказателна репресия  или са нарушили процедурни права на обвиняемите по никакъв начин не са засегнати от осъждането на държавата.

Платените от държавата обезщетения и признанието за нарушени правозащитни стандарти не се отразява в атестацията на отговорния магистрат, нито на неговото кариерно израстване или размера на възнаграждението му.

Поради това, подобни обезщетения не могат да имат какъвто и да бил персонален превантивен ефект срещу съдебни грешки, незаконни съдебни практики и срещу поръчкови наказателни производства.