DeFakto.bg DeFakto.bg
– Г-н Зарков, само месец след като парламентът одобри окончателно механизма за разследване на главния прокурор, преди дни депутати внесоха промени в съдебния закон и дори ги гласуваха на първо четене в правната комисия. Те предвиждат съдията, който става прокурор по разследването на главния, да бъде определян по нова система, а не чрез сега действащата за случайното разпределение в съдилищата. Знак за какво е тази скоростна промяна?
– От правна гледна точка е много притеснителна, а от политическа – изключително грешна. Става дума наистина за закон, който беше приет съвсем скоро. Нещо повече, бяха изминали едва няколко часа от избора на първия специален прокурор, тоест първото конкретно приложение на закона. (В деня, когато депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха поправката, от 22-ма съдии на случаен принцип за първи прокурор по разследването беше избрана съдия Даниeла Талева – б. р.) Да се внесе такъв закон по тази тема точно така, не може да не създава усещане, че не вървим напред, а се връщаме назад. Назад към кое? Към това, което много от партиите, които сега са в управлението, наричаха статукво в съдебната система.
От политическа гледна точка също трябва да се отбележи, че това е първият законодателен акт на новото мнозинство в темата “съдебна реформа”.
И меко казано, предложението не е реформаторско. Разбирам трудностите, които има мнозинството, включително и за смяната на Висшия съдебен съвет (ВСС), който са решили да променят чрез конституцията. Но те обясниха на обществото, че ще бъдат заедно по две причини – едната е евро-атлантическата, която очевидно следват неотлъчно, но по другата – съдебната реформа, има отстъпление. Може би трябва да им припомним, че не може да има покритие на европейските стандарти без качествена съдебна система.
– Защо само прокурорът по разследването на главния прокурор трябва да бъде определян по някаква система, която е различна от тази за всички други граждани, а даже и не е създадена?
Спомняте си преди време, когато министър на правосъдието беше Данаил Кирилов, той беше изразил съмнения в системата. Смеехме се много на понятието “бял хакер”. Тогава всички ние, които бяхме негова опозиция, реагирахме много остро, че не бива да се поставя под съмнение система, върху която се крепи случайното разпределeние на делата сред съдиите. Не казвам, че е перфектна, най-вероятно може да бъде подобрена. Но да подложиш под съмнение нейната адекватност по този въпрос по този начин, ми се струва прекомерно.
– Депутатите промениха от три на шест месеца срока за избор на членове на ВСС, който пак преди месец сами си поставиха. Това не е ли признание, че Народното събрание не може да попълни парламентарната квота?
Освен това наистина депутатите сами фиксираха срок от три месеца, после сами го удължиха, но в различна политическа конфигурация. Последната промяна, поне на първо четене, е гласувана от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
В същото време се отмени професионалният избор. Професионалната квота на ВСС отдавна беше избрана (лятото на миналата година – б.р.), имаше оспорване, но смесен петчленен състав от ВКС и ВАС го потвърди. Изборът на магистратите беше отменен с предишната разпоредба за трите месеца.
Тя беше атакувана пред Конституционния съд от бившия главен прокурор Иван Гешев. Сега законодателят използва много странна техника. Той заличава разпоредбата, атакувана пред Конституционния съд, и вписва същата по съдържание, но нова.
Изборът на членове на ВСС не е по желание, то е задължение на Народното събрание. Щом депутатите се готвят да променят конституцията, трябва да имат мнозинство и за избор на членове на ВСС. Да не говорим за главния съдебен инспектор и Инспектората към ВСС, който е на път да завърши втори мандат, макар по закон да има право само на един.
– Вече сте секретар по правните въпроси да президента Румен Радев. Той има ли проект за конституция, както се твърди, и ще го внесе ли в Народното събрание?
– Именно в новото си качество се запознах с всички разработки в президентството, а те са много сериозни. Ако президентът реши да упражни своето конституционно право на инициатива, той би могъл да го направи. В същото време на ход е Народното събрание. То заяви в лицето на едно доста внушително мнозинство от повече от 160 народни представители, че се заема с конституционните промени. Нещо повече. Този въпрос служи и за някаква база на по-общо разбирателство, което доведе и до правителство. Поне аз така проследих дебата.
Така че на ход са депутатите. Хубаво би било колкото се може по-бързо да се видят конкретни проекти, за да може дискусията по конституцията да бъде канализирана, да бъде сложена в рамки, защото се наблюдава известно разпиляване.
Все пак ние тръгнахме да говорим за конституционни промени в контекста на съдебната реформа, а не изобщо.
– Защо само съдебната система трябва да се пипа?
– Промените в главата за съдебната власт са тези, които доведоха до дебат за конституционни промени. Там има някои неща, за които се говори отдавна, като начина за конституиране на Висшия съдебен съвет, който беше конституционно закрепен през 2015 г. Между другото от 1991-а до 2015 г. това въобще не беше въпрос, който се уреждаше в конституцията, а в Закона за съдебната власт. Другият въпрос е начинът на достъп до Конституционния съд. Кой, кога и как може да го сезира. Такъв е също въпросът, най-общо казано, за правомощията на фигурата на главния прокурор.
Това бяха темите, поставени на масата, за чието решаване се изискват конституционни реформи. Нека всеки отвори и прочете конституцията. Тя съдържа в себе си Харта за правата на човека, държавното устройство.
Това е основата на нашата държава и право и към нея трябва да се подхожда внимателно и със страхопочитание. Защото това е нещото, което държи държавата ни цяла, здрава и демократична.
– От изявления на народни представители оставаме с впечатлението, че ще претърпят промени и текстовете за служебното правителство. Имат ли нужда от редакция?
– Според мен е голяма грешка да се посяга на института на служебното правителство. И довод за това ми дава съвсем скорошната ни история. За 32 години преход на пръстите на едната ръка се броят правителствата, които направиха пълен мандат – кабинетът на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на тройната коалиция и “Борисов 3”.
Във всеки друг случай се налагаше предсрочно прекратяване на мандата и предсрочни избори. Представете си какво би станало, ако беше в сила идеята да няма служебно правителство, а отиващото си правителство да продължи да работи в оставка до произвеждане на изборите?
Какво би станало през 1997 г., какво би се случило през 2013 г., а в средата на 2014 г., а при правителството на Кирил Петков, което е първото свалено с вот на недоверие? Ако тази идея беше в сила, то трябваше да работи още 10 месеца, след като падна от власт. Съзнавате какво напрежение би се получило и каква политическа атмосфера. Точно обратното създава служебното правителство, което и да е то.
Служебното правителство успокоява ситуацията, а последното на Гълъб Донев направи и доста добри неща.
И гениалното на бащите основатели, на хората написали конституцията от 1991 г.,( впрочем на 12 юли се навършиха 32 г. от нейното приемане) е, че те чрез такива институти като служебното правителство осигуриха едновременно спокойствие и гъвкавост.
Така че какво ли не отигра тази конституция, какво ли не ѝ беше сервирано от политическия елит!
– Според вас само напрежението, което има между президента Румен Радев и партиите, ли е причината да се говори за премахване на института на служебното правителство?
– Да, това е конюнктурна идея, която по някаква причина цели да уязви президента Румен Радев, което ми се струва абсолютно недалновидно. Дотолкова, доколкото никога президентът Радев няма да назначава служебно правителство, ако парламентът успява да излъчи стабилно мнозинство. Конюнктурното мислене по принцип е опасно за законодателния процес, а пък то става взривоопасно, когато засегне конституционния процес.
– Това, че сте тук – в президентството, означава ли, че вече няма да се борите за лидерския пост в БСП?
– Битка за лидерския пост няма, защото тя не се проведе, когато ѝ беше времето. На мен ми се наложи да напусна ръководния орган на партията – Националния съвет, заради законова несъвместимост със сегашната ми позиция, която е част от държавната администрация. Това е напълно нормално. Не съм се отказал нито от членството си в партията, нито от разбиранията си във и за партията. Сега ситуацията е такава, каквато е, ще видим каква ще е след време.
– Ще се включите ли в президентски политически проект, ако такъв бъде създаден?
– Че президентът Радев подготвя някакъв политически проект, мисля, се говори, откакто беше избран за първия си мандат през 2017 г. Сега сме 2023 г. Той е президент, не може да прави политически проекти, докато е на тази позиция.
Нормално е, когато една политическа фигура, каквато е президентът, е с такава висока степен на одобрение и очевидно има политически потенциал, всеки от другите играчи да гледа към него с притеснение и подозрение, понякога и с непремерени фрази. Но ако политическите партии, които сега са на терен, са достатъчно силни, не би имало място за други. Това важи в голяма степен и за моята партия – БСП, която непрекъснато се оплаква, че някой ѝ краде електората и ѝ пречи. Симпатизантите и гласоподавателите на една партия не са нейна собственост, те трябва да бъдат привличани и убеждавани. Това е съвременната политика на привличане и убеждение, на непрекъснат труд. Иначе винаги ще има някой “виновен”, докато истински виновният ще ги гледа от огледалото.
- Интерювото е препублкувано от 24 часа
