DeFakto.bg DeFakto.bg
Във ВКС и ВАС е образувано тълкувателно дело за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроси, свързани с възможността за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица според българското материално право, правото на Европейския съюз или международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила.
С разпореждане на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия (ОСГТК) на ВКС и Първа колегия и Втора колегия на ВАС по въпросите:
- „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?
- Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“
За докладчици по делото са определени съдия Искра Александрова от ВАС и съдия Маргарита Георгиева от ВКС и член на комисията за изготвяне на проект за тълкувателно постановление съдия Бонка Йонкова от страна на ВКС.
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение № 50001 от 03.01.2023 г. по гр. д. № 3023/2022 г. и с определение № 958 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 4575/2022 г., и двете на Четвърто гражданско отделение на ВКС, производствата по двете дела са спрени и е предложено на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по двата въпроса.
Образуването на тълкувателно дело се налага с оглед постановената противоречива съдебна практика от състави на ВКС по първия (принципен) въпрос, установена от двата състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС, и констатираната свързаност между противоречието по този въпрос, и втория (материално-правен) въпрос по второто дело. С решение № 47 от 10.09.2010 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 625/2008 г. е даден отрицателен отговор на първия въпрос, като е прието, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД на юридическо лице-търговец е лишено от основание в закона. Върховният касационен съд е приел, че претърпените от търговеца-юридическо лице вреди от установено правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, но поради безспорно паричния му еквивалент тези щети не могат да имат неимуществен характер, което само по себе си изключва приложението на чл. 52 ЗЗД.
Според противоположното разрешение, дадено с други решения на състави на ВКС, разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничение относно страните в правоотношението, възникнало от непозволено увреждане – всеки е длъжен за поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице. Липсва основание за изключване възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби на закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди.
Съдебната практика на ВАС също дава противоречив отговор на принципния въпрос за присъждане на неимуществени вреди на юридическите лица, по разглежданите от тях искове по чл. 1 ЗОДОВ. Една част от съдебните състави считат, че предявените искове за заплащане на претърпени неимуществени вреди от юридически лица са процесуално допустими, но същите трябва да се доказват.
Други състави на ВАС застъпват становището, че физическите болки и душевните страдания са присъщи единствено и само на физическите лица, но не могат да се свържат с едно юридическо лице, поради което дружеството не търпи неимуществени вреди и не му се следва обезщетение за такива. Ако се накърни доброто име и авторитета на едно юридическо лице, то вредите от това за него са съизмерими с намаляване на имуществено състояние, поради което имат характер на имуществени.
