DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентарната комисия по петиции разгледа две петиции от българските граждани Ивайло Дерменджиев, председател на Висшия адвокатски съвет, и Нено Димов, директор на „Консервативен институт“, свързани с разширяването на Шенген.
Ивайлов Дерменджиев наблегна на ограниченото право на предвиждане на българските граждани, което води до загуби за цялата държава и всички граждани. Той отбеляза, че те са дискриминирани по икономически и политически причини, а това накърнява достойнството им и създава антиевропейски настроения. Той добави, че по границите се чака с дни, като граничните проверки създават проблеми за безопасността на пътищата и допълнително замърсяване на околната среда.
Недопускането на България до Шенеген води до задържане на интереса на чуждестранните инвеститори към страната, отбеляза още Дерменджиев. Пред Де факто адвокатът илюстира загубите с пример – откак Хърватия влезе в Шенген, страната си е вигнала БВП с 5-6 милирада евро, каза той.
Нено Димов коментира пред евродепутатите, че недопускането на България в Шенген е пример за двоен стандарт, липса на справедливо отношение и за дискриминация.
Еропейската комисия или Европейският парламент могат да заведта дело в Съда на ЕС задето досега няма решение на Съвета на ЕС за приемането на България и Румъния в Шенген. Това заяви пред комисиите на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и по петициите, доктор Стефан Саломон, независим есперт от Амстердамския университет.
По неговите думи в случая може да бъде използван чл. 265 от договора за ЕС. В този текст е записано, че при нарушение на европейското законодателство заради бездействие или при въздържане от приемане на решение посочените институции могат да се обърнат към Европейския съд. България и Румъния изцяло прилагат правото на Шенген, ветото на Австрия и Нидерландия повдига въпроса дали изискванията за присъединяване към пространството без гранични проверки са твърди или разтегливи, заяви Саломон.
По неговите думи не съществуват допълнителни правни изисквания освен тези, които България и Румъния изпълняват от 12 години.
Парламентарната комисия по петициите реши да продължи да следи този случай и да остави петициите отворени.
„Стандартите не са еднакви към различните държави. Имаше двоен стандарт при храните. Въпреки че в няколко държави в ЕС определени текстове на Истанбулската конвенция са третирани като противоречащи на конституционните им основи, това беше бързо прескочено с решение на ЕП и на Комисията след това. Все пак имаме надежда, че както в определени геополитически ситуации може да бъде упражняван натиск върху България и други държави за добруването на съюза, така смятаме, че елементарно чувство за самосъхранение ще е повод за по-ускорен процес на приемане на България и Румъния в Шенген“, заяви адвокат Ангел Бузалов пред БНР. Ние сме покрили абсолютно всички критерии и то преди повече от 10 години, припомни Бузалов, като направи равносметка на щетите от това отлагане.
