DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу решение по т.1.1 от Протокол № 21 от извънредното дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2023 г. По време на това заседание Борислав Боби Сарафов е определен за временно изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“.
Причината е, че съдебният състав не е приел изложените от министър Славов аргументи, че има правен интерес от оспорването, пише в съобщението на съда.
В него се разяснява, че общата клауза за обжалваемост на административните актове е приложима спрямо гражданите и юридическите лица, когато последните в това им качество са засегнати от един административен акт, но не е приложима спрямо лица, които упражняват държавновластнически функции, ако това не е изрично посочено в закона, казват въховните съдии. Изключение е предвидено единствено за прокурора, с оглед правомощията му по упражняване на надзор върху административните актове, посочват те.
Едно лице, за да бъде о квалифицирано като заинтересовано по смисъла на чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), трябва да бъде пряко, непосредствено и лично засегнато от взетото решение, каквато хипотеза е невъзможна за лицата , осъществяващи държавновластнически функции, в това им специфично качество, е цитиран да сочи съдебният състав.
В конкретния случай министърът на правосъдието не е пряко, непосредствено и лично засегнат от приетото решение на Прокурорската колегия, с което се определя временно изпълняващ функциите главен прокурор. Това правомощие имат прокурорите, които единствени разполагат с възможност да сезират съда с протест в защита на обществения интерес. Съдебеният състав приема също, че в процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната и търсената и твърдяна от жалбоподателя благоприятна промяна в неговата правна сфера.
Съдът посочва още, че законодателят не е предоставил на министъра на правосъдието право да оспорва решенията на ПК на ВСС, с които се определя изпълняващ функциите административен ръководител.
Също така след систематичен анализ на разпоредбите на глава девета, раздел I на ЗСВ, настоящият съдебен състав отчита, че законодателят ясно и категорично е направил разграничение между статута на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор и този на всички останали административни ръководители в органите на съдебната власт, както и в процедурата по техния избор. В този смисъл в чл. 167, ал. 2 от ЗСВ, който урежда откриването на процедури за избор на административен ръководител, изрично е посочено, че това е в компетентност на съответната колегия на ВСС с изключение на откриване на процедурата за избор на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Абсолютно аналогични са и разпоредбите на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от Закона за съдебната власт, при регламентация на изискванията за административните ръководители, както и на оправомощените субекти, които могат да правят предложение за номиниране на съответни административни ръководители, в които текстове отново е налице изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Същият е подходът и в чл. 175, ал. 3, която е относима към предложението за предсрочно освобождаване на административните ръководители. Там също е направено разграничение за двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор.
Законодателят изрично е отделил процедурите за избор и предсрочно освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт.
В чл. 168, ал. 7 от ЗСВ обаче, подходът на законодателя е друг. В тази разпоредба изрично е уредено, че при отстраняване от длъжност на административния ръководител, функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, като не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Абсолютно аналогично е положението и в чл. 175, ал. 4 от Закона за съдебната власт, където изрично е посочено, че при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпване в длъжност, а до встъпването в длъжност на нов административен ръководител, неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия негов заместник. Отново не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Това налага извода, че законодателят не е отделил процедурите за определяне на временно изпълняващ функциите на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт.
По тези съображения върховните магистрати приемат, че не намират опора в нормативната уредба доводите, изложени в жалбата, че при евентуална отмяна на процесния административен акт ще настъпи промяна в правната сфера на министъра на правосъдието, засягаща правното му качество в процедурата по определяне на изпълняващ функциите главен прокурор на Република България.
Определението на съда по делото ( №6486 от 2023 г.) може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на ВАС.
На 30 юни министърът на правосъдието Атанас Славов оспори ĸaтo нищoжнo peшeниeтo за избopa нa Борислав Сарафов с аргумента, че тoй e извън компетентността на прокурорската колегия и e тpябвaлo дa бъдe нaпpaвeн oт Πленума на ВСС. Алтернативно министърът пocoчи, чe нe ca спазени правилата за свикване на заседание, не е имало публично оповестяване и обсъждане на кандидати, не са дебатирани професионалните и нравствените качества на избраника.
Славов обосновава интереса си да обжалва решението на Прокурорската c oбcтoятeлcтвoтo, чe министърът на правосъдието има особена роля на връзка между изпълнителната и съдебната власт, в това си качество председателства пленума на ВСС и може да прави предложения за главен прокурор. Затова атакуваният избор на прокурорската колегия пряко засяга правата и законните му интереси.
Това е третата жалба отхърлена от ВАС срещу избора Сарафов поради липсата на правен интресе. На 14 юли съдът остави бeз paзглeждaнe жaлбa нa Cдpyжeниe „Moя cтpaнa Бългapия“ cpeщy peшeниeтo нa Πpoĸypocĸaтa ĸoлeгия нa BCC oт 16 юни т.г. c ĸoeтo вeднaгa cлeд yĸaзa нa пpeзидeнтa зa ocвoбoждaвaнe нa Ивaн Гeшeв, Capaфoв бe oпpeдeлeн зa и.ф. глaвeн пpoĸypop дo избopa нa нoв. ПК дoпycнa и пpeдвapитeлнo изпълнeниe нa peшeниeтo cи.
Ha 11 юни BAC oтxвъpли и жалба на адвокат Юлиян Дацев срещу решението на Прокурорската колегия. Apгyмeнтът cъщo бe липcaa нa личен правен интерес зa обжалването на акта на Прокурорската колегия.
