Преди 3 г. адв. Теодор Георгиев: В обвинението за косвен умисъл при катастрофата, отнела живота Милен Цветков, има логика

На 25 април 2020 г. Де Факто публикува статия на адв. Теодор Герогиев, в която преди три години той защити тезата, че  повдигнатото обвинение на Кристиан Николов  за деяние, извършено при косвен / евентуален/ умисъл не е удар в празно пространство.

Препубликуваме текста,  тъй като той остава актуален след решението на ВКС, който  oĸoнчaтeлнo  пoтвъpди ocъдитeлнaтa дeвeтгoдишнa пpиcъдa нa  Hиĸoлoв за пpecтъплeниe извъpшeнo пpи eвeнтyaлeн yмиcъл, а не по непредпазливост, както приеха съдебните състави на две инстанции.  Припомняме и  юридическите спорове, последвали повдигнатото обвинение преди три години.

Преквалифицираното обвинение на Кристиан Николов за умишлено причиняване на смъртта на журналиста  Милен Цветков предизвика множество коментари в юридическия свят.  Мнозинството от юристите  изглеждат  обединени около идеята, че умишлено причиняване на смърт в случая е твърде  екстравагантно обвинение.   

Други не отричат повдигнатото обвинение, но са категорични, че на прокуратурата няма да й е лесно да го докаже.  Груби са нарушенията по Закона за движение по пътищата в случая – шофиране след употреба на 4 вида наркотици, никакъв спирачен път или опит да се намали скоростта на автомобила, никакъв опит да се избегне ударът, шофиране със значително превишена скорост над допустимата в градски условия.  Но и това не е достатъчно, за да се докаже умисъл, смятат те.

Трети приемат новото обвинение като  стратегически ход –  ако по-тежкото обвинение не се докаже, съдът може да преформулира обвинението,  да  оправдае обвиняемия за по-тежко престъпление, но да го осъди за по-лекото.  Но, ако прокуроратурата е повдигнала по-леко обвинение, а пред съда се съберат доказателства за по-тежкото, няма правна възможност подсъдимият да бъде осъден за тежко обвинение, което не му е повдигнато по реда на закона. Чуват се и мнения, че по-тежки обвинения се повдигат и заради обществения натиск и очакванията на обществото за справедливост.

Оценка на гибелния случай и повдигнатото обвинение, обоснована само с правни аргумени,  предложи на Де Факто младият адвокат  Теодор Георгиев*. Той  насочва вниманието към съдебно решение по нашумелия „Хасковски случай“ през 80-те години на миналия век, завършил със смъртна присъда на обвиняемия, шофирал в нетрезво състяние и отнел живота на много хора.  Посочва и други случаи от съдебната практика,  в които съдът е приемал,  че настъпилите тежки последици от управление на МПС  са извършени при косвен умисъл като форма на вината. 

Адвокат Теодор Георгиев

Твърди се, че ходът на Прокуратурата, с който на Кристиан Николов  е повдигнато обвинение за причиняване на смърт умишлено (при косвен умисъл), е единствено с цел да бъде успокоено общественото мнение, инак е обречено на неуспех.  Дали по това обвинение Прокуратурата ще успее да постигне осъдителна присъда е въпрос, на който засега не може да отговори никой, най-малко, а и най-вече защото никой не знае какви факти ще се приемат за доказани в хода на съдебното следствие.

Но със сигурност повдигането на обвинение за деяние, извършено при косвен умисъл

                не е удар в празно пространство

Съвсем не е  изолирана съдебната практика, която приема, че подобно престъпление с причинена смърт или телесна повреда на пътя при управление на МПС може да бъде извършено и при евентуален (косвен) умисъл като форма на вината. Освен    изплувалите спомени за смъртната присъда от 1982 г. на автомобилния състезател Цветан Братанов, който под сериозно алкохолно опиянение подкарва ладата си из Хасково (неговият брат се вози до него и постоянно го умолява да спре или да намали) и с висока скорост се врязва в спирка (убива 4 деца и още две са ранени), налице са и други решения, които приемат същото – когато деецът се осланя на случайността и провидението да не настъпят съставомерните последици, той извършва деянието при косвен умисъл, а не при непредпазливост.

Хасковският съд наложи смъртна присъда на Братанов, която състав на Върховния  съд потвърди.  Известно е, че смъртното наказание у нас бе отменено в края на 1988 г.  Тогава този казус предизвиква остра полемика между юристите, някои приемат решението като съдебна грешка, защото  деянието не е било умишлено, а е непредпазливо с форма на вина  „престъпна самонадеяност“.

Факт е, обаче, че мотивите на Върховния съд звучат логически убедително – „Евентуалният умисъл при убийство, извършено с МПС е налице, когато деецът преследва една пряка цел, независимо дали тя е правомерна или не, е допускал смъртта на едно или повече лица, съгласил се е с възможното настъпване на този резултат и съзнанието за тази възможност не го е мотивирало да се откаже от започнатото деяние. Разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост се изразява в това, че в първия случай деецът съзнателно допуска настъпването на общественоопасните последици и не взема мерки за предотвратяваето им, а във втория случай се надява, че те няма да настъпят и е уверен, че ще ги избегне, защото е взел мерки за предотвратяването им  (Решение № 171 от 29.06.1982 по н.д. № 162 от 1982 на ВС, I н.о. – смъртната присъда е изпълнена през ноември същата година).  Друг е въпросът дали фактите по конкретното дело отговарят на мотивите.

В друго решение на Върховния съд от този период много точно се посочва границата между евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост (самонадеяност): “Съзнавана непредпазливост е налице тогава, когато деецът има категорична увереност, че общественоопасните последици няма да настъпят, а мерките, които взема за предотвратяването им, са ефикасни, макар и оказали се недостатъчни. Увереност, която е в разрез с всички налични отрицателни фактори за безопасността на движението, представлява допускане на общественоопасни последици” (Решение № 41 от 1985г по н.д. № 620 от 1984 на ВС, III н.о.). Така и в Решение № 54 / 1984 на ОСНК на ВС: “Същевременно, увереност за ненастъпване на общественоопасни последици не е налице, когато деецът не разчита на конкретни обстоятелства, а на шанса, на това, че много пъти е имало подобна ситуация и до причиняването предвидените по закон вредни последици не се е стигало“.

            В Решение № 400 от 1987г на ВС, III н.о. се излага, че „че за да е налице извършено транспортно престъпление при евентуален умисъл, е необходимо деецът да е станал негоден да управлява моторно превозно средство поради пияното си състояние и да разчита единствено на шанса да не предизвика автопроизшествие със съставомерни последици. Както и, че от субективна страна той следва да съзнава тези обстоятелства и въпреки това да поеме управлението на моторното превозно средство, като се отнася с безразличие към настъпването на престъпните последици“

В учебниците по наказателно право, по които се обучават новопостъпилите младши съдии и прокурори към Националния институт на правосъдието, не само не се отхвърлят горните съдебни решения като остарели и от „друга епоха“ (за която се казва, че правото е било подвластно на чл. 1 от Конституцията на НРБ) и неотговарящи на развитието на обществените отношения към днешна дата, а напротив – цитират се като пример, при който убийство или нанасяне на телесна повреда на пътя при управление на МПС

                                  може да се извърши при косвен умисъл като форма на вината

Приемайки за верни обстоятелствата, които ни се поднасят от медиите и изтеклия в публичното пространство видеозапис – че деецът е управлявал автомобила  под въздействието на 4 вида наркотични вещества, че скоростта, с която се е движил е двойно по-висока от разрешената скорост и че всичко това се случва на оживено място в столицата – булевард, с търговски център и метроспирка, на prima facie съвсем не е абсурдно да се допусне за приемлива тезата на Прокуратурата – водачът е знаел, че всички тези гореизброени фактори могат да доведат до едно – пътно-транспортно произшествие с жертви, но се е отнесъл безразлично към тази опасност.

Със съкращения

*Адвокат Теодор Георгиев е завършил право в Ливан, след което е специализирал  „Защита на основни човешки права по Европейската конвенция за защита на правата на човека“ във Франция.  Завършил е право и във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Член на Софийската адвокатска колегия. Владее английски, руски и френски език.