Единодушно КС допусна за разглеждане искането на „Възраждане“ срещу отказания референдум за отлагане на еврото

Отказът на парламентарното мнозинство да бъде проведен референдум за запазване на българския лев и отлагане на влизането в еврозоната бе допуснат за разглеждане по същество от Конституционния съд.  Докладчик по делото е съдия Соня Янкулова

Единодушно конституционните съдии допуснаха искането на 49 народни представители от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ за обявяване за противоконституционно на решението на Народното събрание, с което беше отхвърлено искането на Инициативен комитет за провеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?„.

Депутатите са категорични, че решението на парламента е взето в нарушение на законодателството и на Конституцията. Те обосновават  нарушение на принципа на правовата държава, като  председателят на парламента е нарушил Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, определяйки за водеща комисия Комисията по правни въпроси, а не „ресорната комисия за прякото участие на гражданите в държавното управление“.

В определението на съда е посочено, че според вносителите: в НС  е прочетен доклада на Комисията по правни въпроси и е гласувано „предложението на Инициативния комитет, а не въпросът на референдума, а не доклада на Комисията по правни въпроси, поради което и това решение до настоящия момент не може да бъде обнародвано в Държавен вестник, доколкото мнозинството не го е подкрепило чрез гласуване“.

Опозиционните  депутати  посочват още, че решението е прието при липса на мотиви на проекта на решение, изготвен от Комисията по правни въпроси, и липса на мотиви на решението на Народното събрание.  Изтъкнато е  различие в текстовете на проекта на решение, приет от водещата комисия, „изчетен в пленарна зала“ и „обсъждан с дебати между народните представители“, и „публикуваното решение, подписано от председателя на Народното събрание и подпечатано с печата на Народното събрание“.

 Искането акцентира, че е  въпросът на референдума е „изготвен изцяло в съответствие на закона и на Конституцията на Република България, като е съобразен и с Договора за създаване на Европейския съюз (Маастрихтски договор), приет на 07.02.1992 г. и влязъл в сила на 01.11.1993 г.“. Подчертано е, че  съгласно този договор държавите членки „с дерогация са задължени да приемат еврото като своя официална парична единица, но никъде в него не се посочва изрично конкретна дата, до която да стане това, поради което всяка държава членка „следва сама да определи времето, когато ще се присъедини към еврозоната, след като изпълни заложените в чл. 140, т. 1 задължителни критерии и със съгласието на членовете на другите държави-членки, приели еврото за своя официална парична единица“.  Депутатите  сочат, че  „Срокът за присъединяване на република България като държава-членка с дерогация е определяем, но не е определен и приемането на еврото зависи изцяло от покриването на цитираните критерии“. Поради това „не е налице директно, автоматично приемане на България в еврозоната и то само и единствено въз основа на едно политическо решение, просто защото страната ни не е готова за това“.

 В искането си депутатите  отбелязват  още, че  липсата на „конкретна дата в международните договори, ратифицирани от България като страна по тях“ доказва липсата на „противоречие с техни клаузи“.

Вносителят твърди, че предвид разпоредбата на чл. 84 от Конституцията Народното събрание „няма правомощия да се произнася по въпроси, от изключителната компетентност на Конституционния съд“, поради което „с процесното решение е произведен един невалиден и недопустим акт“, е посочено в определението на КС.

В искането вносителят излага разбирането си за значението на принципа на народния суверенитет и ролята на референдума за неговото осъществяване, както и е че въпросът на референдума е „изготвен изцяло в съответствие на закона и на Конституцията на Република България, като е съобразен и с Договора за създаване на Европейския съюз (Маастрихтски договор), приет на 07.02.1992 г. и влязъл в сила на 01.11.1993 г.“

 КС отправя покана за писмено правно мнение на специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Станислав Костов, доц. д-р Христо Христев, доц. д-р Юлия Захариева и д-р Борислав Цеков.

 Съдът е изискал от Народното събрание:

– заверено копие на пълния протокол от заседанието на Комисията по правни въпроси от 05.05.2023 г., когато е обсъждано предложението за произвеждане на национален референдумвнесено от Инициативен комитет на граждани на 07.04.2023 г.;

– заверено копие на проекта за решение на Народното събрание, приет от Комисията по правни въпроси, относно предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?

– заверено копие на стенографския протокол от пленарното заседание на Народното събрание от 07.07.2023 г. по точката от дневния ред.;

– заверено копие на приетото от Народното събрание на 07.07.2023 г. решение по въпроса за произвеждане на национален референдум, както е изчетено, обсъдено, предложено и подложено на гласуване от председателстващия пленарното заседание на Народното събрание, ведно с резултата от гласуването на така изчетения текст;

– заверено копие на прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. решение по въпроса за произвеждане на национален референдум с въпрос, както е изпратено подписано от председателя на Народното събрание за обнародване в Държавен вестник.