DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд няма да се произнася по питането на бившия главен прокурор Иван Гешев може ли орган с изтекъл мандат, какъвто е съдебният кадрови орган, да назначава и освобождава ръководители в съдебната система.
Искането си Гешев отправи в рамките на процедурата по предсрочното му освобождаване. Междувременно питане със същия въпрос беше отправено и от Върховния административен съд.
В понеделник конституционните съдии единодушно отклониха двете искания. Конституционно дело №9/2023 г. бе образувано на 29.05.2023 г. по искане на главния прокурор за тълкуване на разпоредбата на чл. 130, ал. 4, изречение първо от Конституцията с оглед отговор на следните въпроси:
1.Прекратяват ли се функциите на Висшия съдебен съвет с изтичане на мандата по чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Конституцията на Република България на изборните му членове?
- Конституционно допустимо ли е избраните членове от професионалната квота на новия Висш съдебен съвет заедно с членовете по право да формират нов състав на ВСС .
- Конституционно допустимо ли е Висш съдебен съвет с изтекъл мандат по чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Конституцията на Република България да взема решения, включително по отношение на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на съдебната власт?
Конституционно дело №11/2023 г. е образувано на 16.06.2023 г. по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 130 от Конституцията с оглед отговор на следните въпроси:
- Прекратяват ли се с изтичането на мандата по чл. 130, ал. 4 от Конституцията функциите на изборните членове на Висшия съдебен съвет в хипотезата, когато не са избрани нови членове от парламентарната квота, но са избрани нови членове от съдебната квота и са налице всички членове по право по чл. 130, ал. 1, изр. 2 от Конституцията?
- Конституционно допустимо ли е започването на изпълнението на функциите на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет от съдебната квота да се постави в зависимост от изпълнението на задължението на Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота?
- При наличието на изтекъл мандат по чл. 130, ал. 4 от Конституцията и осъществен нов избор само на част от изборните членове на Висшия съдебен съвет конституционно допустимо ли е и при какви условия избраната част да започне изпълнението на функциите си?
Поради установеното значително сходство в предмета на поставените тълкувателни въпроси, с определение от 27 юни 2023 г. Конституционният съд присъедини конституционно дело №11/2023 г. към конституционно дело №9/2023 г. за разглеждане в общо производство.
За да се произнесе по допустимостта на исканията, Конституционният съд съобрази следното:
По отправените от главния прокурор (Иван Гешев) въпроси 1 и 3 КС приема, че не е налице правен интерес от задаването им, тъй като конституционните норми, до които те се отнасят, са ясни, а и по тях (въпреки неаргументираното твърдение на главния прокурор за обратното) не е налице правен спор.
Конкретно, КС приема, че функциите на ВСС не се прекратяват с изтичането на мандата на неговите изборни членове. Нещо повече, според КС не е възможно да съществува „Висш съдебен съвет с изтекъл мандат“ (както се изразява главният прокурор), тъй като Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган и няма мандат, мандат имат неговите членове: изборните – 5 г. (чл. 130, ал. 4, изр. първо), членовете по право – 7 г. (чл. 129, ал. 2 от Конституцията).
КС припомня и решението си по делото за мандата на ИВСС (решение №12 от 2022 г. по к.д. №7/2022 г.), според което изтичането на мандата на членовете не прекратява „мандата“ на самия орган, респективно не прекратява правомощията на този орган, когато самият орган не е мандатен и е подчинен на принципа на непрекъснатост на дейността.
Настоящата политическа ситуация (НС не формира политическа воля за избор на членове на ВСС съобразно конституционните предписания) може да бъде преодоляна само ако непрекъснатостта на дейността на ВСС надделее над мандатността на неговите членове, за да бъде гарантирано осъществяването на възложените от Основния закон функции на ВСС и конституционно установеният баланс на властите в конституционната правова държава.
По втория формулиран от главния прокурор въпрос КС също приема, че не е налице правен интерес от исканото тълкуване, тъй като не съществува неяснота на правната уредба или спор относно нейното прилагане.
Това е така, защото ВСС е постоянно действащ орган, който няма мандат и има „един състав“, основан на квотен принцип и състоящ се от 25 членове, 11 от които се избират от НС и 11 – от органите на съдебната власт; осъществяването на правомощията на ВСС предполага едновременното участие на неговите членове от всяка от двете квоти, конституирани съответно от НС и от съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, 3 и 4) като елемент на механизма за взаимна регулация между отделните власти.
КС намира, че ВСС не може да функционира в състав, включващ членове само от една от двете квоти. В Решение №1 от 1999 г. по к.д. №34/1998 г. се казва, че „… мандатът на съдебната и парламентарната квоти във ВСС не може да започва и изтича в различни моменти. Това е така, защото ВСС е по предназначение един постоянно функциониращ орган. Ако отделните квоти не са с еднаква продължителност на мандата, същият не би могъл да функционира, докато не бъдат избрани новите членове, образуващи квотата, чийто мандат е изтекъл“.
Изложеното налага извод за невъзможност да бъде конституиран състав на ВСС без една от двете квоти. При невъзможност ВСС да бъде конституиран само с членове, избрани от едната квота, въпросът за „минималните изисквания за кворум“ е ирелевантен.
Ето защо КС приема, че настоящото искане на главния прокурор следва да бъде отклонено отношение на всички съдържащи се в него тълкувателни въпроси.
Цялото определение с мотивите е по к. д. 9/2023 тук
