DeFakto.bg DeFakto.bg
Има доста несъгласувани идеи, те са насипани в една торба, между тях има несъгласуваност и противоречие от гледна точка на намерения, цели и средства за постигане на тези цели. Това коментира пред БНР проф. Пламен Киров – бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод идеите за конституционни промени, представени от ПП-ДБ.Според него големият проблем не е на коя дата е националният ни празник: „Той е вмъкнат в реториката покрай целените конституционни промени, за да отвлече вниманието от по-съществените неща, които се предлагат. Надали в Конституцията трябва да бъде определян националният празник /…/ По-интересни са идеите за изменение в сферата на съдебната власт.
Нямаме проект за изменение на Конституцията. Ние имаме идеи, които предхождат изработването на някакъв общ проект или самостоятелни проекти на коалиращите се политически сили за предприемане на конституционна ревизия. Ние ще коментираме идеи, а не конкретен написан текст под формата на законопроект за изменение на Конституцията. Тук навлизаме в дълбоките води, които пораждат съмненение дали обикновено НС е компетентно да извърши конституционни промени, съобразно идеите, поднесени на пресконференцията в неделя. Органът, който може да прецени дали конституционната ревизия се прави от обикновено или от ВНС, е КС„.
Загърбва се като че ли един важен елемент от принципа за разделение на властите, смята проф. Киров. Според него не трябва органите в държавата да бъдат с еднакъв мандат: „Както се предлага да бъде избиран главният прокурор, това означава едно индиректно избиране на главния прокурор от парламента. /…/ Главният прокурор ще бъде сведен до един административен ръководител. Ако тримата висши магистрати в съдебната власт ще бъдат само административни ръководители, те защо ще бъдат членове на тези съвети„.
По нашата Конституция имаме единна съдебна власт и всички прокурори, съдии и следователи имат еднакъв статут на магистрати, подчерта проф. Киров. Освен това съдебнат авласт има самостоятелен бюджет, за да се гарантира нейната независимост. Сега той се изработва от ВСС. С двата съвета, които ще бъдат формирани по идеите на ПП-ДБ, това означава, че ще има два самостоятелни независими бюджета – на съда и на прокуратурата, отбеляза той.
По думите му възникват куп проблеми. От третата власт ще породим съдебна и прокурорска власт, отбеляза още бившият конституционен съдия.
„Желанието да бъде минимизирано влиянието на главния прокурор и свеждането му до просто един административен ръководител не кореспондира с желанието да се осъществява публичен контрол. Какво ще контролираме на един административен ръководител, ако наистина го сведем до такъв?“, попита той.
Пипането на президентските правомощия и фигурата на служебното правителство навлизаме в баланса между властите, коментира проф. Пламен Киров.
Ако ще бъдат ограничавани мандатите, нека това да не е само за конституционните съдии, но и на народните представители, призова той и обясни частта за мандатите на кметовете: „Ясно е защо е на кметовете – защото някои политически сили по друг начин не могат да завоюват една или друга община“.
Според него с така предложените промени ПП-ДБ удрят по ГЕРБ и ДПС.
Източник БНР.
