След като „ПП -ДБ“ надскочиха първоначалните си намерения за конституционните промени само в главата за съдебната власт и наред с промените за ВСС, главния прокурор, конституционна жалба и др, в неделя предложиха нов национален празник, промени в статута на служебното правителство и ограничение до два манадата за кметовете.
Законопроектът отнема правомощието на президента да назначава служебно правителство с посочени от него имнистри. Когато не се постигне съгласие за образуване на правителство, той ще назначава правителството в оставка за служебно правителство с редуцирани функции, а датата на изботие е до 1 месец след прекратяване на правомощията на на предишното правителство, пише в законопоректа. Коалицията предлага и промени в правомощията на главния прокурор и съкращаване на мандата му от 7 на 5 години, 4-годишен мандат на ВСС, който се разделя на съдийски и прокурорски, намаляват се и мандатите на председателите на ВКС и ВАС..
Последните предложения, особено смяната на националния празник, вдигнаха градуса на напрежение, а в социалните мрежи кипи от преобладаваща защита за 3 Март да остане национален празник. „Пипнат ли 3 Март, идва 9 Септември“, обяви Георги Димитров във Фейсубк.
Предлагаме ви позициите на политици, юристи, историци, журналисти, изказани по темите.
Пред БТВ зам.предесдателят на НС Никола Миничев, коментира, че националният празник „е въпрос, близък до ума и сърцето на всеки българин“. Напомин,че в 47-мия парламент, когато ГЕРБ предложи това да стане с изменение на Кодекса на труда, това не получи широк публичен дебат. С това, че го анонсирахме вчера, вече се вижда, че става публична тема. Със сигурност ще стане както на институционално ниво, така и на обществено. Темата се вдига“, каза зам.-председателят на Народното събрание Никола Минчев, който не можа да отговори на позодренията,че предлагана промяна е конюнктуран..
„За да се ограничи феодализацията, която се получава по места при натрупване на повече на брой мандати. Това е промяна, която ще се прилага занапред. Не виждам как времево тези промени биха могли да бъдат приети до следващите местни избори, така че те няма да имат отражение върху изборите след три месеца“, каза Минчев.
„Необходимо е, за да не се стига до тази ситуация, на която сме свидетели в последните повече от 30 години – главният прокурор да се превръща във фигура, в която е концентрирана много власт и да става квазиполитически играч. Пет години не е продължителност, която да го прави подвластен или застрашен от промяна в политическите обстоятелства“, обясни Никола Минчев.
По думите му концентрирането на държавната власт се превръща в инструмент на президента.
Според Минчев е възможно конституционните промени да бъдат приети до края на годината.
„Дебатът кой да е националният празник върви от доста време. Отвъд този дебат, за всички нас 24 май е най-органичният, най-българският празник. То не е само наше, от гледна точка на това, че Светите братя и техните ученици са дали своя принос в европейската културна и духовна история. Да мислим нашата национална идентичност през призмата на най-светлите страници от нашата история, е много важно и позитивно във времето, в което живеем.“ Този коментар направи пред БНР министърът на правосъдието Атанас Славов, след като от ПП-ДБ представиха предложенията си за промени в Конституцията.
„Част от обществения договор са ценностите, около които е формирана българската нация. Те са много важни и трябва да бъдат зачетени на конституционно ниво. Вкарваме, така да се каже, националната доктрина на страната като част от Конституцията. В Конституцията ще видим преди всичко универсални ценности, но освен тях, имаме и нещо специфично наше„, заяви той.
Надежда Йорданова: “Практиката показва, че когато правителството в оставка изпълнява функциите на служебен кабинет, мнозинството в новоизбрания парламент се формира по-лесно и по-бързо се избира редовно правителство. Йорданова подчерта още, че предложенията за промени в основния закон дават важни гаранции главният прокурор да не бъде бухалка за едни и чадър за други. Реформираната прокуратура вече няма да е пирамидална структура, главният прокурор няма да е на върха ѝ и няма да разполага с абсолютната власт да преценява кой и как да бъде обвинен или срещу кого да не бъде започвано разследване.
“Изключително важна гаранция е структурата на прокурорския съвет, която предлагаме. Там ще има мнозинство на обществената квота, избрана от парламента. Главният прокурор ще има ефективно противодействие отвън, вместо основната част от съвета да е съставена от подчинени нему прокурори”, каза тя. Йорданова подчерта, че при новите правила главният прокурор ще бъде административен ръководител само на Върховна прокуратура, без да има преки правомощия над всички прокурори надолу в системата. По този начин прокурорският съвет, който взема решения за дисциплинарната отговорност, назначаването и освобождаването на прокурорите, няма да бъде доминиран от главния прокурор.
За предложението за ограничаване на властта на кметовете до два мандата Йорданова заяви, че то е огледално на решението за президентските мандати и въвеждането до край на идеята за мандатност на висшите длъжности. “Предложението не може да се използва като бухалка срещу който и да е настоящ кмет, защото правилото би се прилагало оттук за в бъдеще. Оттук насетне трябва да бъдат изкарани два поредни мандата и едва след това правното изискване би влязло в сила. Всякакви други спекулации са неправилна интерпретация на предложението”, заключи Йорданова.
Илияна Йотова, вицепрезидент: „Не вярвам в искреността на аргументите, с които се предлага 24 май да стане национален празник“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.
По думите на вицепрезидента да няма служебни кабинети може би не е лошо предложение. „Така ще избегнем риска от служебни министри като Кирил Петков и Асен Василев, които в крайна сметка благодарение на тези кабинети станаха политици“, каза Йотова, уточнявайки, че това е шега.
Вицепрезидентът заяви, че не е във война с управлението на страната, но отбеляза, че това е кампания на сглобката срещу президента. Според Йотова ДПС управлява наред с ПП-ДБ и ГЕРБ и е редно да влезе нормално в една коалиция, а не да е просто в поддържаща роля.
Петьо Славов, адвокат: От сутринта слушам дебати за датата, на която да отбелязваме националния ни празник, за ограничаване на мандатите на кметове и за начина на назначаването на служебно правителство, ама нали уж целта на конституционните промени беше да се подобри правосъдната система? Уж!?
Бойко Пангелов, журналист: Няма спор, че 24 май е най-българският празник. И винаги се е празнувал – и под турско робство, и при монархията, и при монархофашизма, и при социализма и след него дори. Има и други забележителни чисто български празници: да се съгласим все пак, че 24 май е най-най-най сред тях по ред причини. Но празникът на българската държавност е само един и той е 3 март.
Мая Манолова: Напасването продължителността на мандата на ВСС ( 4г.), главния прокурор и ръководителите на съдилища с този на парламента превръща главния прокурор в изпълнител на тези, които са го избрали по квотата 6:3. На практика главният прокурор ще бъде зависим и пряко назначаван от управляващите, както и досега.
И занапред управляващите ще си избират главен прокурор през политическата квота във ВСС, за да си осигуряват прокурорски чадър, както и досега.
Или казано накратко, Конституционната реформа, така както я разказват нейните радетели, ще бетонира влиянието на ГЕРБ и ДПС в съдебната система и ще издигне войната, която провоенното парламентарно мнозинство води с президента, на по-високо, конституционно ниво.
Проф. Искра Баева: „24 май е безспорна дата, но не би трябвало да бъде национален празник, защото е народен празник. Превръщането му в национален празник ще го политизира“, заяви от своя страна историкът проф. Искра Баева.
По думите ѝ непрекъснатото повдигане на темата за смяна на националния празник е комплекс за малоценност. „Непрекъснато поставяме под въпрос националния си празник.
Поставяме го под въпрос, защото все смятате, че някой друг е свършил нашата работа“, каза проф. Искра Баева.
Георги Лозанов: 3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да бъде национален. Първото е да обединява, а второто е какъв белег в националната идентичност изтъква. Не искам да подценявам ролята на Русия в Освобождението, но свободна България трябва да може да заяви своята идентичност, заяви той.
3 март е форма на признателност към Русия. Няма никакво съмнение за ролята на Русия във войната, но като цяло в българската история тази роля е спорна.
Нека да извадим руския елемент, когато празнуваме националния си празник“, смята Лозанов..
Ваня Григорова: Водиха кампания срещу издигането на българското знаме на Рожен.
Дават ядрените ни реактори на Украйна.
Унищожават държавните предприятия, като ги източват финансово.
Искат да променят Конституцията на България, която не спазват.
Настояват 3 март да не е националният ни празник.
Едни дойдоха „с малко, но завинаги“. Тези дойдоха с подкрепата на една малка част от българските граждани, но щетите, които ще нанесат, ще са завинаги.
Костадин Костадинов: “ Управляващият американски режим иска 3 март да бъде премахнат и на негово място да се сложи 24 май.“ – това написа във Фейсбук лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Уважаеми сънародници, управляващите фашисти твърдо следват украинския сценарий за България, целящ да вкара страната ни в гражданска война.
Провокациите спрямо нас българите няма да престанат докато не започнат да ни избиват и по улиците. Възраждане ще направи всичко, което е необходимо, за да не допусне осъществяването на американския план за унищожение на България“, пише още той.
едседателят на БСП Корнелия Нинова не одобри идеята на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за смяна на националния празник от 3 март на 24 май при анонсирането на предложения за промени в конституцията. Това стана известно от брифинг на Нинова във Варна, където тя е за среща със структурите на социалистите за подготовка за местните избори в края на октомври.
Нинова обяви, че БСП е получила покана от Христо Иванов и Кирил Петков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ за разговори за промени в конституцията, но постави условие те да не включват смяна на националния празник.
Председателят на БСП Корнелия Нинова не одобрява идеята на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за смяна на националния празник от 3 март на 24 май. Тя посочи, че БСП е получила покана от Христо Иванов и Кирил Петков от „ПП- ДБ “ за разговори по промените в конституцията, но постави условие те да не включват смяна на националния празник.
„Ако ще се събираме, за да разговаряме за промяна на националния празник, няма смисъл взаимно да си губим времето“, каза Нинова.
„Опорочи се цялата идея за конституционна промяна. Фалстарт на процеса. Това е един вид родоотстъпничество през най-висшия закон в държавата“, заяви още тя. От изказването на Нинова стана известно, че не одобрява предложението за ограничаване на мандата на кметовете до два.
„Защо не сложат ограничение на депутатските мандати? Като посягат на кметовете, да посегнат на собствения си вечен престой в парламента„, заяви лидерът на БСП.