Ще има общ законопроект за промени в Конституцията, ще се внимава да не се създаде „съдебна аристокрация“

Defakto.bg

Следващата седмица има нагласа да бъде внесен общ законопорект за промеин в Конституцията.  Това обяви в началото на първото заседание на парламентарната конституционна комисия председателят ѝ Радомир Чолаков. Най-вероятно той няма да се покрива с проекта на ПП-ДБ, стана ясно от първите коментари на представителите на ГЕРБ в комисията.

Нищо не е решено, докато не  бъде решено, каза той и допълни,  че предстои една много дълга дискусия. Предстои да се утвръдят процедурни  правила за изготвянето на  общия законпорект.Когато той бъде внесен един месец ще отлежава,  след това през септември ще  започне обсъждането.

„Тук не може да има партиен диктат, не може да има индивидуална воля. Струва ми се, че всички трябва да се оперираме от его, че „аз ще кажа какво пише в Конституцията“ би бил най-грешният възможен подход.  Има политически компромиси и те са нормални в политическия живот, но не може да има юридически компромис и компромис с Конституцията“, заяви Чолаков.

Екатерина Захариева е вторият представител на ГЕРБ-СДС в комисията, а от краткия ѝ анализ стана ясно, че първата политическа сила няма да подкрепи ограничаването на мандатите на кметовете, иска повече баланс с промените, свързани с реформата на ВСС,  както и при реформиране на института на служебното правителството. Трябва да се внимава с баланса  за независимостта на съдебната власт,  тя трябва да върви с контрол и отговорност, за да не стигне до създаване на съдебна  аристокрация,  каза тя.

По отношение на служебните кабинети трябва да намерим малко по-балансиран вариант, както и да не прекъсва работата си парламентът„, каза още Захариева.

За Инспектората Захариева посочи, че трябва да се  засили неговата независимост заради принципа, че „Гарван гарвану око не вади„.  Тя не навлезе в подробности около подготвяния от ГЕРБ законопроект в тази посока, но заяви, че като част от засилване на независимостта на Инспектората, ще бъде предложено  инспекторите да не се върщат в органите на съдебната власт след  изтичане на мандата им.

Не стана ясно какво е мнението на ДПС по тези въпроси, тъй като техният представител не взе думата, а от „Има такъв народ“  не излъчиха свой представител.

„Възраждане“ остро разкритикуваха самата идея за промяна в Конституцията на изработения от „сглобката“ проект. Това заяви членът на комисията Златан Златанов, по думите на когото, макар да има нужда от ремонт на основния закон, не бива да се прави заради особената геополитическа ситуация. „Конституцията има нужда от определени промени, но моментът не е точният. Във времето на геополитически турбуленции абсолютно е нездравословно да се вкарват промени, продиктувани отвън“, обяви  той.

Той нарече идеята 24 май да стане национален празник „взривоопасна“.  Няма как да имаш независима съдебна власт, когато представитеите й са  стипендианти  на чужедестранни институции и, фонадции и НПО, заяви още  Златанов. Той посочи, че по примера на израелската конституция, и  в българската трябва  да се запише, че:  „България  е национална държана на българския народ“.

Мая Димитрова  от БСП посочи, че  в представения законопроект от  ПП- ДБ законпорект има  въпроси, които не са в дневния ред на обществото и когато бъде представен общ законопроект, левицата ще  вземе отношение.

Надежда Йорданова,  очерта промените в законопроекта на ПП- ДБ, в който, каза тя,  са заложени  принципи за  укрепване на българската държавност, просвещението, равенстовото, образование, култура.  Подчерта, че целат ае да се укрепи  независимостта на съда чрез разделяне на ВСС и промени в правамоищята на  прокуратурата.

С оглед на заложените принципи се предлага и записването на ституционно ниво на националния  празник в Конституцията.

Никола Минчев подчера, че общата бройка на Съдйиския и Прокурорския  съвет  остава от 25 души, като в съдийския членовете ще бъдат  15. От тях  8 съдии ,избирани пряко от съдии, петима от парламентарната квота  плюс двамата председатели на ВКС и ВАС.  В ПС – шестима от членовете му ще се избират от парламентарната квота, двама от прокурорите и един от следователите. Мандатът на съветите  се намалява от 5 на 4 годин, 5-годишни стват и мандатите на председателите на ВКС и ВАС, и на главния прокурор.

Според правосъдния министър Атанас Славов се  забелязва съгласие по основните теми  -за разделянето на ВСС на две със спазването на адекватния баланс с парламентарната и професионална квота,  реформите  на функциите на главния прокурор, достъпът на гражданите до КС и  въвеждане на стандарти за работа на служебните правителство. “Радвам се, че съществена част от политически сили заявяват готовност да развият това съгласие, а до есента да се конструира широк обществен дебат“, каза Славов.
Според него  проблемът за нацията и идентичността е изключителен важен. “Ние трябва да знаем къде е България в този процес. Единият репер е православието, другият – българският език. Основатели на българската демократични държава за записали много важно нещо – единството на българската нация. “Конституцията ни е почти стерилна от позоваването на конституционната и историческата традиция“, каза той.

На заседанието присъстваха конституционалисти, бивши членове на Конституционния съд или преподаватели по конституционно право, поканени да кажат мнението си за известните проекти. Въпреки, че изказнияте  звучаха толерантно, не бяха  спестени  опасности пред идеите за промени.

Въвеждането на пряката конституционна жалба трябва добре да се обмисли, за да не се  превръща  КС в пета инстенция, а ЕСПЧ в шеста.  Не допускайте това,  няма да издържим, заяви бившият конституционен съдия  Румен Ннков по повод дискусията дали трябва да се даде право на гражданите пряко да сезират КС или това да става  опосредственно   чрез  съдебните състави  по делата.

Той апелира „тези които предгат промени“ за повече сдържаност,  защото   законопроекта за промени в Конституцията подлежи на контиституционен контрол .

Очевидно е,че има нужа от някои промени, но не съм  убеден, че обикновено НС  може да раздели  ВСС на две колегии и да промени мандат му,  каза той.

Бившият съдия предупреди, че отнемането на твърде много правомощия от главния прокурор обезличава един конституционен орган, което не бива да се допуска. Глвният прокурор не може да бъде лишен от функциите  си да упражнява прокурорски контрол върху работата на прокурорите, заяви  Ненков.

 

„Идеята да се премахне  Пленума на ВСС трябва  се дискутира, защото има  въпроси, които се отнасят до всички  магистрати,  заяви  проф. Екатерина Михайлова.  Най малко имат общ бюджет, допълни тя.

Михайлова изрази  несъгласие с отрязаните правомощия на президента да издава указ за назначаване на предлаганите  за назначаване  председатели на ВКС и ВАС, и главен прокурор, както и с ограничените  правомощия на  главния прокурор да сезира КС.

„Президентът се намира извън трите власти, но има досег с всяка една от тях“, напомни Михайлова. Единственият досег, който президентът има със съдебната власт е именно тук.  Струва ми се, че предлаганото решение ще дебалансира модела. Премислете го внимателно още веднъж, препоръча тя.

Ограничаването на функциите на служебно правителство само до подготовка на избори, също е е  дискусионно, допълни проф.  Михайлова. „Правителството има доста по-големи правомощия и трябва  да се внимава да не се отиде от едната крайност в другата.  Тя посочи, че ограничаването на функциите на служебното правителство може да бъде проблем, тъй като то просто няма да има властта да реагира при определени ситуации, в които може да се озове страната.  Михайлова предупреди да не се либерализира прекалено режимът с внасянето на конституционна жалба.

Добре трябва да се обмисли кое може да остане на конституционно ниво и кое може да се уреди със закон“, препоръча проф. Михайлова.

Проф. Пламен Киров предложи да се  пита КС дали предлаганият законопроект за  промени в Конституцията не  навлиза в компетентността  на ВНС. 

„Да не се окаже, че се работи по един законпорект,  който после не може да влезе в сила поради противоречия с глава девета от Конституцията“,  каза Киров.  Да бъдат консултирани и представители на магистратурата, каза той, защото промените са насочени преди всичко към съдебната власт и не е редно  не се чуе мнението на магистратите.

 „При цялато ми уважение,  дали сегашното НС,  избрано  с 40% от гласовете на изибрателите, участвали в изоборите, има демократична легитимност да  пипа в основния закон„, каза бившият конституционен съдия.  Професорът  апелира да се направи широк обществен дебат, който би могъл да компенсира  ниската легитимност на  парламента. Конституцията е основен закон на обществото, както се  казва –  обществен договор. Е, какъв ще бъде този обществен договор, когато една група, събрана в  залите на НС създава такъв закон без да се консултира с широката общественост, заяви Киров.

Той се  обяви против идеята да бъде редуцирано правомощието на КС да тълкува Конституцията. Ами, да премахнем тогава и тълкувателните  решения на ВКС и ВАС, възкликна проф. Киров.  Добре е да се въведе предварителен контрол на КС за конституционосъобразност на законпоректите за изменение на Конституцията, както и по отношение на международните  договори, които подлежат на ратификация,  каза професорът.  Даде и аргументи.

Той коментира и превръщането в законопроекта на ПП-ДБ на  висшите магистрати в администратвни ръководители (председателите на  ВКС и ВАС и главният прокурор)   и попита: Защо тогава те участват по  право в двата  ВСС -та, а това право е отнето на админинстративните ръководители от апелативно ниво?

„Жeлaниeтo дa бъдe минимизиpaнo влияниeтo нa глaвния пpoĸypop и cвeждaнeтo мy дo пpocтo eдин aдминиcтpaтивeн pъĸoвoдитeл нe ĸopecпoндиpa c жeлaниeтo дa ce ocъщecтвявa пyбличeн ĸoнтpoл. Kaĸвo ще  ĸoнтpoлиpa НС нa eдин aдминиcтpaтивeн pъĸoвoдитeл, aĸo нaиcтинa бъде сведен до такъв“,   заяви още проф Киров по един от най-щекотливите въпроси в проекта на  ПП-ДБ .

Очаква се до идния понеделник да е готов съвместният проект за промяна в основния закон, който ще стане основа за по-нататъшните дебати, които трябва да започнат в началото на септември.  Ще се търси подкрепата и на останалите парламентарни сили за постигане на максимално мнозинство от 180 гласа, каза още Чолаков. Ако това не се случи, пътят на проекта ще върви по т.нар. бавна писта, но целта е промените в Конституцията да са факт до края на годината.   От изказванията на ГЕРБ – СДС се подразбира, че е много  вероятно предложението на „ПП – ДБ“ “ за ограничаване на кметските мандати до два да не влезе в общия проект за промяна на Конституцията . Възможно и  записването на 24 май като национален празник да не намери място в него.

През септември, след ваканцията, комисията ще предложи парламентът да гласува правила за това как ще работи комисията.