DeFakto.bg DeFakto.bg
Предлага се, изненадващо, главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да получат право ва втори 5-годишен мандат на постове
Пенсионират инспекторите на Инспектората
ГЕРБ – СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС внесоха в деловодството на парламент законопроект за промени в Конституцията на България. Формално това беше направено от председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова, заместник-председателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Надежда Йорданова и депутатът от ДПС Ертен Анисова.
Проектът е подписан от 166 депутати, с което се гарантира наличието на мнозинство за прокарването на тези идеи.
След това , съпредседателят на коалицията „ПП-ДБ“ Христо Иванов заяви, че този законопроект обединява идеи преди всичко, свързани със съдебната реформа. Те обобщено могат да бъдат представени така:
- Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен на две колегии – съдийска и прокурорска, като в първата мнозинството ще бъде избрано от съдии, а във втората – мнозинството ще е на парламентарната квота, за да се гарантира обществена отчетност;
- За съвета на прокурорите е предвидено да се състои от шестима членове, избрани от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите. За този съвет ще важи също ограничението да не се избират действащи прокурори и съдии. Но от представения досега текст се разбира, че ще може в прокурорския съвет от парламента да бъдат избирани и съдии, защото изискването е за „юристи с високи професионални и нравствени качества“. Според експерти в това няма проблем, а може да е полезно.
- намаляват се правомощията на главния прокурор, като се ликвидира тази позиция като център на неформална власт, а методически указания ще изготвя Прокурроския съвет.
„В тези текстове има някои нюанси спрямо това, което представихме в неделя, но като цяло сме удовлетворени в много висока степен„, заяви Иванов, като подчерта, че тепърва ще има много дискусии и усъвършенстване на текстовете.
Кирил Петков заяви, че е много щастлив задето ПП – ДБ, ГЕРБ и ДПС са се обединили по темата, че 24 май трябва да бъде националния празник на България и тава да бъде заложено в Конституцияга. Петков каза, че искал неговите деца и тези на останалите българи, да знаят, че са потомци на просветители. „И всички ние и следващото поколение тряав да знаем, че само чрез образование, писменост и курта, България може да бъде една напредничава европейска държава“. Кирил Петков подсказа, че „ПП-ДБ “ няма се откаже от тази идея, тъй като по думите му така „се залага базовата идеология, че знанието, просветата, писмеността ще бъдат водещи за следващите поколения„. Отбеляза, че в коалицията уважават „всички други празници, включително 3 март.“
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов допълни, че е достигната „надеждна форма“ по отношение на служебното правителство. Предложението е при сформиране на служебен кабинет президентът да посочва премиер между председателя на Народното събрание, гуверньора на БНБ и председателя на Касационния съд. Този, който бъде определен за премиер ще може да посочва състава на Министерския съвет. „Така се създава автономност на това правителство, защото иначе зависи от един човек„, заяви Атанасов.
Зам.-председателят на парламента Никола Минчев разясни пък предложението за индивидуалната конституционна жалба: сега всеки български гражданин ще може да се обръща към съда, като „филтъра за допустимост на жалбите ще е уреден допълнително на законово ниво“. В промените е заложено всеки български съд, а не само състави на ВКС и ВАС, да могат да се сезират Конституционния съд за противокноституционност.
Сега Конституционният съд, който не е част от съдебната система, разрешава спорове за конституционност и тълкува Конституцията само след сезиране от институции, определени в основния закон. На практика колко ще е пряка пряката инидвидуална жалба ще се разбере от цедката, която ще бъде записана в закон.
„Били сме опоненти с ДПС и ГЕРБ. Това, че съумяхме да намерим съгласие, се дължи на сериозна еволюция, която не се е случила за една седмица, а за дълъг процес, по който всеки е извървял своя път“, заяви Христо Иванов. По думите му всички основни очаквания на българското общество и на международните партньори са залегнали в този законопроект. Той е стъпка в правилната посока и това, че го правим заедно се надяваме да бъде залог за една голяма стъпка в политическата култура на страната ни. Зависи обаче какво ще видим в Държавен вестник. Оставаме с внимание, но с надежда и благодарност към колегите, с които работим„, отбеляза той.
По-късно Делян Пеевски обяви „безусловна подкрепа“ за проекта за промени в Конституцията. „Ще ги подкрепим и няма да внасяме наш проект„, обяви той. Добави, че тепърва партията ще решава дали да внесе свои предложения между отделните четения на законопроекта. Обясни, че единственото условие на движението е било да отпадне предложението за ограничаване на мандата на кметовете и то е било прието. За нас не виждаме проблем за 24 май. Ще разговаряме с колегите. Ако се събере подкрепа – събере се, ако не се събере, вървим по бавната писта, имаме гласовете и ще бъде прието. Разликата не е толкова голяма, като до Нова година ще имаме нова Конституция“.
Нюансите
Конституционните съдии от парламентарната квота ще се избират не с обикновено, а с мнозинство от 2/3 от Народното събрание.
Повторено е ограниченото правомощие на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Той ще може да се обръща към съда с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
Въпреки критичните бележки, които се чуха на първото заседание на конституционната комисия от бивши конституционни съдии, е запазено предложението главният прокурор да не упражнява надзор за законност и да не може да осъществява методическо ръководство и надзор над прокурорите. Тази дейност се възлага на Прокурорския съвет. Запазено е и определението, че главният прокурор е административен ръководител на върховна прокуратура, който ще се избира от от Прокурорския съвет по предложение на трима членове или на правосъдния министър.
Изненадващо, законопроектаът създава възможност за общ 10 годишен мандат на шефовете на върховните съдилища и главния прокурор. Те получават право на втори 5-годишен мандат, след изтичане на първия. По сега действащата Конституция, те имат 7 – годишни мандати без право на повторно избиране.
Коригирана е идеята министърът на правосъдието да председателства Прокурорски съвет и задължително да предалага кандидат за гл. прокурор, но е запазено правомощието му да прелага назначения, повишения, понижения, освождаванеия на съдии, прокурори и следователи, нещо което професионалните организации – ССБ и АПБ – смятат за вмешателство на изпълнителната в съдебна власт.
Другата голяма промяна в сравнение с проекта на ПП-ДБ е, че отпада предложението за ограничаване на кметските мандати до два заради категоричното „против“ на ГЕРБ и ДПС.
Вносителите са се отказали от първоначалната идея на ПП-ДБ съдиите, прокурорите и следователите да стават несменями след три години стаж. Запазва се сегашното положение несменяемостта да се добива след пет годиии стаж.
Отпада и забраната за двойно гражданство на депутатите.
Според конституционалисти проблематичен за баланса между властите е нюансът за служебното правителство. Идеята е, че държавният глава трябва да си избира за премиер измежду председателя на Народното събрание, гуверньора на БНБ и председателя на ВКС, а ако в 7-дневен срок не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство ще се избира от Народното събрание. Записано е още, че президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите.
Запазва се предложението, предизвикало най-много конфликти в законопроекта на ПП-ДБ: Националният празник на Република България е 24 май – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата, пише в чл.170 на проекта. Другите официални празни ще се определят със закон.
Отпаднал е чл.3 от първоначалния проект, определен като стъписващ национализъм от юристи.
В зaĸoнoпpoeĸтa нe e възcтaнoвeн тeĸcтa, пpeдлoжeн oт „Πpaвocъдиe зa вceĸи“, зa ĸoйтo нacтoя Beлиcлaв Beличĸoв пpи пъpвoтo пpeдcтaвянe нa пpoeĸтa oт ΠΠ-ДБ, a имeннo: „He пoдлeжи нa oгpaничaвaнe cъc зaĸoн oбжaлвaнeтo нa aдминиcтpaтивни aĸтoвe, c ĸoитo ce зacягaт пpaвa и cвoбoди нa гpaждaнитe, ypeдeни в Koнcтитyциятa, в пpaвoтo нa Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸaĸтo и в мeждyнapoдни дoгoвopи, пo ĸoитo Peпyблиĸa Бългapия e cтpaнa“.
Пълният текст на законопроекта тук
