DeFakto.bg DeFakto.bg
„От заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота-лека телесна повреда„. Това посочва в съобщение до медиите Окръжен съд – Стара Загора по повод освободеният от арест мъж нападнал и нарязал с макетно ножче цялото тяло 18-годишно момиче, обезобразява, обръсва косата му.
Майката разказва: разрезите бяха жестоки, с голяма дълбочина. По скалпа ѝ имаше множество рани от натиска, който е упражняван с машинката. Емоционалното ѝ състояние е сринато..
Жертвата разпознава извършителя – 26 годишен мъж от Стара Загора, нейн приятел. Той е бил привлечен към отговорност от Районна прокуратура – Стара Загора за причиняване на средна телесна повреда и задържан до 72 часа. След поисканото постоянно задържане Районният съд – Стара Загора уважава искането , а след обжалване на обвиняемия, Окръжния съд в Стара Загора отменя задържането.
Един от аргументите на окръжния съд е, че от заключението на съдебномедицинската експертиза по време на досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са й причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Това престъпление се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице), а според закона, това „не позволява спрямо обвиняемия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и „Задържане под стража“, поради което обвиняемият е освободен“.
Случаят провокира остро обществено броженине. Провокира и коментар на бившия прокурор, сега старши експерт в АКФ адв. Андрей Янкулов:
Трябва да се кажат някои неща от правна страна покрай случая с малтретираното момиче от Стара Загора.Първо, има проблем с Наказателния кодекс относно малтретирането, което причинява сериозни психически и физически страдания без обаче те да представляват конкретните увреждания на здравето, които са изрично изброени в закона като тежка или средна телесна повреда. Всяко друго увреждане на здравето, извън тях, както и всяка болка или страдание, е действително само лека телесна повреда. И ако няма други съпътстващи малтретирането обстоятелства, като например някаква форма на принуда, които често, но далеч не във всеки случай го придружават, тогава деянието наистина си остава твърде леко наказуемо спрямо обществената му опасност, дори и при квалифициран състав на леката телесна повреда, като такава извършена по особено мъчителен за пострадалия начин или с особена жестокост. Така, да кажем, един продължителен побой чрез множество удари с палка, който като резултат би довел до куп наранявания и сериозна психическа травма, но няма счупвания или изпадане в безсъзнание например, ще си остане само лека телесна повреда, макар и безспорно по същество да се касае за изтезание.
Второ, за да се разбере какво е „обезобразяване“ за средната телесна повреда по НК не е достатъчно да се прочете само законовият текст. Така че извадката от НК сама по себе си не означава нищо. Към нея трябва да се прибави и задължителното тълкуване от Върховния съд още от 1979 г., което го дефинира като „такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, от които не остават значителни белези и др.“
Трето, характерът на конкретното телесно увреждане се установява с експертиза от вещо лице със съответните специални знания, а не от съда или органите на досъдебното производство. Например при порезни рани няма кой друг освен вещо лице със специални знания да каже дали те биха оставили значителни белези, или не, за да може да се направи точната квалификация на деянието. Съдът и органите на досъдебното производство не са обвързани с експертното заключение, ако считат, че то може да не е правилно, могат да поискат друго. Но все пак трябва да обосноват защо не дават вяра на заключението.
Четвърто, леката телесна повреда е престъпление от частен характер (т.е. наказателното преследване не се провежда от прокуратурата, а по волята на пострадалия, съответно няма досъдебна фаза и мерки за неотклонение на нея) по основния си състав и по някои от квалифицираните, но не по всички. Т.е. ако по първоначални данни прокурорът е привлякъл обвиняемия за средна телесна повреда, а по-късно изготвено експертно заключение казва, че се касае за лека, това не означава автоматично, че престъплението е от частен характер. Защото леката телесна повреда, причинена с особена жестокост например, си е престъпление от общ характер, за което включително може да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража.
При повдигнато по-тежко обвинение от прокурора съдът трябва да мотивира защо не е налице не само точно съставът, по който е повдигнато обвинението, но и по-леко наказуемо престъпление по същите факти, за което също би могъл да се вземе поисканата му от прокурора мярка за неотклонение.
