
На брифинг, даден тази сутрин от съдебния състав по случая с обезобразеното 18-годишно момиче, и пуснатия на свобода извършител, чухме, че обвинението срещу нападателя е било само за лека телесна повреда, тъй като не е била доказана опасност за живота на момичето.
Докладчикът по делото съдия Татяна Гьонева обясни, че в приложената експертиза е било записано, че макар пострадалата да е с 400 шева става дума за лека телесна повреда. Гьонева каза, че са били взети предивд всички обстоятелства около хулиганските прояви на задържания, включително снимките на нарязното момиче, но съдебният състав се е ръководил от заключенията в съдебно-медицинската експертиза. Прокуратурата също е настоявала обвиняемият за обезобразяването на 18-годишно момиче от Стара Загора Георги Георгиев да бъде пуснат от ареста. По думите на Гьонева съдиите не могат да установят колко тежки са нараняванията само от наличните снимки. “Видяхме снимките. Ние по снимки не можем да преценим какви са нараняванията. Няма как да работим с предположения“, каза тя.
“ Съдът в случаяе подходил формално и лековато за едно ужасяващо човешката психика престъпление„, коментира адвокат Михаил Екимджиев. Професионалният подход изисква да се провери надежността на въпросната експертиза , дори да назначи вещи лица от друг град, казва той.
Пред Де Факто Екимджиев посочва същинската причина, поради която страданияте на жертвите потъват в прокурорко и съдийко бездушие, без някой да го е грижа за психиката на пострадалите в подобни случай. В НК има пропаст, в която е потънала забраната за нечовешко третиране и изтезания.
Как ще коментирате случаят в Стара Загора, в който се оказа, че една експертиза, не проверана от друга, „пусна“ на свобода извършителят на нечовешкото престъпление, белязало психиката на едно момиче за цял живот, г-н Екимджиев?
Много се изговори и изписа за етичната и социална драма, която този казус, който е само върха на айсберга, а под него са огромните системни проблеми на обществото ни – и социални, и културни, и юридически. Ще ми се да мисля, че тази лавина от реакции, не винаги премерени и добронамерени, отприщи обществен дебат, който според мен попада на правилното място и в правилното време, когато в парламента се обсъждат промени в Наказателния кодекс.
Ако сме зрели като общество и ако държава ни е правова, трябва да използваме този драматичен казус , за да решим един системен проблем, за което ЕСПЧ и Съвета на Европа апелират поне от 20 години.
Става въпрос за липсата в българския НК на криминализация на изтезанията и нечовешкото и унизително третиране, които най-общо казано не оставят следи и белези и поради това не попадат в съставите на телесните повреди, изнасилванията и другите резултатни престъления от гледна точка на уврежданията, които остват върху човешкото тяло.
Изтезанията, нечовешкото и унизително третиране са престъпления, които не са насочени задължително към телесната неприкосноеност, но във всички случаи разрушават човешкото достойноство по начин, който е много по – брутален от обидата и клеветата, които са криминализирани.
Важно е да се отбележи, че забранате за изтезания и нечовешко и унизително третиране е единственото абсолютно право по Конвенцията. Дори отнемането на живот в случаи на война и хипотезите на неизбежна отбрана, е допустимо, но Европейската конвенция и Конституцията не допускат съзнателното малтретиране на дори на военнопленици по време на войтна.
Формалният юридически аргумент, който изтъкват някои юристи срещу настояването на ЕСПЧ за криминализирането на това деяние, е попадането му в специалните състави на престъпленията срещу личността – убийства, телесни повреди, изнасилавания, принудата и т.н. Само, че всички знаем, че има определени деяния, които или не са въобще криминализирани, или са криминаризиран като престъпления, чиито основен обект
не е човешката личност и уврежданията, които нанасят на нейната психикиа.
Какво имате предвид?
Да си спомним например делото „Гуцанови срещу България“, което беше спечелено пред ЕСПЧ. Съдът в Страсбург установи нечовешко и унизително третиране, което се изразяваше в това, че тежко въоръжени полицаи, след като бяха влезли с взлом в дома на Гуцанови, с насочени лазерни мерници шареха по телата на двете момиченца в леглото на тяхната майка. Друго нищо не правеха, освен: „Стой. Не мърдай!“ Но ужаса, който тези хора са преживели, виждайки лазерните мерници и усещащайки какво може да се случи с едно натискане на спусъка, това не се отчита.
Хипотетично, ако има разследване, (каквото в случая нямаше), това може да се приеме, като злоупотреба с власт и превишаване на правомощията по служба по чл. 282 от НК. Но това е престъплеине по служба и там обекта, който може да получи защита и да предяви граждански иск за това престъпление не е конкретното лице, защото според Наказателния кодекс това са престъпления по служба. Фокусът на тези престъпления не е върху защитата на жертвите и в подобни случаи съдиите не се интересуват какво точно са изпитали жертвите.
Както например се приема в много случаи, че хулиганството е престъпление срещу обществения ред и заради това дори някой да е пребит публично, според някои съдии не може да предяви гражданси иск в наказателния процес, защото обект на хулиганството са обществените отношения, свързани с реда и спокойствието.
Така тези престъпления, които са свързани с нормалното функциониране на държавния апарат не предоставят дължимата от НК защита на техните жертви.
Подобни осъдителни решения за брутални полицейски действия имаше по делото „Славов и др.“, „Стоянов и др“ – т .нар. братя Дамбовци , които по времето на ранния ГЕРБ и Цветанов през 2010 г. ,не бяха грубо малтретирани и пребивани, по тях нямаше следи, но те бяха изкарвани голи, бяха търкаляни по градинки и тротоари и грижливо заснемани в подходящ ракурс от „МВР – пикчърс“. Това според ЕСПЧ е парекселанс „нечовешко и унизително третиране“.
Затова оттогава натискът към България да създаде такъв текст, който да криминализира подобни прояви на нечовешко и унизително отношение,
така че да защитават правата на жертвите, а не на друг тип обществени отношения,
както се случва при хулиганството и престъпленията по служба. Но това не се изпълнява.
Нещо като делото „Колеви срещу България“, решението което бе възприето с огромин усилия 15 години след произнасянето на ЕСПЧ. Според Вас какво е причината за подобно въздържане на нашите власти?
Две са основните причини. Първото, е че прокурорско – полицейското лоби в Народното събарние настоява българскта полиция да продължава да използва такива методи за малтретиране на задържани лица и итръгване насилствено на показания и самопризнания. А полицаите са много опитни в тези техники,
при които белези не остават.
Примерно достатъчно е човек да бъде държан прав, понякога с вдигнати ръце и разтворени крака в продължение на часове до припадък, за да рухне неговата психика, човешко достойноство и съпротивителни психически сили. Особено, когато тово е съчетано с липса на адвокатска защита в първите часове на едно задържане, с липса на храна и вода.
В последно време полицаите ни бяха пообучени с някои „антитероритичин“ методи за изтръгване на признание, като например, слагат кърпа ила някаква дреха върху лицето на задържания и започва да се сипва обилно вода, така че той почти се задушава и удавя, и изпитва невероятен ужас в тези секунди, когато не може да диша.
Тази практика също не остава никакви следи, трудно се доказва и не може да бъде квалифицирана като телесна повреда.
Още един факт е т.нар. консервативно лоби в парламента, което привижда в криминиразирането на нечовешкото и унизително третиране, атака срещу традиционното православно семейство, независимо дали става въпрос за отношения между съпрузи или мъж и неговата приятелка. Според това лоби, насочено към миналото, е нормално мъжът в отношенията с жена и деца да бъде господар, което предполага и физическото, и психическото, вербалното насилие да бъде позволено.
Ето това са факторите, заради които в продължение на повече от 20 години не е криминализирано нечовешкото и унизително отнасяне и заради това в България са толкова много случаите на брутално домашно насилие. В някои среди се приема, че ако една жена не е пребита или грубо изнасилена, то това е си в реда на нещата. Тези пък които са тежко пребити или изнасилени не смеят да се оплачат по разбираеми причини, защото много следователи, прокурори и, за съжаление и съдии, възприемат, че това някакси следва, за се толерира от гледна точка на нашата културна и конституционна идентичност, която май залегна като принцип и в законопоректа за нова Конституция.
От казаното досега, изглежда, че случаят с обезобразеното момиче в Стара Загора, е като по учебник
Аз съм почти убеден, че конкретният извършител, който има криминални прояви и е осъждан, е бил съветван от юрист и е знаел точно какво да прави в случая, въобразявайки се, че по този начин може да избегне отговорност като буквало слаломира из НК. Например, използа макетно ножче и може да каже , че то е било отворено на 2 или 3 мм, с което много трудно могат да бъдат засегнати жизенено важни, органи, така, че случаят да бъде квалифициран като опит за убийство или средна телесна повреда . Вероятно същата перверзна юридическа логика е използвана, за да ползва макетно ножче, а не с джобно или с кухненски нож, с които могат да се нанеснат прорезни рани, които причиняват трайно обезоразяване.
Забелязах също, че никой не поставя въпрос за душевна и психическата драма, която е изживяло това момиче и която може да бъде необратима. Жертвата на това изродско издевателство може цял живот да не се възстанови от страх, от ужас, от унижението, което претърпяла, само че българския НК просто игнорира това.
На нашите законтворци, съдии, прокурори не им пука какво се случва в глават на това момиче. Важно е какво остава по кожата.
Не чух в професионалнияя дебат да бъде поставен още един въпрос – за остригването на косата й. Това е парекселанс принуда по смисъла на чл. 143 , ал 1 от НК.
Прокурорите, които ръководят разследването на това престъпление изглежда не са го забалязали. На са го забелязали и съдиите, защото най-малкото биха могли в мотивите за мярката за неотклонение да отчетат и това престъпление, за да насочат вниманието на прокурорите в случая и ако те не са корумпирани, а само некомпетентни, да направят корекцици на обвинението. Дори да не се докаже, че телесната повреда е средна, ако раните не са толкова дълбоки и лесно могат да заздравеят, остригането на косата е принуда , която се наказва с шест години лишаване от свобода. За тази принуда извършителят би могъл да бъде задържан под стража без никави колебания при наличието на обременено съдебно минало и събраните в последстиве данни за заплахи към жертвата.
Съдия докладчикът по делото заяви, че от снимка съдът не може да се оринтира какви точно са наранявания на момичето и затова е стъпил на експертизата за лека телесна повреда.
Това че фокусирам вниманието върху законодателната пропаст за нечовешкото и унизително третиране, и според мен неслучайните пропуски на прокуратуата, не означава, че и съдебният състав не заслужава критика.
Когато имаш експертиза, която на база на визуалното възприятие от снимките на обезобразеното момиче, поражда съмнение дали обезобразяването е краткотрайно, съдията трябва да провери това.
Категорично не мога да се съглася с казаното от съдебния състав на брифинг от тази сутрин, че спешността на процедурата не позволява експертизата. Напротив виждал съм десетки производства по мерки, при които съдът е назначавал допълнителни експертизи, най – вече свързани със здравословното състояние на задържания, но няма пречка такава експертиза да бъде възложена и за уврежданията на жертвата.
Добросъвестният и професионален подход изисква да положиш дъжимото усилие да се разбере дали случайно този лекар или лекари, които са дали първата експертиза, на която съдебният състав се осланя за да пусне извършителя, не са сбъркали или някой им е помогнал да сбъркат. Това става с назначаване на разширена експертиза, вкючително и на експерти от друго населено място заради неформалните връзки между хората в един град.
Ако не друго, в случая съдът е подходил формално и лековато срещу едно ужасяващо престъпление без да изследва в дълбочина доказателстата. Именно заради това, че издевателството е нетърпимо за нормалната човешка психика, съдът е бил дължен да положи повече усилия за изследване на кузаса, а не да се задоволи с формални заключения и изцяло да се довери на една експертиза.